Решение № 484 от 9.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2418/2011 г.

Решение № 484 от 9.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 2418/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационни жалби на подс. А. Н. М. от село Ж., обл. Пловдив, чрез неговият защитник - адвокат Г. П. и Министерство на Финансите, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 319/2011 г. Твърди се в първата, че в съдебният акт в частта с която е уважен предявеният граждански иск е допуснато нарушение на закона, а във втората - че незаконосъобразно не са били присъдени разноски за министерството. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 109/11.07.2011 г., Пловдивският апелативен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 63/25.05.2011 г., постановена по нохд № 394/2011 г., на Окръжен съд гр. Пловдив, в обжалваната гражданско-осъдителната й част. По жалбата на подс. А. М.: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо единствено уваженият граждански иск за причинени имуществени вреди, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Пловдивският апелативен съд правилно и законосъобразно е потвърдил атакуваната присъда в гражданско - осъдителната й част. Подсъдимият е бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт за избягване плащане на данъци в големи размери. Освен, че деянието му представлява престъпление по чл. 255 НК, то е и деликт по смисъла на облигационното право. По силата на чл. 55 ЗЗД, подсъдимият носи отговорност за виновно причинени вреди, които е длъжен да поправи. Неоснователно е възражението, че неплатените данъци не са данъчни задължения на физическото лице, а на управляваното от него юридическо лице, за чието плащате той не може и не следва да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД. Вредите от не внесените данъци в инкриминирания размер са настъпили, като резултат от поведението на подс. А. М., който в справките - декларации е вписал неверни данни за търговския оборот, които са представени на данъчните органи. Тези факти установени с влязлата в сила присъда сочат, че вредите са виновно причинени от подсъдимия и за него възниква деликтната отговорност. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По жалбата на Министерството на финансите: Възражението е за отказа на апелативния съд да присъди юристконсулско възнаграждение. Релевираното оплакване е законосъобразно. Апелативният съд е следвало да присъди такова, съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. и чл. 78, ал. 8 ГПК. Настоящата инстанция обаче, не може да измени въззивният съдебен акт, тъй като няма произнасяне в диспозитива на решението относно претендираните разноски и няма какво да изменя. Същите биха могли да бъдат търсени по реда на чл. 306 НПК. С писмените бележки са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед на извода за неоснователността на жалбата на подс. А. М., следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, т. 6 ГПК и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., в размер на 200 лв. - юристконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд