Решение № 5932 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура /ЗЕСМФИ/. Образувано е по касационна жалба на "Виваком България" ЕАД, ЕИК 831642181, чрез процесуалния му представител главен юридически директор Златев, против решение 14006 от 06.08.2024г., постановено по адм. д. 6091/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 161 от 01.06.2023г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, чл. 81, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 10 и чл. 15, ал. 2 от ЗЕСМФИ във връзка с искания Национално сдружение на кабелни оператори Клуб 2000, представляващо Линейни мрежи ООД, Кабелна телевизия Делта ООД, Мултимедиа - БГ ЕООД, Видеосат нове ООД, Телекабел АД, от "А1 България" ЕАД и Цетин България ЕАД е решено, че: 1. приема резултатите от работата на Специализираната комисия, определена със заповед на КРС; 2. на Виваком България ЕАД са дадени следните задължителни указания, а именно: 1) да прилага цените си за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната си инфраструктура в сила към 31.12.2022г. посочени в табличен вид; 2) да не прилага индексация на цените от т. 2 от таблицата месечен абонамент за ползване на трасе от каналната мрежа, определена съгласно т.4.10 от Общите условия за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната инфраструктура, начислена считано от 01.01.2023г.; 3) да допълни механизма за ценообразуване от Общите условия за достъп до и/или съвместно ползване на пасивната инфраструктура с механизъм за индексация на цените на основание т.4.10 от същите общи условия, който да отчита изменението на разходите в резултат от инфлацията и да не допуска възможност за индексиране за период по - дълъг от една година; 4) разпоредено е Виваком България» ЕАД да възстанови на лицата, по чието искане е образувано административното производство, заплатените от тях такси. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда подробни съображения за неправилност на изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като изтъква такива. Посочва и допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт, противно на приетото от съда, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички наведени възражения в жалбата му, както и неизясняване на обективаната истина, поради това, че не са били събрани и отчетени всички относими към спора доказателства. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изцяло отменен оспореният административен акт. Претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на договорените възнаграждения в полза на процесуалните представители на ответниците. Ответникът Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Пенев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Ответниците Линейни мрежи ООД, Кабелна телевизия Делта ООД, Мултимедиа - БГ ЕООД и Видеосат нове ООД, чрез процесуалния си представител адв. Василев изразяват становище за носнователност на касационната жалба и искат оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски. Ответникът Телекабел АД, чрез процесуалния си представител адв. Горанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Не претендира разноски. Ответникът "А1 България" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, изразава становище за липса на касасционни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и правилност на същото. Претендира разноски. Ответникът Цетин България ЕАД, чрез процесуалните си представители адв. Стойчев и юрк. Димитров, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендират разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение съставът на АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да доведат до незаконосъобразност. Изложил е подробни съображения относно спазването на предвидената процедура в административното производство и относно предоставените възможности на страните да ангажират доказателства в тази връзка. Приел е и че не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като не е бил изчакан одитния доклад, който е издаден един ден след постановяване на решението на КРС. В тази връзка е приел, че в хода на административното производство жалбоподателят не е посочил, че се очаква такъв, а освен това този доклад е представен в съдебното производство, макар и в последното заседание, въпреки, че е бил известен на страната от много по рано. Направил е и извод, че решението на КРС е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като определените цени в т. 4.10 от Общите условия на жалбоподателя, макар и да съответстват на предвидената възможност от чл. 8 Методиката на мрежовите оператори, приета с Наредба 34 от 24.10.2018 г. /ДВ, бр. 92 от 6.11.2018г./, допускащ индексация с процент не по висок от месечния индекс на потребителските цени, не означава, че индексацията на цените не трябва да бъде обвързана с документално установените разходи. Направил е извод, че одобрената клауза на т.4.10 от ОУ следва да бъде тълкувана систематично и логично в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗЕСМФИ и с всички разпоредби на Методиката, като на тази база е обосновал, че при индексацията на цените е налице законово изискване при определянето им да отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност. Изложил е и съображения за съответствие на оспореното решение на КРС с целта на закона. По тези съображения е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на състава на АССГ, че оспореното решение на КРС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението на касационната жалба, че в проведената процедура са допуснати такива, а именно, че административният орган не е изяснил всички факти относими към спора и не е събрал относимите доказателства, съответно, че направените от съда изводи в обратна насока са неправилни. Неоснователно е възражението за това, че в проведеното административно производство не е отчетен одитен доклад, който е издаден след постановяване на решението на КРС, като е правилен извода на АССГ в тази връзка, че в случая това не е нарушение. Този доклад е представен в съдебното производство, макар и късно, съответно е преценен при постановяване на крайния акт. В проведеното административно производство са предоставени всички възможности на жалбоподателя да наведе своите възражения и да представи своите доказателства, като административният орган се е съобразил с тях при постановяване на административния акт. Тук следва да се посочи и че дори да не са били представени всички относими към спора доказателства в административното производство, то това не е нарушение от категорията на съществените, доколкото с приключване на административната фаза на производството не се преклудира възможността на страните да наведат всички свои възражения отново, както и да представят или поискат събирането на всички относими доказателства и във фазата на съдебното административно производство, което е направено от жалбоподателя и в съдебното производство. Правилен и съответен на закона е извода на съда, че оспореното решение на КРС съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона. Чл. 3 ал. 4 ЗЕСМФИ определя общият принцип при определянето на цените за използването и достъпа до физическата инфраструктура. Съгласно тази разпоредба цените, които мрежовите оператори могат да определят за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване, право на преминаване, за координиране, съгласуване или за други дейности по този закон, отразяват всички разходи,които са свързани със съответната дейност, т.е. законовото изискване е при определянето на тези цени в общите условия на съответния мрежов оператор, да бъдат отчетени и същите да отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност. Съгласно чл. 15, ал.2 от ЗЕСМФИ мрежовите оператори да предоставят достъпа до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура при предварително оповестени на интернет страницата си прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително цена, като определянето на тези цени не е напълно произволно и самостоятелно, а е урегулирано с Методика за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, приложение към член единствен на Наредба 34 от 24.10.2018г., издадена на основание чл. 3 ал. 5 ЗЕСМФИ от министъра на транспорта и информационните технологии. Съгласно чл. 4 от Методиката Цените за достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и механизмът за ценообразуване се посочват в общите условия по чл. 15, ал. 2 от ЗЕСМФИ в съответствие със закона и тази методика и могат да бъдат еднократни или периодични в зависимост от вида на предоставяните услуги. Т.е. видно от цитираната разпоредба ценообразуването, посочено в общите условия следва да отговаря на изискванията както на закона, така и на методиката, т.е. следва да отчита във всички случаи разходите, които са свързани със съответната дейност. Действително чл. 8 от Методиката допуска в определена хипотеза, а именно За целите на дългосрочното предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура мрежовите оператори могат да посочват в общите условия механизъм за индексация на цените, обоснован на индекса на потребителските цени. Видно от цитираното обаче този механизъм може да бъде включен в общите условия само в случаите на дългосрочно предоставяне на достъп и то при отчитане на направените разходи, а именно ведно с общия механизъм за определяне на цените, а не самостоятелно. Посочената разпоредба не допуска индексация на цените само и единствено с индекса на потребителските цени, както правилно е приел и съставът на АССГ. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а исканията на ответниците по касация "А1 България" ЕАД и Цетин България ЕАД в тази връзка като основателни и доказани, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъдат уважени, но в размер различен от претендирания. В тази връзка предвид правната и фактическа сложност на спора и факта, че е проведено едно заседание по делото, е основателно възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните представители на тези ответници по касация, които са съответно 10 121,42 лв. в полза на процесуалния предстъвител на Цетин България ЕАД и 23 469,96 в полза на представителя на А1. Предвид посоченото настоящият състав намира, че на посочените ответници следва да бъде присъдено възнаграждение в двукратен размер над минималното по чл. 8 ал. 3 Наредба 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 2 000 лева. Основателно е и искането на ответника по касация Комисията за регулиране на съобщенията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде определено в размер на 150 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.