Решение № 3139 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2016 г.

Решение № 3139 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8741/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Личев, против решение № 4065/13.06.2016 г. по адм. дело № 1649/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Ю. Г. С., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Константинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град, по жалба на Ю. Г. С., е отменил Заповед № РД-30-104/03.12.2014 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Приобщаване на вътрешен двор към салон за кетеринг, в офис-сграда", находящ се в УПИ III-10, кв. 11 по плана на гр. С., м."Трета извънградска част". Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е по отношение на Ю. С., като собственик на имота, ведно със сградата. След анализ на доказателствата съдът е приел, че разпоредения за премахване строеж е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, че представлява строеж, а не преместваем обект, че описанието му в заповедта отговаря на действителното състояние на място, съгласно приетото заключение на СТЕ, че е изграден в периода 2004-2005 г. и че заповедта е издадена от компетентен орган. Въпреки това е обосновал правен извод за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилен адресат. Според съда оспорващата Ю. С. не е нито извършител, нито възложител на строежа, поради което ангажирането й като адресат на заповедта, а в резултат на това и възлагане на имуществени задължения по премахване и заплащане на извършеното от органа събаряне по чл. 225, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, е неправилно. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При безспорната установеност, че строежа - предмет на оспорената заповед е незаконен и че оспорващата Соколова е негов собственик от 2009 г. и към момента на издаване на заповедта, неправилно е приетото от съда, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилен адресат. Адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде собственика на имота върху който се намира строежа, собственика на строежа или неговия извършител, по преценка на органа. Такъв се посочва, с оглед възникване на задълженията по премахване на строежа, но и без установяване на такъв, органът разполага с правомощието да издаде такава заповед срещу неизвестен извършител - чл. 225, ал. 2, изр. 3 от ЗУТ. Това означава, че акцента при издаване на такива заповеди като процесната, е нетърпимост към незаконното строителство, което следва да бъде премахнато, дори и срещу неизвестен извършител. В случая обаче, от данните по делото, е установено че ответницата Соколова се явява собственик на имота върху който е извършен строежа, както и е собственик на офис сградата и салона за кетеринг, към който салон е приобщен незаконния строеж, построени в същия този имот. Собствеността й е от 2009 г., по силата на нот. акт за дарение № 5/2009 г. При тези данни изводите на съда, че същата не е възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, са незаконосъобразни. Собственикът на имота и сградата, към която е приобщен незаконния строеж, се явява такъв възложител, поради което включването му като адресат на заповедта е правилно. Още повече, че и в съставения КА от 16.09.2014 г., послужил като основание за издаване на заповедта, ответницата Соколова е посочена в това й качество на собственик и възложител. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Ю. С. срещу заповедта на директора на Д"ОбСК", СО, бъде отхвърлена като неоснователна. Основание за този извод на касационния съд са данните за наличие на строеж, извършен без строителни книжа, в периода 2004-2005 г., за който са неприложими правилата за узаконяване по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./ и за търпимост, по § 16 от ПРЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./. При този изход по касационното обжалване и направеното искане, на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение