Решение № 428 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2011 г.
ВАСII отделение10.01.2012 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1402 от 10 юни 2011 г., постановено по адм. дело № 2642/2010 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решения: № 1732-13 по протокол № 17/13,14 октомври 2009 г. и № 1809-2 по протокол № 18/13 ноември 2009 г. на Общински съвет - Варна, с които е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация на селищно образувание "Ален мак", в частта относно урегулиран поземлен имот ХI-3444, кв. 39. ВРЪЩА преписката на Общински съвет - Варна за ново произнасяне в частта за УПИ ХI-3444, кв. 39, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 428 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кабакум ММ" ЕООД, със седалище в гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Величка Джамбазова, срещу решение № 1402 от 10.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2642/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решения № 1732-13, по протокол № 17/13,14 октомври 2009 г. и № 1809-2, по протокол № 18/13 ноември 2009 г. на Общински съвет - Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Общински съвет - Варна и община Варна, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Кабакум ММ" ЕООД, срещу горецитираните решения на Общински съвет - Варна, с които е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП - ПУР) на селищно образувание "Ален мак", в частта им досежно УПИ ХI-3444, кв. 39 по плана на селищното образувание. Съдът е приел, че при издаването на посочените решения в обжалваната им част не са допуснати нарушения, водещи до отмяната им, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. От данните по делото и от заключенията на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че дружеството-жалбоподател е собственик на УПИ ХI-3444, кв. 39 по плана на с. о. "Ален мак", както и на изградения в имота семеен хотел. Със заповед № Г-1073/20 декември 2004 г. на кмета на район Приморски е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за процесния имот, при който е обособен като урегулиран поземлен имот ХI-3444, кв. 39 по плана на с. о. "Ален мак". Въз основа на одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ е издадено разрешение за строеж № 358/20 май 2005 г. за строителство на "Семеен хотел с бистро и магазин". След завършване на строителството тогавашният собственик на строежа е предоставил, на основание чл. 52, ал. 4 и § 4, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗКИР, във връзка с чл. 116, ал. 1 и чл. 175, ал. 5 от ЗУТ на отдел "Кадастър и регулация" на община Варна, цялата необходима документация за извършеното строителство, за което е издадено удостоверение № Н-15/09 януари 2006 г. Строежът е въведен в експлоатация, за което е издадено удостоверение № 24/13 февруари 2006 г. Установено е също така, че от площта на посочения поземлен имот се отнемат 117 кв. м, при което тази площ става 350 кв. м, както и това, че изграденият хотел се засяга от предвидените с оспорената заповед улици. В решението са изложени подробни фактически и правни съображения относно провеждането на процедурата по одобряване на процесния план за уличната регулация. Законосъобразни са съображенията за това, че са изпълнени изискванията на закона относно изработването на предварителен и окончателен проект за план за регулация на селищното образувание съгласно предвидения в закона ред. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неправилен е изводът на административния съд, че в случая са били налице визираните в разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ предпоставки. В тази връзка съдът е приел, че процесният имот е неурегулиран, тъй като издадената заповед № Г-1073/20 декември 2004 г. на кмета на район Приморски, с която е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за процесния имот, е нищожна. Валидността на посочената заповед на кмета на район Приморски не може, (противно на приетото от първоинстанционния съд), да бъде преценявана в това производство. Тази заповед не е била обжалвана, включително и с доводи за нейната нищожност, влязла е в законна сила и разпореденото с нея е реализирано. От това следва, че при приемането на двете обжалвани решения на общинския съвет за УПИ ХI-3444, е бил налице влязъл в сила подробен устройствен план, който е бил приложен. Съгласно § 22 от ЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията - с изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. В случая не се е налагало сключването на договор по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ, поради което и не са били предвидени суми за изплащане. По делото е представена скица на поземлен имот № 17430/01 юли 2009 г., издадена от Службата по геодезия и кадастър - гр. Варна, от която е видно, че най-късно към посочената в скицата дата поземленият имот е бил нанесен в кадастралната карта с идентификатор 10135.2515.3444 и вписан в имотния регистър като собственост на "Кабакум ММ" ЕООД. По отношение на застрояването, подробният устройствен план се счита приложен с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни книжа. В случая не само са положени фундаментите, но и разрешеният строеж е въведен в експлоатация. С оглед горното, приетите решения на Общински съвет - гр. Варна са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ, тъй като разработки по посочения текст са допустими само за неурегулирани територии, или такива с неприложена първа регулация. Налице е и друго нарушение на посочената норма, която предвижда, че при създаването на план за улична регулация не може да се отнема процентна част от площта на имота, по-голяма от 25 на сто. Това изискване също не е спазено по отношение поземления имот на касатора. По делото не е спорно, че този поземлен имот е с площ 467 кв. м. С процедирания ПУП - ПУР от имота се отнемат, съгласно заключението на вещото лице, 117 кв. м, което прави отнетата част 25.05 на сто. Това от своя страна води и до нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, в който е определена минималната площ на поземлените имоти в селищните образувания, каквото е "Ален мак", на 500 кв. м. При приемане на оспорените решение е допуснато нарушение и на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ, според която в проекта за ПУП се отразяват законно построените сгради в имота. В случая в имота на касатора има построен, въз основа на влязло в сила разрешение за строеж и въведен в експлоатация по съответния ред строеж - хотел с ресторант и магазин, който се засяга от предвижданията на ПУП - ПУР. Такова изискване впрочем е отразено и в техническото задание за изработването на ПУП - ПУР са с. о. "Ален мак", като в целите на проекта - т. I. 4, изрично е записано, че планът трябва да гарантира икономичност, ефективност, целесъобразност и законосъобразност - запазване на съществуващата дървесна растителност, трайните настилки, законно изградените сгради и др. Одобреният с решенията на Общински съвет Варна ПУП - ПУР не е съобразен и с влезлия в сила ПУП - ПРЗ за поземления имот, собственост на "Кабакум ММ" ЕООД, каквото изискване е залегнало в т. II от техническото задание. Изложеното налага извода, че обжалваните решения, в частта им досежно поземления имот на жалбоподателя, са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 16, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 125, ал. 4 от ЗУТ. Ето защо подадената жалба е била основателна. Като е приел обратното, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което решенията на общинския съвет ще следва да бъдат отменени в обжалваната част, а преписката ще следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 22 ЗР