Решение № 14112 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2009 г.

Решение № 14112 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6008/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Правец, подадена чрез упълномощен адв. Виктор Велчев, против решение № 51 от 11.02.2009 г., постановено от Административен съд - София област по адм. д. № 332/2008 г. С жалбата и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът неоснователно не е уважил молбата му за отмяна на хода по същество с искане за приемане на нови писмени доказателства и изслушване на повторна съдебно- оценителна експертиза. Касаторът твърди, че съдът погрешно е приел, че не е спазена процедурата по приемане на процесната Наредба № 15 на ОбС - Правец и е изложил противоречиви мотиви относно валидността на нормативния акт. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със съответните последици от това. Ответникът - Павлин Иванов Цветков от гр. Правец оспорва касационната жалба и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й. Останалите ответници - Генчо Лилов Генчев и Недялка Николова Петрова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение като правилно и законосъобразно, тъй като по делото е установено противоречие между отменените текстове и чл. 60 от Конституцията на Република България, чл. 12, ал. 3 от АПК и чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на ОбС - Правец е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 51 от 11.02.2009 г. са отменени чл. 38 и чл. 39 от Наредба № 15 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Правец, приета с решение № 34/28.02.2008 г. на Общински съвет - Правец и последният е осъден за заплащане на разноски на Павлин Иванов Цветков. За да достигне до този резултат Административният съд София - област в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК е приел, че при приемане на отменените текстове са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствия с материалния закон, които са подробно описани и аргументирани в мотивите на атакуваното съдебно решение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - област е констатирал, че оспорените текстове на Наредба № 15 за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите в община Правец, приета с решение № 34/28.02.2008 г. на Общински съвет- Правец противоречи с конституционни и законови текстове. Издателят на атакуваната наредба не е доказал, че увеличението на таксите с оспорените текстове отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, предвид изискуемото съответствие с доходите и имуществото на гражданите. По делото точно е установено, че отменените текстовете са приети в противоречие с изискванията на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, с оглед липсата на доказателства за определени необходими материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугите. Първоинстанционният съд правилно е констатирал и противоречие с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, която урежда заплащане на такса при обжалване на административните актове по съдебен ред или ако е предвидено в закон, но не и когато е предвидена такса за това в наредба, приета от ОбС. Освен цитираните противоречия с материалноправни разпоредби в мотивите на обжалваното решение е установено несъответствие и с административнопроизводствените правила при приемане на подзаконов нормативен акт, изразяващи се в следното: въпреки многократно дадените указания издателят на процесната наредба не е представил доказателства за изпълнение изискванията на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА относно спазване на 14 - дневния срок, предвиден в него. Първоинстанционният съд е установил и нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА, поради липса на формулировка на финансовите и др. средства необходими за прилагането на новата наредба и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. В настоящото касационно производство не са опровергани изводите на първоинстанционния съд и не са представени доказателства, водещи до друг правен резултат. В касационната жалба се развива тезата, че съдът неоснователно не е уважил молбата за отмяна на дадения ход на делото по същество с искане за приемане на нови писмени доказателства и изслушване на повторна съдебно- оценителна експертиза. Решаващият съдебен състав не споделя това становище и счита, че Административният съд София - област не е осъществил твърдяното от касатора нарушение, защото делото е разглеждано в четири открити съдебни заседания, съдът е дал указания и е задължил ответника да окомплектова преписката с разпореждане от 11.06.2008 г. и последният е бил длъжен да изпълни указанията своевременно. Относно доказателствата, приложени към молбата за отмяна на дадения ход на делото по същество, ако касаторът държеше на тях, би ги представил пред настоящата касационна инстанция с оглед приемането им, като допустими писмени доказателства в касационното производство, но това не е направено. По отношение на молбата за назначаване на повторна съдебно- оценителна експертиза, съдът законосъобразно е отхвърлил това искане, защото от текста на протокола от последното съдебно заседание, проведено на 14.01.2009 г. се установява по безспорен начин, че съдебно- оценителната експертиза на в. л. Милко Павлов е приета без възражения от процесуалния представител на ОбС - Правец, не е оспорена, не са поставени въпроси за допълнителна експертиза, не е поискано изслушване на тройна експертиза. Напротив упълномощеният от ОбС - Правец адвокат е заявил изрично, че няма да представя други доказателства и няма доказателствени искания. Според касатора съдът е изложил противоречиви мотиви относно валидността на нормативния акт, тъй като от една страна е приел, че той е валиден, а от друга, че при приемането му е нарушена процедурата, поради което би следвало да се обяви цялата наредба за нищожен акт. Настоящият съдебен състав счита, че не е налице противоречие в мотивите на съдебното решение, защото съдът служебно е проверил основанията за действителност и валидност на оспорения подзаконов нормативен акт и правилно е установил, че същият е издаден от компетентен орган при необходимия кворум, от което е извел верен извод за валидност на процесния акт, поради което не го е прогласил за нищожен. Първоинстанционният съд обаче е констатирал и обосновал наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправните разпоредби, които не са основание за обявяване на нищожност, а за отмяна поради незаконосъобразност само на оспорените текстове от визираната наредба. Административният съд София - област се е произнесъл в границите на предмета на делото, определен с жалбата пред него, само досежно разпоредбите, относно които е сезиран и с това точно е спазил изискванията на АПК. По изложените съображения решаващият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,