Решение № 6649 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2016 г.

Решение № 6649 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба "О. С.-Б. и сие" СД гр. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. О. М. Касаторът обжалва решение № 27/08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3028/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 181301387/12.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В., в потвърдената част с Решение № 611/17.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП, относно установени задължения за дружеството по ЗКПО за 2008 г. в размер на 184,93 лв. и за 2009 г. в размер на 387,58 лв., ведно със съответните лихви и по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2006 г., м. 12.2007 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г. и м. 12.2011 г. общо в размер на 23 867,23 лв. и съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени обжалваното решение и ревизионният акт, както и в негова полза да се присъдят направените разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Екимова, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото във ВАС делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора предвид приета незаконосъобразност на първото решение на АС В., с което е обявена нищожност на ревизионен акт № 181301387/12.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - В. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на търговеца са определени следните допълнителни задължения към бюджета: за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 184,93 лв. и за 2009 г. в размер на 387,58 лв., ведно със съответните лихви и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2006 г., м. 12.2007 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г. и м. 12.2011 г. общо в размер на 23 867,23 лв. и съответните лихви. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, констатираните неотчетени приходи са определени от ревизията като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи, даващи основание за определяне на данъчната основа за облагане на доходите за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съдът е посочил, че от органа по приходите са предприети предвидените процесуални действия по чл. 124 от ДОПК и е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че по фактурите, индивидуализирани в РД и издадени от доставчиците "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Бирена борса Р." ООД, "Дарко" АД, "Д. роял" ЕАД, "С. Н." АД и "Грил" ЕООД са налице извършени доставки, стоките са получени и реализирани към края на съответните години като дати на инвентаризация на стоково-материални запаси като при реализацията не се отчетени приходи и съответно не е начислен ДДС. С. съда липсата на осчетоводяване на посочените по-горе фактури води до извод за укрити приходи, т. е. е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че изводите на органите по приходите за реално осъществени продажби са обосновани от представените от доставчиците доказателства, съпоставени с останалите доказателства по делото. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Обсъдените от съда доказателства са приетите писмени такива, събрани в хода на ревизионното производство, представени от РЛ и при извършени насрещни проверки от следните доставчици на РЛ, а именно: "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Бирена борса Р." ООД, "Дарко" АД, "Д. роял" ЕАД, "С. Н." АД и "Грил" ЕООД, както и представените от страните писмени доказателства в хода на съдебното производство. Касационните оплаквания са относно липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи - за прилагане на облагането по аналогия. Твърди се, че откритите при извършените насрещни проверки, при доставчици на жалбоподателя документи не са достатъчно убедителни доказателства за действителното извършване на процесните доставки. Оплакванията са неоснователни. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. В процесния случай, за да се премине към особения вид ревизия, е прието наличие на обстоятелства по на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради това, че в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи. Анализирани са издадените фактури на касатора от регистрирани по ЗДДС доставчици, неосчетоводени в счетоводството му. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи и такива, несъответстващи на имущественото състояние на дружеството. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Начисленият допълнително ДДС е във връзка с фактури, издадени от "Метро кеш енд кери" ЕООД, "Бирена борса Р." ООД, "Дарко" АД, "Д. роял" ЕАД, "С. Н." АД и "Грил" ЕООД. Фактурите са за хранителни стоки, напитки, продукти и други, свързани с основната дейност на РЛ за ревизираните периоди. Няма данни за плащане по банков път, нито категорични данни за плащане в брой. Фактурите са включени дневници за продажби и СД по ЗДДС при доставчиците. Няма данни за осчетоводяване на фактурите и стоките, както и за реализация на последните, при РЛ. Последните обстоятелства не се спорни по делото. Установено е, че при извършените насрещни проверки доставчиците са представили поисканите документи и обяснения, сред които процесиите фактури, по които получател е РЛ, писмени обяснения на представляващите относно извършването на процесните доставки на хранителни стоки, продукти и напитки. Представени са също хронологични регистри, от които е видно осчетоводяването на процесиите фактури, отчитането като приход и начисляването на ДДС. Д. е редовно начислен от доставчиците, процесиите фактури са отразени в справки - декларации и дневниците за продажби. Доставчиците са производители или търговци на едро със стоки от вида на фактурираните и са потвърдили извършването на доставките към касатора. При всички тези данни обосновано е прието от съда, че не е оборена презумпцията за вярност на фактическите констатации относно получаването на фактурираните стоки при РЛ и съответно използването им за целите на облагаемата дейност на лице. Обосновани са изводите на съда за неоснователност на оспорването, открито по реда на чл. 193 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Законосъобразно е прието, че при липса на данни за наличие на стоките при РЛ, са реализирани приходи от продажбите им, подлежащи на облагане с ДДС. А. е изменен и финансовият резултат за 2008 г. и 2009 г., начислен е корпоративен данък за същите периоди. При определяне на данъчните основи за облагане с пряк и косвен данък, за всеки отделен данъчен период, при условията на чл. 122, ал. 2, т. 12 и т. 15 от ДОПК съдът правилно е съобразил данъчните основи, така както са отразени в процесните данъчни фактури. Не са налице касационните оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Не се констатираха пороци на съдебния акт. Решението на АС В. е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, решението следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски. За настоящата инстанция в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника по касация се дължат претендираните разноски - юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес на спора и в минималния размера по Наредба № 1 към ЗА, редуцирани на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, до 1201 лв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,