Решение № 1713 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2010 г.

Решение № 1713 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Николов, чрез процесуалния му представител адв. Лилко Йоцов, срещу решение № 8297 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 1913 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № К-7471 от 18.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - министърът на вътрешните работи оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 168, във връзка с чл. 228 от АПК, на юрисконсулт Деница Люнчева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба срещу заповед № К-7471 от 18.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Същата е издадена затова, че касаторът Петър Иванов Николов, след като на 21.06.2009 г. до гр. Стражица, при управление на лек автомобил е предизвикал ПТП, неправомерно е напуснал местопроизшествието и е предприел умишлени действия по укриването му чрез въвеждане в заблуждение на прекия си началник с цел да се избегне намесата на органи на КАТ. Така нарушавайки разпоредбите на ЗДвП е нарушил и т. 7, т. 8, т. 17 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжност главен инспектор, категория В, началник на група в РУ на МВР Стражица. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № К-6409 от 5.08.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 230 от ЗМВР и въз основа на предварителни данни - предложение № 15063 от 29.07.2009 г., е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е призован да даде писмени или устни обяснения, като за направения от него отказ е съставен протокол от 11.08.2009 г., а отказът е удостоверен с подписа на двама служители на МВР. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка № 13554 от 19.08.2009 г., връчена на служителя на същата дата. Дисциплинарното производство е приключило със становище за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Становището на комисията е, че с действията си лицето, в качеството на водач на МПС и участник в ПТП, е допринесъл за настъпването му и не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗДвП, при пострадал от ПТП да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място, както и да вземе мерки следите от ПТП да бъдат запазени от тяхното фиксиране и описване от компетентните служби. Въз основа на даденото становище от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - министър на вътрешните работи е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 7, т. 8 и т. 17, б. "а" от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който срок, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Решаващият състав е отговорил на основния спорен въпрос от фактическа страна, а именно кой е бил водачът на МПС, предизвикал ПТП, като е приел, че това е адресатът на обжалваната заповед, а именно жалбоподателят. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства - показания от неучастващи в производството лица - служители в РУ на МВР, колеги на жалбоподателя, съпругата на същия, медицинска експертиза и автотехническа експертиза, както и иззет материал за изследване от мястото на произшествието. От анализа и съпоставката на данните от посочените доказателствени средства правилно е обоснован извод, че претърпялото ПТП превозно средство е било управлявано от жалбоподателя, а не от съпругата му, като той се е стремял да установи, че е получил увреждания, наложили приемането му в болнично заведение вечерта на същия ден - 21.06.2009 г. От факта, че като участник в ПТП, при което има пострадало лице, той не е изпълнил задълженията си по чл. 123, т. 2 от ЗДвП, още повече, че е и служител в МВР, то това обосновава извод за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това са разпоредбите на чл. 8 от него, който задължава служителя да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, на чл. 7 от него, който изисква да се пази доброто име на институцията, която представлява, както и на чл. 17, б. "а", който го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първото касационно възражение е насочено към допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно към неправилно установяване на фактите по делото. Това са тези във връзка със спорния момент кой е управлявал МПС и оглед на това налице ли е изпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП. По повод първото обстоятелство следва да се приеме от събраните по делото доказателства, че той е бил водачът на МПС, с което е осъществено ПТП. В заключението на съдебно-медицинската експертиза (стр. 72 от съд. досие) изрично е посочено, че при механизма на ПТП не е възможно водачът да не получи абсолютна никакви увреждания, което обстоятелство се установява при съпругата на жалбоподателя, за която се твърди, че е управлявала МПС. Същата не е потърсила и медицинска помощ. Не може да се обоснове и извод за получаване на повреда с характер на средна телесна от жалбоподателя в резултат на претърпян битов инцидент в банята на жилището му, часове след реализиране на ПТП. От заключението по автотехническата експертиза (стр. 138 от съд. досие), обясненията на неучаствалите в произшествието лица, включително тези извозили товарния автомобил - Пламен и Красимир Станчеви, се установява, че МПС е било извозено със съдействието на Йордан Цонев. Не се спори по делото, че жалбоподателят е осъществил контакт първо с него, напуснал е мястото на произшествието заедно със съпругата си, с лекия му автомобил, като след 2 часа е уведомил и началника на РУ Стражица. Констатирано е също, че в това управление, дежурният в ОДЧ полицай не е получавал сигнал за допуснато ПТП на обслужваната територия като не е бил осъществен оглед на мястото на произшествието и на автомобила към към този момент, както и че не са разпитвани свидетели във връзка със станалото, въпреки даденото разпореждане затова. Огледът на мястото е направен на следващия ден. Безспорно е също, че МПС, което е товарен автомобил, не е собственост на жалбоподателя, а на неговата майка и същото е претърпяло значителни щети. От фактическа страна следва да се приеме, че той не е изпълнил задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да уведоми своевременно компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и изчака да пристигне представител на МВР или следствието, да не премества превозното средство, доколкото то не пречи на движението. Цялостното поведение на жалбоподателя след претърпяното ПТП е насочено към опит да го прикрие. Това са и фактическите съображения на решаващия съд, за да обоснове изводите си, поради което и първото касационно възражение е неоснователно. По повод второто възражение относно нарушаване от негова страна на материалния закон, следва да се има предвид, че след от фактическа страна е осъществено нарушаване на чл. 123 от ЗДвП, се обосновава и нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно на чл. 8 от него, който задължава служителя да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, на чл. 7 от него, който изисква да се пази доброто име на институцията, която представлява, както и на чл. 17, б. "а", който го задължава в качеството на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България. Същото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Последното е основание за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. По повод останалите възражения в касационната жалба следва да се има предвид, че в чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е прието, че неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР са изброени тези тежки нарушения, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществено деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и с което се уронва престижа на службата. Настоящият съдебен състав не споделя възражението, че уронването на престижа на службата е налице само, когато деянието е при изпълнение на служебните задължения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,