Решение № 3055 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 1259 от 30.06.2023 г. по адм. д. 2005/2022 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Михайлов от гр. Пловдив, против ревизионен акт /РА/ Р-16001622000070-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 302 от 06.07.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 5 934, 78 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и допълнение към нея от Д. Михайлов, чрез адв. Хаджиева от АК-Пловдив, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Янев по съображения, изложени в писмена защита, и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001622000070-091-001 от 26.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 302 от 06.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице Д. Михайлов на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД, както следва: за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2018 г. до 30.11.2019 г. в общ размер на 30 930, 71 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 9 834, 41 лв.; за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 4 037, 90 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 183, 62 лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2020 г. в общ размер на 2 784, 65 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 834, 14 лв.; за вноски за ДОО като осигурител за периода от 01.07.2018 г. до 31.10.2020 г. в общ размер на 6 372, 46 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 948, 04 лв.; за вноски за ДЗПО УПФ като осигурител за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 1 652, 13 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 511, 26 лв.; за вноски за ЗО като осигурител за периода от 01.06.2018 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 2 705, 34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 834, 78 лв. и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 2 157, 85 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 269, 15 лв.

При извършената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административен съд Пловдив е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 8-12 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение се свеждат до следното:

1. Д. Михайлов е собственик на ЕТ "Евро контрол Д. Д. " и едноличен собственик на капитала и управител на дружествата "БЕЛ ЕПОК ФЕШЪН" ЕООД, "РЕПЛИКА ГРУП" ЕООД, "ЛЕЙБЪЛС ГРУП" ЕООД, "АМ ДИ ТЕКС" ЕООД, "ЛЕЙБЪЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД.

1. След извършена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД е издаден РА Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020 г., с който за данъчния периода 22.06.2018 г. - 17.10.2019 г. са определени допълнително задължения за ДДС в общ размер на 31 241, 38 лв., ведно с лихви в общ размер на 3 331, 90 лв. и допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 2 920, 99 лв., ведно с лихви в размер на 296, 99 лв. Посоченият РА не е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в сила.

1. За установяване на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК на Д. Михайлов е извършена ПУФО, приключила с протокол П-16001621163728-073-001 от 15.12.2019 г., като събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство срещу лицето.

1. Д. Михайлов е декларирала обстоятелството, че след издаване на Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020 г. "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД е със "спряна" дейност. След приключване на ревизията са предприети действия по разпределяне на печалбата на дружеството за предходни години (2017 г., 2018 г. и 2019 г.) в общ размер на 43 156, 81 лв. Разпределението на печалбата е извършено съответно с протокол от 02.10.2020 г. (за 2017 г.); протоколи от 09.10.2020 г., 14.10.2020 г. и 26.10.2020 г. (за 2018 г.) и протоколи от 03.11.2020 г. и 10.11.2020 г. (за 2019 г.). За разпределената печалба е начислен дивидент в размер на 2 157, 85 лв., за който е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2020 г., като задължението за дивидент, поради невнасяното му, е включено в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК, ведно с лихвите.

1. При извършена проверка относно декларираните данни за реализиран от дружеството "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД положителен данъчен финансов резултат (ДФР) за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., е констатирано, че за 2017 г. е декларирана данъчна печалба в размер на 7 079, 18 лв., за 2018 г. в размер на 8 204, 80 лв. и за 2019 г. в размер на 13 169, 08 лв. Същевременно, в пасива на баланса, с код 5510 Неразпределена печалба (л. 135) е посочено, че за 2018 г. неразпределената печалба възлиза на 6 хил. лева, а за 2019 г. на 33 хил. лева. Извършен е анализ и на активите в баланса, при които е установено, че основно активите се формират от перо "Стоки" и перо "Касови наличности в лева".

1. При проследяване на декларираните данни на салдата по счетоводна сметка 501 Каса в лева се констатира, че към 31.12.2019 г. е декларирана касова наличност в размер на 91 244, 90 лв., който намалява към 31.12.2020 г. и е на стойност 45, 64 лв. През 2020 г. са констатирани кредитни обороти по сметка 501 Каса в лева, които се формират от изплащане в брой на неразпределена печалба за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 43 156, 81 лв. и изплатени през периода от 01.10.2020 г. до 09.11.2020 г. парични средства в общ размер на 49 600 лв. с основание "служебни аванси".

1. Срещу "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД са предприети действия за принудително събиране на просрочените публични задължения, като е образувано изпълнително дело /ИД/ 190692098/2019 г., в хода на което не са наложени обезпечителни мерки, поради липса на имущество, собственост на дружеството. В тази връзка, е постъпила служебна бележка изх. С-220016-178-0006328 от 14.03.2022 г. от дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно съдържанието на която към датата на издаването й дългът на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД е категоризиран като несъбираем. По образуваното през 2019 г. изпълнително дело през 2020 г. са постъпили суми в общ размер на 400 лв. Поради несъбираемост на дълга, с разпореждане изх. С-210016-035-0253999 от 10.06.2021 г. производството по събиране на публични вземания е прекратено. След прекратяването му, на 17.08.2021 г. по сметката за принудително събиране на публични вземания в ТД на НАП гр. Пловдив е постъпила допълнително сума в размер на 200 лв.

1. Ревизиращите органи са приели, че след влизане в сила на РА, с който са установени данъчните задължения на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД и твърдяното "спиране на дейността" от дружеството, от страна на управителя Д. Михайлов са извършени действия по разпореждане с парични средства в брой, състоящи се в разпределяне на дивидент в общ размер на 43 156, 81 лв. през последното тримесечие на 2020 г. и изплащане на "служебен аванс за покриване на задължения към НАП" през периода м. 10 11. 2020 г. в общ размер на 46 900 лв. При проверка на постъпленията на парични средства за погасяване на задълженията на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД по изпълнителното дело, е констатирано, че е внесена сума в незначителен размер 600 лв., като не са представени доказателства т. нар. "служебни аванси" да са послужили именно за погасяване на задължения към НАП. Ревизиращите органи по приходите са направили извод за наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Д. Михайлов за задълженията на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД, посочени по основание и размер.

1. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по задачи, формулирани от процесуалния представител на Д. Михайлов в молба на л. 405 - 406. Заключението на вещото лице, прието без възражения, е кредитирано изцяло от съда

При така установените факти Административен съд Пловдив е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като при анализ на поредицата от извършени от Д. Михайлов може да се направи извод, че същата умишлено е лишила "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДот парични средства в своя полза. Според решаващия съд, като се е разпоредила с тях е довела до резултат невъзможност на предприятието да плати публичните си задължения, заради което обосновано се търси отговорност от управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Задълженията на търговското дружество към бюджета не са погасени, което е следствие от извършените от управителката му действия по разпореждане с налични парични средства в касата на същото и то след деклариране на преустановяване на икономическата му дейност.

Първоинстанционният съд е приел наличието на причинно следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. Според съда ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни органи, като не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните му задължения, а по образуваното производство по принудително изпълнение през 2019 г. е постъпила информация (по повод запитване на данъчните органи), съгласно която публичното вземане на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДе категоризирано като несъбираемо.

Крайният извод на решаващия съд е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата на Д. Михайлов е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи на касатора за неправилно приложение на материалния закон, обосновани с изводите на първоинстанционния съд, че в нарушение на нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е прието, че в производството по обжалване на РА, издадено при условията на чл. 19 ДОПК срещу управител на търговско дружество не съществува възможността за обявяване на нищожността на РА, който е бил издаден срещу дружеството и за задълженията по който се ангажира солидарната отговорност на неговия управител. Навеждат се доводи, че по делото не е доказано електронните подписи, с които са подписани РД и РА, да притежават изискуемите характеристики на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014. Правят се и оплаквания за необоснованост на изводите за наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Данъчните задължения на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД за корпоративен данък и за ДДС, както и прилежащите им лихви, са възникнали въз основа на изпълнителен титул влязъл в сила РА Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020 г. Ревизионният акт не е обжалван по административен и съдебен ред. Приложеното от Административен съд Пловдив тълкуване относно възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалван РА е в съответствие с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът няма правомощие да извърши проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, защото е длъжен да затече неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес, за какъвто няма данни, че е образуван. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, определящ предмета на съдебен контрол, както и на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, в който по очевидни причини (проявление на принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване) не е въведена хипотезата на чл. 146, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателят. В случая не е налице и хипотезата на чл. 17 от ГПК, във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, защото е налице противоречие на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице неуреден случай. Правилно Административен съд Пловдив посочва, че това е можело да стане в отделно производство по обжалване (административно и в последствие съдебно) или в производство по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, а в случая по делото не са представени доказателства адресатът на влезлия в сила РА, а именно "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД, да е инициирало някое от посочените производства, в хода на което да обоснове допуснати особено съществени нарушения на правила при издаването на РА и особено съществени пороци (издаването му от некомпетентен орган), които в последствие да доведат до обявяване на нищожността му

По изложените съображения касационната инстанция намира, че доводите в касационната жалба в частта, с която твърди че не е разгледано искането за прогласяване нищожността на РА Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020 г. на ТД на НАП-Пловдив са необосновани.

1. В ревизионното производство съставените ЗВР, РД, РА и решението на директора на дирекция "ОДОП"- Пловдив са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, което обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система, а предвид нормата на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната.

В съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по искане от процесуалния представител на Д. Михайлов, като въз основа на подробен анализ на всички документи по делото, подписани с квалифицирани електронни подписи (КЕП), експертът дава заключение, че са издадени квалифицирани електронни подписи със съответни серийни номера, в които се съдържа включително информация за издателя на подписа, електронната поща на притежателя и ЕИК по БУЛСТАТ на НАП.

Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове (по аргумент от чл. 1, б. "в"). Според определението на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014, "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според чл. 3, т. 12 от регламента, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Според определението на чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 910/2014, "титуляр на електронен подпис" е физическо лице, което създава електронен подпис.

По делото са представени, както на хартиен, така и на електронен носител издадените като електронни документи ЗВР, РД, РА и Решение 302 от 06.07.2022 г. и съхранени резултати от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. Органите по приходите, подписали посочените по-горе документи, притежават удостоверение за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на съответния документ.

Правилно Административен съд Пловдив приема, че за да е налице КЕП е необходимо съществуването на електронен подпис, отговарящ на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) 910/2014, да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В първоинстанционното производство са ангажирани доказателства, включително заключение по СТЕ, че използваните от органите по приходите електронни подписи отговарят на всички така посочени нормативни изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 и са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания по Приложение I от регламента (чл. 28, § 2 от Регламент (ЕС) 910/2014).

Не са налице наведените нарушения в касационната жалба, свързани с приложението на Регламент 910/2014.

1. Последната група доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционни съд са свързани с наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на Административен съд Пловдив при условията на чл. 221, ал. 2 АПК и ги намира за обосновани на фактите по делото и изградени при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните няма спор, че Д. Михайлов е бил собственик и бил управител на задълженото лице "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДпрез посочените периоди, както и че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за посочените по-горе данъци, произтичащи от влязъл в сила РА Р-16001619006124-091-001 от 01.04.2020 г. (за корпоративен данък и за ДДС и прилежащите им лихви), останалите задължения са по подадени декларации обр. 6.

Във връзка с ангажиране отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК спорни са въпросите относно това доказали ли са приходните органи, че управителят недобросъвестно е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, и ако да, налице ли е причинно-следствена връзка между това негово действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

Определението за скрито разпределение на печалба е в § 1, т. 5 ДР ЗКПО и според него скритото разпределение на печалбата е свързано с изтичане на ресурси на дружеството без връзка с дейността му в полза на съдружници/собственици/акционери и свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. а) и б. б) доходи от акции и доходи от дялово разпределение.

Според настоящия касационен състав правилно съдът е счел, че е доказано скрито разпределение на печалбата, тъй като управителят на задълженото лице "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДе декларирало неразпределена печалба от предходни години и е разполагало със значителни по размер парични средства в брой в касата, с които да я изплати. Както вече беше посочено, при анализ на събраните по делото доказателства се установява, че не е предоставен аналитичен регистър на сметка 501 Каса в лева, съдържащ данни за размера на наличните парични средства в касата на дружеството към началото на месец октомври 2020 г., а наред с това са представени единствено обобщени данни за налични парични средства по счетоводни данни по сметка 501 към 01.01.2020 г. и към 31.12.2020 г. Обосновано съдът е приел, че декларираните данни за икономическата дейност на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДза 2019 г. не могат да се приемат за достоверни. Същевременно, през 2020 г. са извършени разпоредителни действия с парични средства в брой и то след като Д. Михайлов като управител на търговското дружество е била наясно с резултатите от извършената на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООДревизия и определените допълнително данъчни задължения и лихви, което сочи на умишлено неправомерно поведение.

Настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК споделя напълно изводите на административния съд защо е налице "недобросъвестно" поведение на задълженото лице като един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Същите са логически обосновани на установените факти по делото. След като е подал собственоръчно декларациите по материалните данъчни закони, с което се свързва възникването на конкретните данъчни задължения, и след като не е заплатил същите въпреки наличието на парични средства в касата дружеството, а напротив, разпределил си е сумите, правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че изводите на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник, са необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон. В случая ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни органи, като не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество. Както вече беше посочено, налице е образувано производство по принудително изпълнение през 2019 г. и по повод запитване на ревизиращия екип е постъпил отговор от директора на дирекция "Събиране", съгласно който публичното вземане е категоризирано като несъбираемо. Възражение за бездействие на компетентния публичен изпълнител, което се изразява в неналагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на данъчните задължения на "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД, включително чрез налагане на запор върху наличните парични средства в касата на дружеството към 31.12.2019 г., е направено и пред първоинстанционния съд. Последният правилно е приел, че в разпоредбата на чл. 198 от ДОПК изчерпателно са посочени видовете обезпечителни мерки, а по изключение е допустимо налагането на запор върху постъпващи парични средства в касата на търговския обект като вид запор върху вземания на длъжника от трети лица. Решаващият съд основателно е отбелязал, че в случая при провеждане на ревизионното производство "ИЗАБЕЛА БРАНД" ЕООД е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК (данни за укрити приходи), т. е. извършване на продажби на стоки, които не са отчетени чрез ЕКАФП.

Тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т. 1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприето, което в случая безспорно е установено.

При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят Д. Михайлов е извършил отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК.

С оглед така установените факти и обстоятелства следва да се приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Въпросът за дължимостта на лихвите е разрешен с Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС по т. д. 7/2019 г., ОСС, І и ІІ колегии, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

Съобразно мотивите, съдържащи се в решение на СЕС от 13.10.2022 г., по дело С-1/21, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и принципът на пропорционалност трябва де се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в т. 1 от диспозитива на решението, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на ДДС в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице. В този смисъл доводите на касатора, свързани с приложението на решение на СЕС от 13.10.2022 г., по дело С-1/21 са неоснователни, като в случая са изпълнени всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от твърдените пороците в касационната жалба на Геофото системс ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски, в която е посочено правно основание за формиране на тази разноски по Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото е представен само кратък отговор на касационната жалба, а процесуалния представител на ответника не е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание. Наред с това, спорът макар и с висок материален интерес, не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение