Решение № 1054 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2017 г.

Решение № 1054 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8144/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Енергокорект" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. "Б." ..№... А, представлявано от управителя му К. Занев, против решение № 92 от 01.06.2017 г., постановено по административно дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена жабата му срещу Акт за установяване на задължение № АУ843-1/08.11.2016 г., издаден от главен специалист отдел "Местни данъци и такси" в община Д., потвърден с решение № 26-00-2452-10/08.12.2016 г на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Д.. Касаторът оспорва решението, като неправилно – необосновано, постановено в противоречие материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите, до които е достигнал съдът са неправилни. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата – главен специалист отдел "Местни данъци и такси" при община Д. в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство, е Акт за установяване на задължение № АУ843-1/08.11.2016 г., издаден от главен специалист отдел "Местни данъци и такси" в община Д., потвърден с решение № 26-00-2452-10/08.12.2016 г на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Д.. Административният съд е конституирал като страни в първоинстанционното производство жалбоподателят и главен специалист отдел "Местни данъци и такси" в община Д., който е издател на обжалвания АУЗД. Съдебното производство се е развило между тези страни и решението е постановено по отношение на тях. При обжалването на АУЗД е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 9б ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че самият АУЗД подлежи на обжалване пред съда, а не актът на решаващия орган, с който е потвърден. В приложимия Данъчно-процесуален кодекс има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 от този процесуален закон ответник в съдебното производство е решаващият орган. В конкретния случай това е началник отдел "МДТ" при община дупница, а не органът, издал обжалвания административен акт. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник издателя на АУЗД, а не решаващия орган – началник отдел "МДТ" при община Д.. Т. е. решаващият орган не е участвал в производството по оспорването му. Това води до недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено при участието на ненадлежна страна. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение не е направен в жалбата, но съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд К. следва да се обезсили, а делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение решение № 92 от 01.06.2017 г., постановено по административно дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд - К.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане съобразно дадените в обстоятелствената част на решението указания по прилагането на закона. Решението е окончателно.