Решение № 12086 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2009 г.

Решение № 12086 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4420/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение за напояване "Гайтан", с. Лесура, Община - Криводол, чрез пълномощника адв. Ирина Иванова против решение № 37 от 16.01.2009 г. по адм. дело № 307/2008 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против бездействие на областен управител на област - Враца, изразяващо се в непредаване на язовир "Гайтан", находящ се в землището на с. Лесура. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага, че първоинстанционният съд не е съобразил доказателствата по делото и неправилно е приложил § 3, ал. 5 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), който задължава областния управител да предаде владението на процесния язовир на сдружението за напояване. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде уважена жалбата. Ответникът - областен управител на област с административен център гр. Враца редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - кметът на Община - Криводол редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Ангел Ценов Симеонов редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че обжалваното решение е правилно, като съдът е съобразил изискванията на материалния закон относно изпълнението на определено действие от областния управител по реда на чл. 256 - 257 от АПК, както и че доводите на касатора относно съществуващите правоотношения са неотносими в настоящето производство. Предлага, обжалваното решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 37 от 16.01.2009 г. по адм. дело № 307/2008 г. на Административен съд - Враца, е отхвърлена жалбата на Сдружение за напояване "Гайтан" против бездействие на областен управител на област - Враца, изразяващо се в непредаване владението на язовир "Гайтан", находящ се в землището на с. Лесура. Съдът е приел, че не са налице предпоставките по § 3, ал. 5 от ПЗР на ЗСН и не е осъществено бездействие от областния управител в изпълнение на възложените му правомощия по посочената разпоредба, поради което не са налице условията на чл. 257 от АПК и е отхвърлено искането. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. Установените от първоинстанционният съд фактически обстоятелства не се оспорват от касатора, поради което настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 220 от АПК прецени прилагането на материалния закон въз основа на така установените факти. Касаторът като сдружение за напояване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗСН е предприел действия по реализиране на право на собственост върху обекти по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН върху процесния обект - язовир находящ се в землището на с. Лесура, Община - Криводол. Първоинстанционният съд правилно е установил последователността на извършените действия от министъра на земеделието и продоволствието (храните), областния управител на област с административен център - Враца и кмета на Община - Криводол, по изпълнение на възложените задължения по § 3 от ПЗР на ЗСН. Не се спори, че по отношение на процесния язовир е съставен акт за публична общинска собственост № 72 от 08.07.1999 г. на Община - Криводол, както и че по отношение на него е сключен договор за наем от 01.03.2006 г. със заинтересованото лице Ангел Симеонов, по проведен търг от кмета на общината, възложен с решението на Общински съвет - Криводол. В изпълнение на задълженията по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН кметът на общината с писмо изх. № 3/06-01-79 от 14.06.2007 г. уведомил наемателя за прекратяване на договора, считано от 21.02.2011 г., като до изтичане на срока да се довършат започнатите водностопански дейности и предотвратяване претърпяването на щети от преждевременното прекратяване на договора. С писмо изх. № 2/06-01-79 (от 14.06.2007 г. кметът на общината уведомил министъра на земеделието и горите (храните) за отправеното писмено предизвестие и изпълнението на задължението по § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН. От своя страна по направеното искане от министъра на земеделието и горите с писмо изх. № 06 - 138 от 03.05.2007 г., областният управител на област - Враца извършил проверка и установил извършените действия от кмета на Община - Криводол, поради което приел, че не са налице предпоставките по § 3, ал. 5 от ПЗР на ЗСН, за което уведомил жалбоподателя с писмо № 04-00-111-)4 (от 23.08.2007 г. и отказал предаването на владението на процесния обект, като с писмо № 04-00-111-4 от 19.07.2007 г. областният управител уведомил и министъра на земеделието и горите. Административният съд при правилно установени фактически обстоятелства е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Въз основа на Закона за общинската собственост процесният обект е обявен за публична общинска собственост и по отношение на него е сключен договор за наем, като за проведената процедура не е проведен съдебен контрол за законосъобразност. Ирелевантни в настоящето производство са възраженията на касатора свързани с валидността на сключения договор за наем и липсата на съгласие от страна на министъра на земеделието и горите. Приложението на специалния Закон за сдруженията за напояване е обусловено от наличие на изчерпателно изброени кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. Правилно административният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 257 от АПК, във връзка с изпълнение на задължение за действие възникнало по силата на правна норма. Изпълнението на задължението по § 3, ал. 5 от ПЗР от ЗСН от областния управител за предаване на владението върху обектите по ал. 1, при направено искане от министъра на земеделието и продоволствието (храните) възниква в случай, че общината не изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 от посочената разпоредба. В конкретния случай кметът на общината е изпълнил задължението си, като е прекратил договора за наем, но е дал достатъчно дълъг срок (не по-дълъг от пет години), така че да не бъдат нанесени щети от преждевременното преустановяване на започнатите водностопански дейности. Преценката за "достатъчно дълъг срок" е предоставена на общината (респ. кмета). Правата за съответното сдружение за напояване се придобиват от момента на възникването му по силата на закона, но ЗСН дава достатъчно гаранции за страните по вече възникнали правоотношения за осъществяване на водностопански дейности върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура, именно чрез възлагане изпълнението на задължения от страна на съответната община. В тази връзка са различни предвидените процедури за отнемане и предаване на обектите в случаите на заварени сключени договори за наем, липса на сключени договори или неизпълнение на задълженията от страна на общината по силата на § 3, ал. 2 и 3 от ЗСН. При установените фактически обстоятелства административният съд правилно е приел, че не са налице условията по чл. 257 от АПК, свързани с изпълнение на задължението от административния орган възложено по силата на § 3, ал. 5 от ПЗР на ЗСН, поради което търсената защита срещу неоснователно бездействие при липса на материалноправни предпоставки е правилно отказана. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,