Решение № 2139 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2009 г.
ВАСIV отделение17.02.2010 г.докладчик Аделина Ковачева
Диспозитив
Обезсилва решение № 613 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 1303/2008 г. на Пловдивския административен съд и вместо него постановява: Оставя без разглеждане жалбата, подадена от Роза Георгиева Кузманова срещу откази на ОС "Земеделие" - Пловдив, обективирани в писмо изх. № П-228 от 31.03.2008 г. и писмо изх. № П-483 от 7.05.2008 г. да се издаде скица с претендираното от нея отразяване на имот № 014066 в землището на с. Руен, община Куклен. Прекратява производството по адм. дело № 1303/2008 г. на Пловдивския административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2139 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Роза Георгиева Кузманова чрез адвокат Гергина Моллова-Кирчева против решение № 613 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 1303/2008 г. на Пловдивския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу откази на ОС "Земеделие" - Пловдив, обективирани в писмо изх. № П-228 от 31.03.2008 г. и писмо изх. № П-483 от 7.05.2008 г. да се издаде скица с претендираното от нея отразяване на имот № 014066. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателката не е доказала несъответствие на графично отразения имот по скицата с действителното му положение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, доколкото съдебното решение е процесуално недопустимо. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Роза Георгиева Кузманова против откази на ОС "Земеделие" - Пловдив, обективирани в писмо изх. № П-228 от 31.03.2008 г. и писмо изх. № П-483 от 7.05.2008 г. да се издаде скица на имот № 014066 в землището на с. Руен, община Куклен, която да съдържа границите му, така както са индивидуализирани при закупуването на имота през 2006 г.. Възразила е, че неправилно в издадената й скица от 15.01.2008 г. по западната граница има графично отразяване на преминаващ път, след като промяна в картата на възстановената собственост не е извършена по реда, уреден в Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е закупила имота по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 11.10.2006 г.. С протокол от 10.11.2006 г., подписан от нея, фирмата-изпълнител на техническите дейности по поддържане на картите на възстановената собственост е трасирала по западната граница на мястото път, който влиза в неговите граници. На 10.01.2008 г. собственичката е поискала от началника на ОС "Земеделие" издаване на скица на имота. Искането е удовлетворено с издаване на скица № ФО0266 от 15.01.2008 г.. Заявителката обаче е останала недоволна от съдържанието на скицата по отношение на нанесения от западната граница път. Поради това на 20.02.2008 г. е поискала от административния орган издаване на нова скица за състоянието на имота, така както е закупен по нотариалния акт. Началникът на службата е отговорил с обжалваното писмо № П-228 от 31.03.2008 г., че пътят е графично отразен след представено геодезическо заснемане с цел изготвяне на комбинирана скица, обединяваща картата на възстановената собственост и плана на новообразуваните имоти. След получаване на писмото, собственичката отново със заявление от 11.04.2008 г. е поскала издаване на скица с отразяване на имота по начин, по който той съществува от 12 години. При тези данни по делото, съдът неправилно е приел, че писмата съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като обективират отказ на компетентен административен орган да издаде скица с точно претендирани от жалбоподателката имотни граници. Разгледал е спора по същество и е посочил, че претенцията за издаване на друга скица е неоснователна. Въз основа на това е приел, че изричният отказ на администрацията да издаде друга скица е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу двете писма, като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално недопустимо. Макар в тази насока да не се правят доводи в касационната жалба, то съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебния акт, съдът следи служебно. Видно от анализа на документите по административната преписка, жалбоподателката оспорва откази на административния орган да издаде скица с точно претендирано от нея съдържане. По този начин тя оспорва съдържанието на издадената и получена от нея скица от 15.01.2008 г.. Това по категоричен начин се установява от искането й до съда, формулирано в жалбата й от 27.05.2008 г. да задължи административния орган да издаде скица с отразяване на границите така, както са индивидуализирани при закупуването му през 2006 г. Видно от анализа и съпоставката на чл. 81, ал. 2 от АПК и чл. 145, ал. 1, т. 3 от АПК съдържанието на скицата, като документ може да се оспори по административен ред. По съдебен ред може да се оспори единствено решението по искане за издаване на документи от значение за признаване или упражняване на права. В случая искането е удовлетворено, но съдържанието на скицата се оспорва от жалбоподателката, поради което отказите да се издаде скица, без да е отразен на нея път от западната му граница, не съставлява предмет на оспорване по смисъла на чл. 145, ал. 1, т. 3 от АПК. Липсата на такъв предмет е процесуална пречка за допустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Поради това същата е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, отразена в определения по адм. дело № 10113/2007 г. и 5149/2007 г. на II отделение; адм. дело № 8222/1007 г. и 11469/2009 г. на III отделение и адм. дело № 16552/2009 г. и 13498/2009 г. на VII отделение. По тези съображения решението на съда следва да се обезсили. Подадената жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение