Решение № 1937 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2011 г.

Решение № 1937 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Александров Карастоянов, от гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника му - адв. Лилко Петров, против Решение № 142/12.04.2011 г. по адм. дело № 92/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 900355/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 7/8.01.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени данъчни задължения до размер на следните суми: по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - за сумите от 11.68 лв. главница и 5.65 лв. лихва; за 2006 г. - за сумите от 1 777.38 лв. главница и 412.32 лв. лихва; и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - за сумите от 74 457.86 лв. главница и 15 652.64 лв. лихва. Искането е за отмяна на решението, в обжалваната част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Василева, е постъпил писмен отговор, с който се поддържа неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Христо Александров Карастоянов против РА № 900355/26.10.2009 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 7/8.01.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на същия са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2005 г. - в размер на 11.68 лв. главница и 5.65 лв. лихва; за 2006 г. - в размер на 1 777.38 лв. главница и 412.32 лв. лихва; и за 2007 г. - в размер на 74 457.86 лв. главница и и 15 652.64 лв. лихва, като е приел, че е неоснователна. От доказателствата по делото, вкл. и съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил, че ревизията законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1 и сл. от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. За 2005 г. е установил, че данъчната основа за облагане, изчислена по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, следва да бъде коригирана на 1676.76 лв., представляваща превишение на разходите над приходите. Сумата е от разходи (за издръжката на едно лице за 2005 г., в размер на 1 672 лв. и остатък по депозит в размер на 4.76 лв.), без отчетени приходи. За 2006 г. съдът също коригирал данъчната основа за определяне на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), спрямо тази определена от органа по приходите, в размер на 7 555.74 лв., определена от превишаване на разходите (1 905 лв. средно за издръжката за живот на едно лице по данни НСИ, 5 127.50 лв. внесени средства за уставен капитал и такси за регистрация на "Бул-тур 1" ЕООД и 523.24 лв. р-ка между внесен и изтеглен депозит в банка) над приходите. За този данъчен период съдът е отказал да зачете приходи от заем в размер на 9000 лева, предоставени по договор за заем от 17.01.2006 г. със Снежана Тодорова Ангелова, поради това, че не е отчетен от жалбоподателя пред ревизиращите органи и в декларацията му по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, а е заявен за първи път пред съда, с частни документи, оспорени от ответника. За 2007 г. съдът отново е коригирал данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ от 321 942.02 лв. на 317 441.09 лв., представляваща превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице. Общата сума на разходите съдът е определил на 332 441.09 лв., в която участват: разходи за живот за един човек в размер на 2 291 лв. (за 2007 г.), внесени парични средства в касата на "Бул-Тур 1" ЕООД в размер на 328 000 лв. и погасителни вноски за ползвани два заема в общ размер на 1 650.09 лв. Като приходи съдът е отчел само сумата от двата кредита, в размер на 15 000 лева, като е отказал да признае за приход заемната сума от Радостин Русев по договор за заем от 22.10.2007 г., както и други парични заеми от 18 бр. физически лица, в общ размер на 332 000 лева, като недоказани. За първите е приел, че липсват доказателства за финансова обезпеченост на средствата от страна на заемодателя, както и такива за истинност на оспорените частни свидетелстващи документи-договора за заем и разписката, свързани с реалното предаване на сумата. Към това е прибавил и противоречията в обясненията на самия жалбоподател, дадени пред съда, относно произхода на тази сума - от една страна от лицето Русев, а от друга - от трети физически лица. По отношение на втората група заемни средства от 18 бр. физически лица, в общ размер на 332 000 лева, съдът е приел, че също не са доказани, поради липсата на доказателства за реалното предаване на парите, а и с оглед на това, че същите са заявени за първи път пред съда, без да бъдат заявени пред органа по приходите и в декларацията на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. При тези установявания на облагаемата данъчна основа, за съответните данъчни периоди, съдът е преизчислил размера на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г., както и данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., и съответно на това е отменил РА в частта над тези размери, като в частта до тях е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, като неправилно. Корекцията на годишните данъчни основи за облагане доходите на ревизираното лице по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2007 г., е извършена законосъобразно, при правилна преценка на правно-релевантните факти. Правилен и в съответствие с данните по делото е изводът му, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, респ. чл. 123 от ДОПК, за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. От данните по делото е установено, че за всеки от посочените данъчни периоди, разходите на ревизираното лице, превишават приходите му, респ. последните не съответстват на имущественото му и финансово състояние, което обосновава извършване на ревизията по този особения ред. Това прави неоснователни оплакванията за нарушаване на реда за извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК, вместо по общия ред. Неоснователни са и другите оплаквания, свързани с неправилно определяне на данъчната основа за облагане доходите на касатора по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ. За 2005 г. се поддържа, че неправилно в облагаемата основа са включени разходите за живот и не е признат като разход депозита в банка от 540 лв. За 2006 г. се оспорват непризнатите от съда приходи от заем, в размер на 9 000 лева, както и непризнатите приходи за 2007 г., от също такива заеми от физически лица. Оплакванията са неоснователни. При корекция на данъчните основи за всички данъчни периоди, съдът правилно е отчел като разходи, установените от НСИ данни за издръжката за живот на едно лице, тъй като същите не попадат в кръга на необлагаемите източници по чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13 от ЗДДФЛ. Правилно за 2005 г. съдът е отчел направения депозит в банка в размер на 540 лв. и изтеглената от същия сума в размер на 535.24 лв., като до размера на последния липсва облагане, тъй като внесената и изтеглена парична сума до този размер формират нулево салдо за периода, при което данъчната основа се формира само от остатъка по депозита от 4.76 лева и сумата за издръжка от 1 672 лв., представляващи разход. Законосъобразно съдът е отказал да признае като приход за 2006 г. заемната сума от 9 000 лева по договор за заем със Снежана Тодорова Ангелова, в размер на 9 000 лева. Същата е заявена за първи път като доход във фазата на съдебното обжалване, както и с оглед на оспорените от ответника документи - договор за заем от 17.01.2006 г. и разписка, касаторът е бил длъжен да ангажира други годни доказателствени средства за установяване на истинността им. Правилни са изводите, че такива не са поискани и представени. Като съществен факт, отчетен правилно и от първоинстанционния съд е непредставянето на тези доказателства пред органите по приходите, както и непосочването му като доход в декларацията на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, което касаторът е бил длъжен да направи. Отделно липсват и доказателства за произхода на тези парични средства у това лице - заемодател. Настоящият състав намира за законосъобразни и другите изводи на решаващия съд относно недоказаност на заемните средства, предоставени на касатора от лицето Радостин Русев, в размер на 330 000 лева и от други 18 бр. физически лица, в общ размер на 332 000 лева. За последните, въпреки представените договори за заем, разписки и свидетелски показания, съдът правилно е приел, че не обосновават реалното предаване на тези суми, респ. изводи за доказаност наличието на тези приходи у ревизираното лице за 2007 г. Наличните противоречия в обясненията на касатора, по повод тези суми, непосочването им пред органа по приходите, вкл. и в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, обосновава извод до който е стигнал и първоинстанционният съд, а именно, че тези писмени доказателства са новосъздадени, в защита на касатора, срещу констатациите в оспорения РА. Договорите за заем и разписките към тях като частни свидетелстващи документи са били оспорени от ответника при което в тежест на касатора е било да установи истинността им, като ангажира други безспорни доказателства. Правилно е прието, че свидетелските показания на част от заемодателите, макар и допустими, не са такива доказателства, установяващи достоверността на датата на издаването им. Не са представени доказателства за обезпеченост на тези парични суми, т. е. за произхода им у лицата - заемодатели. Изложените съображения касаят и заемната сума от 330 000 лева, предоставена в заем от лицето Радостин Русев. По отношение на нея са налице твърде противоречиви обяснения и от самия касатор, поради което съдът правилно е отказал да ги кредитира. По изложените съображения и отсъствието на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, решението в обжалваната му част, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,