Решение № 13834 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2020 г.

Решение № 13834 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална Дирекция (ТД) Югозападна, подадена чрез гл. юрк. Попгеоргиева, срещу Решение № 60 от 6.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8438/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено решение № РЗМ-5800-490/32-139296 от 14.05.2019 г., на с. д. директор на ТД Югозападна - Агенция "Митници", с което на "Крис-Март Интернешънъл" ЕООД, ЕИК: ********* са начислени задължения в размер на 8 520. 56 лв. (2 321. 13 лв. мито и 6 199. 43 лв. ДДС), ведно с лихва за забава и ТД Югозападна - Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Крис-Март Интернешънъл" ЕООД разноски по делото в размер на 986 лв. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че решението на административния орган е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че методите за определяне на митническа стойност, въз основа на идентични или сходни стоки са неприложими. Съдът неправилно е приел, че решението на административния орган е необосновано и незаконосъобразно. Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Крис-Март Интернешънъл" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Цекова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение Административен съд – София-град е отменил решение № РЗМ-5800-490/32-139296 от 14.05.2019 г., на с. д. директор на ТД Югозападна - Агенция "Митници", с което на "Крис-Март Интернешънъл" ЕООД, са начислени задължения в размер на 8 520. 56 лв. (2 321. 13 лв. мито и 6 199. 43 лв. ДДС), ведно с лихва за забава. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорни по делото са въпросите може ли митническата стойност на стоката по MNR № 18 BG005800 H0077930 от 27.07.2018 г. да бъде определена по чл. 70, § 1 от Митническия кодекс на Съюза (МК), а при отрицателен отговор на първия въпрос - коя е меродавната митническа стойност на същите при прилагане на чл. 74, § 2 и § 3 МК. Съдът е приел, че за да не приеме правилото на чл. 70 от МК за определяне на митническата стойност на внесените стоки, административният орган е взел предвид единствено Становище рег. № 32-61431 от 27.02.2019 г. на Сектор "Елементи за облагане, забрани и ограничения", като нито в становището, нито в оспореното решение на митническия орган е посочено на базата на какви стоки е определена стойността - идентични, сходни или други. Не е даден отговор и на въпроса за кой период се отнасят анализираните стоки и дали е изпълнено изискването да се анализират стоки, декларирани по същото или приблизително същото време. Съдът е приел, че формалното позоваване на информация от митническата информационна система, без други мотиви за неприемане на митническа стойност, определена по реда на чл. 70 МК, не обосновава приложение на чл. 74, § 3 МК. Направен е извод, че административният орган се е позовал "на базата на сравнителен анализ" без да става ясно кои са анализираните данни, за какви стоки се отнасят и пр., поради което съдът не може да направи преценка относно законосъобразността на тези изводи. По делото не е било спорно, че за определяне митническата стойност административният орган е приложил правилото на чл. 74, § 3 МК. Съдът е приел, че в административния акт липсват мотиви, както относно неприемането на декларираната митническа стойност, така и относно неприложимостта на § 2, б "а" (договорната стойност на идентични стоки), както и § 2, б. "б" (договорната стойност на сходни стоки). По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че посочената липса на мотиви е самостоятелно отменително основание. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен с митническата декларация на 27.07.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 1.06.2016 г. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МК. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, от букви а) до буква г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, като в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Според постоянната практика на Съда на ЕС (СЕС), така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С оспореното решение митническият орган е приложил метода по чл. 74, § 3 МК, като обосновано съдът е приел, че в този случай е следвало органът първо да мотивира съмнението си в декларираната митническа стойност и после - да установи невъзможност стойността на стоките да се определи по договорна стойност на идентични или сходни стоки по метода на чл. 74, § 2, б. "а" МК или този по чл. 74, § 2, б. "б" – б. "г" МК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в преписката не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че в конкретния случай е спазена поредността за определяне на митническата стойност чрез преминаване към последователно прилагане на чл. 74, § 2 и § 3 МК, както и че в оспорения акт липсват мотиви затова. В същия смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд – решения по адм. д. № 1200/2020 г., първо отделение и адм. д. № 6328/2019 г., осмо отделение. Липсата на мотиви в административния акт е самостоятелно основание за отмяната му, а тежест на административния орган, издал акта, е доказване на фактическите и правни основания за издаването му. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като тя не е претендирала разноски по делото за настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,