Решение № 11989 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2014 г.

Решение № 11989 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Петър Дончев Асенов, от гр. Перник, чрез процесуалният му представител адв. Ангелов, против решение № 52 от 9.01.2014 г., постановено по адм. дело. № 2525/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 408/22.08.2013 г. на ВНД началник на РУ на МВР- Царево към ОД на МВР- Бургас. Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че издадената заповед е нищожна поради липса на материална компетентност на административният орган. Иска обявяване нищожността на заповедта. Ответникът - началник на отдел РУП- Царево не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Петър Дончев Асенов против заповед № 408/22.08.2013 г. на ВНД началник на РУ на МВР- Царево към ОД на МВР- Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, за установено от доказателствения материал по делото, че при извършена проверка от контролен орган на РУ на МВР- Царево на жалбоподателя Петър Дончев Асенов е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 408/22.08.2013 г., затова, че е управлявал личното си МПС лек автомобил марка "Ауди А 8" с рег. № СА 8088 ТК, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест - дрегер" +7410, което е отчело положителен резултат - наличие на 0.98 промила алкохол в кръвта. Въз основа на съставения акт е издадена оспорената заповед № 408/22.08.2013 г. на ВНД началник на РУ на МВР - Царево към ОД на МВР- Бургас, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е наложената ПАМ. С оглед разпоредбата на чл. чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Предвид така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. Съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. С оглед изложеното административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Последното следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Поради това ирелевантно за спора е обстоятелството, че заповедта за налагането на ПАМ е издадена преди издаване на НП, при условие, че мярката се търпи от датата на постановяване на акта - 22.08.2013 г. (Виж: чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 3 ЗДвП). При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. При това положение съдът обосновано е счел, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК и правата на жалбоподателя да разбере характера на наложената ПАМ и да организира защитата си не са нарушени. Доводът на касатора, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от временно изпълняващ длъжността началник на РУП, който няма правомощията да издава какъвто и да е акт на разпореждане е неоснователен. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В заповед № Iз-1741/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда и цитирана в обжалвания административен акт, изрично са посочени длъжностните лица, в т. ч. началниците на структурните звена "Пътна полиция", като лица, оправомощени да налагат ПАМ. Издателят на акта попада в кръга на длъжностните лица, упълномощени от Министъра на вътрешните работи да прилагат ПАМ по ЗДвП. В контекста на изложеното следва да се приеме, че такава принудителна административна мярка може да се наложи и от временно изпълняващ длъжността началник, какъвто в случая е издателят на обжалвания акт. Временно изпълняващ определена длъжност се назначава, когато не е налице титуляр на съответната длъжност. Временно изпълняващият длъжността има всичките права на титуляр, без да е необходимо второ делегиране на правомощия или заповед за заместване. Предвид горното оспорената заповед е издадена при наличие на необходимата материална компетентност на органа. С оглед изложеното, не са налице релевираните касационни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,