Решение № 3822 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2010 г.

Решение № 3822 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1, ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Фотинка Стоянова Панайотова, Радка Маринова Душева и Стефан Маринов Димитров - тримата от гр. Варна, против решение № 563/15.10.2009 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 1822/2006г . Касаторите релевират доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на извода на съда за заявени в жалбата вещно правни претенции по отношение на собствеността на процесните имоти и че са оспорили правото на собственост на заинтересованите лица. Сочат нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, предвид уточняващата молба от 2.02.2009 г. и заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу него жалба да бъде уважена, претендират разноски . В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител.

Постъпила е и частна жалба от Фотинка Стоянова Панайотова, Радка Маринова Душева и Стефан Маринов Димитров срещу определение № 246 от 23.11.2009 г., постановено по същото дело, с което е изменено постановеното съдебно решение в частта за разноските и са присъдени такива в полза на заинтересованата страна Мария Николова Вълчева в размер на 500 лева, с искане за неговата отмяна.

Постъпила е и частна жалба от Мария Николова Вълчева срещу същото определение, с която изразява недоволство, че претенцията й за разноски е уважена само частично, с искане определението да бъде изменено и тя да бъде уважена изцяло.

Ответната страна: Областен управител Варна - редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор оспорва касационната жалба.

Заинтересованите страни Илия Янев Илиев, Пенчо Атанасов Пенчев, Недялка Кирова Пенчева, Гешо Вълчев Маринов и Лилия Владимирова Маринова не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор Гешо Вълчев Маринов и Лилия Владимирова Маринова оспорват касационната жалба

Заинтересованата страна и частен жалбоподател Мария Николова Вълчева чрез процесуалния си представител адв. Николаева оспорва касационната жалба и частната жалба на Фотинка Стоянова Панайотова, Радка Маринова Душева и Стефан Маринов Димитров, поддържа своята частна жалба. Заявява претенция за разноски за защита пред ВАС.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорените съдебни актове. Посочва, че с решение на ПК - Варна е възстановен земеделският имот в м. "Горна Трака" - землище на гр. Варна на Неда Андреева Петкова, чиито наследници са жалбоподателите, в който попадат процесните новообразувани имоти пл. № 1008, 1010 и 1011, а съобразно приложените нотариални актове по прехвърлителни сделки, имот № 1008 е записан в регистъра на ПНИ на Величка Георгиева Желева и Бистра Стоилова Михайлова, имот № 1011 на Илия Янев Илиев - резултат на замяна на негов имот с 1.5 дка лозе от ТПС комисия, от който, част с площ от 600 кв. м. е прехвърлил на сина си, а последния на Пенчо Атанасов Пенчев - представляващ имот № 1010,поради което съдът законосъобразно е приел, че ПНИ е съставен съобразно изискванията на § 4к, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ като процесните имоти правилно се записани в разписния списък на ПНИ на заинтересуваните лица, легитимирани като техни собственици. Намира, че правилно съдът е определил исканията на жалбоподателите, относно надвишаващия размер на площите като спор за материално право, който не може да бъде предмет на настоящото административно производство и че исканите промени в ПНИ могат да бъдат направени едва след неговото разрешаване. Намира двете частни жалби за неоснователни, поради което предлага както решението, така и оспореното определение да бъдат потвърдени.

Касационната и частните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, респ. по чл. 248, ал. 3 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд отхвърлил жалбата на Фотинка Стоянова Панайотова, Радка Маринова Душева и Стефан Маринов Димитров срещу Заповед № РД-06-7706-31 от 3.02.2006 год. на областен управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ на местност "Горна Трака" в землището на Виница, област Варна в частта относно записването в разписния лист към ПНИ на имоти пл № 1008,имот пл. № 1010, и пл. № 1011.

За да постанови решението си съдът приел следното:

Жалбоподателите се легитимират като лица с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, в качеството си на наследници на Неда Андреева Петкова /съгласно удостоверения за наследници № 170/1994 г., № 335/2007г, № 3013/21.03.2007 год. и това от 27.03.2007 г./ и решение № 524/22.06.1998 год. на ПК Варна при Община Варна, с което е признато правото на собственост на наследници на Неда Андреева Петкова в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на лозе от 4, 036 дка пета категория, находящо се в терен по пар 4 на Виница в местността "Коджа Тепе", имот № 11106 от КП от 1956,който съгласно решението на ПК включва части от имот пл № 1022, от пл. № 1007, имот пл. № 1009, от пл. № 1021, пл. № 5022, пл. № 1008 и от имот пл. № 1006, в частите посочени в решението на ПК, както и лозе от 3, З55 дка пета категория, находящо се в терен по § 4 на Виница в местността "Коджа Тепе"- имот № 11152, който включва части от имот пл. № 1021, № 1018, 1009, 1010 и пл. № 1011.

С оглед представените титули за собственост на заинтересованите страни досежно претенцията на оспорващите за записването на спорните имоти, съдът обсъдил и кредитирал неоспореното заключение /основно и допълнително на вещото лице, както и следното:

• за имот пл. N 1008 посочил, че с нот акт N 153, т. III/1971 г. Борис А. Щопов и Йорданка П. Шопова са признати за собственици на недвижим имот, получен в замяна срещу имот, включен в блока на ДЗС, представляващ лозе с площ от 1 дка в м. "Коджа тепе" в землището на гр. Варна, който имот с нот. акт N 128/1976 год. бил прехвърлен на Величка Георгиева Желязкова и Бистра Апостолова Михайлова. Впоследствие с нот. акт N 138/1996 г., този имот е бил дарен на Мария Николова Вълчева. Новообразуваният имот № 1008 в регистъра към ПНИ, записан на Величка Георгиева Желева и Бистра Стоилова Михайлова, е с площ от 190 кв. м. в повече от тази по документи за собственост.

• за имот пл. № 1010 посочил, че с нотариален акт N 64/1969 г. от ТПС комисия Илия Янев Илиев получил в замяна лозе с площ от 1,5 дка в местността "Коджа тепе" в землището на гр. Варна. С нот. акт N 191/1982 г. той дарил на сина си Янко Илиев Янев 600 кв. м., находящи се в северната страна на лозето, които впоследствие са били прехвърлени чрез замяна на Пенчо Атанасов Пенчев с нот. акт N 90/1984 год. В регистъра към ПНИ имотът е записан на Пенчо Атанасов Пенчев, като площта на имота, измерена графически възлиза на 721 кв. м.

• За имот пл. N 1011 съдът посочил, че по КП от 1987 г. в разписния списък е записан Илия Янев Илиев, като площта на имота, измерена графически е 1493 кв. м., като така е вписан и в регистъра към ПНИ, с посочен нотариален акт N 64/1969 г. т. IХ, за собственост от 1,5 дка в местността "Коджа тепе" в землището на гр. Варна.

Съобразно горните установявания, съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват кадастрален план и план на новообразуваните имоти, като кадастралният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Изложил съображения, че жалбоподателите оспорват правото на собственост на заинтересованите лица, вписани като собственици на имотите, предмет на жалбата, че по същество се оспорват предпоставките за вписването им в ПНИ и имотния регистър. Преценил, че заинтересованите страни се легитимират като собственици на процесния имот, от където извел извод, че на това основание те правилно са вписани като такива в регистъра към ПНИ, а претенцията на оспорващите приел за спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложил мотиви, че този спор се разрешава в друго, исково по характер производство, като при негово успешно провеждане може да се иска изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения приел издадената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи.

В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в

ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство.

Планът на новообразуваните имоти (ПНИ) се изготвя въз основа на данните, отразени в помощен план (в предишната редакция на закона наречен "кадастрален план") и за всеки имот трябва да бъде осигурен достъп до път или улица . С тези общи принципни положения и константната съдебна практика се е съобразил и Окръжен съд - Варна. Така напр. в - Решение № 12567/26.10.2009 по адм. дело № 4689/2009г, Решение № 78 от 5.01.2009 г. по адм. д. № 9667/2008 г., Решение № 858 от 20.01.2009 г. по адм. д. № 9609/2008 г. всички - на IV отд. на ВАС.

Неоснователен е доводът на касаторите, че не бил налице спор за собственост - от данните по делото се установява, че по отношение на трите имота както жалбоподателят, така и заинтересованите лица се легитимират пред съда с документи за собственост, поради което е налице спор за собственост, който може да се разреши само по общия исков ред, но не и в административното производство. В производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове за собственост, а въз основа на представените доказателства за призната вече собственост проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, е извършено в съответствие с представен титул за собственост. Правото на собственост може да се защити в исково производство, след което е налице възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8 от ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28в от ППЗСПЗЗ . В конкретния случай областният управител не е извършил нарушение на закона, като е вписал за собственици лицата, които са се легитимирали пред него като такива.

По отношение на втория довод- за твърдяно допуснато нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съдът следва да посочи, че този текст, по аргумент от предходната ал. 6 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, е неотносим към настоящия спор, тъй като урежда отношения между собствениците и лицата, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4 от преходни и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, а в случая нито едно от лицата, записани в регистъра към ПНИ не е лице, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Само в тази хипотеза, каквато настоящия случай не е, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на окръжния съд съответства на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.

По частните жалби против определение № 246 от 23.11.2009 г., постановено по същото дело, с което е изменено постановеното съдебно решение в частта за разноските:

Съдът, в производство по чл. 192, ал. 4 от ГПК /отм./, вр. с чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./, по молба на пълномощника на заинтересованата страна Мария Николова Вълчева за изменяване на издаденото решение в частта за разноските, тъй като такива са били претендирани в процеса, а съдът пропуснал да ги присъди, постановил оспореното пред ВАС определение, с което изменил постановеното съдебно решение в частта за разноските и присъдил такива в размер на 500 лева /450 лв. за адвокатско възнаграждение и 50.00 лв. за допълнителна СТЕ/ в полза на заинтересованата страна Мария Николова Вълчева. В мотивите посочил, че видно от протокол от о. с. з. на 25.09.2009 г., процесуалният представител на заинтересованата страна Мария Вълчева е поискала присъждане на съдебно-деловодните разноски, извършени от нейната доверителка. Преценил молбата за допустима и частично основателна. Съобразил посочения адвокатски хонорар в размер на 600 лв. съобразно приложеното на л. 214 от делото адвокатско пълномощно. Приложил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ГПК /отм./, след като приел прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и присъдил възнаграждение в размер на трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г. Посочил, че тъй като се касае за неоценяем иск, то размера на възнаграждението по силата на чл. 7, ал. 1, т. 4 е минимум 150 лв., затова определил минималния трикратен размер от 450 лв. Посочил още, че към тази сума за адвокатско възнаграждение следва да се прибави сумата от 50 лв. за допълнителна СТЕ и така определил общия размер на разноски.

Постановеното определение е правилно в частта за редуцираното адв. възнаграждение, с оглед становището на адв. Славов /л. 476 по делото/, съдържащо възражение на прекомерност. Тази процесуална възможност е предвидена както в чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ така и в чл. 78, ал. 5 от ГПК, и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че ВОС правилно и в съответствие с чл. 36 ЗА е преценил сумата от 450 лева за адв. възнаграждение, поради което в тачи част частните жалби се явяват неоснователна.

В останалата част постановеното определение е частично неправилно, тъй като съдът не установил факта, че за съдебно-техническата експертиза М. Вълчева е заплатила депозит в размер на 100 лв./а не само 50 лв., както е приел/, видно от представените по делото две вносни бележки от по 50 лв., депозирани с молби съответно от 1.072009 г. и 3.07.2009 г. и прикрепени към л. 1 от делото. Това налага оспореното определение да бъде изменено, като се присъди и сумата 50 лева, представляваща разноски за вещо лице.

Доводите на ответниците по частната жалба на М. Вълчева, че последната не е предявила своевременно претенцията за разноски, не намира опора в доказателствата-видно от приложения по делото протокол от 25.09.2009 г. при даване ход по съществото на спора, процесуалният представител на заинтересованата страна Мария Вълчева е поискала присъждане на съдебно-деловодните разноските по делото извършени от нейната доверителка, а по делото преди това са представени доказателства - адв. пълномощно и двете вносни бележки от 1.072009 г. и 3.07.2009, описани по-горе.

Предвид гореизложеното и задължението на настоящият съдебен състав да се произнесе по същество на спора относно присъдените разноски пред първоинстанционния съд, съдът следва да измени определението за разноски и касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на М. Вълчева освен присъдената сума от 500 лв., като са определени от ВОС, и разноски в размер на 50 лв.

При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Искането за разноски, направено от адв. Николаева, пълномощник на Мария Вълчева за защита пред ВАС е основателно, но недоказано - по настоящото дело на ВАС не е представен документ, от който да е видно плащане, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,