Решение № 8182 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Тодорова против решение 457/16.11.2020 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 550/2020 г., с което по жалба на ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-405-0381919 от 24.07.2020 г./ПАМ/. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, от АПК. На първо място, моли да бъде прекратено образуваното съдебно производство на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес на оспорващия. В тази връзка излага, че към настоящия момент за ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева не е налице правен интерес от оспорването на издадената заповед, тъй като със заповед за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-175/17.11.2020г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП е постановено прекратяване изпълнението на наложената административна мярка. Отделно от това излага подробни съображения, че в заповедта са изложени както общи, така и конкретни мотиви за определяне на продължителността на ПАМ, съобразно с принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Изразява несъгласието си с приетото от съда, че към момента на приключване на делото, търговския обект не е налице. Възразява срещу извода на административния съд, че определеният срок на ПАМ не съответства на извършеното нарушение и е наложената мярка е непропорционална, както и, че определеният срок от 14-дни е немотивиран. Намира, че процесната заповед е наложена в съответствие с целта на закона по чл. 22 от ЗАНН. Претендира се отмяна на съдения акт и постановяването на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/ съгласно представения списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника, като счита, че разноските следва да бъдат присъдени в минимален размер, поради ниската фактическа и правна сложност на делото. С жалбата са представени доказателства молба с вх. 19849/13.11.2020г. с платежно; НП 545784-F561053/03.11.2020г. Ответникът по касационната жалба - ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, [адрес], представлявано от Й. Пенчева, чрез адв. П. Кънев оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение и писмени бележки и заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. На първо място неоснователни са възраженията на кастора за липса на правен интерес на ЕТ Йосини 2009 Й. Пенчева от оспорването на заповедта, които могат да се извлекат от това, че счита понастоящем не е налице предмет на оспорване, поради прекратяването на наложената забрана за достъп до обекта със заповед за отмяна на запечатване ФК-ЗОЗ-175/17.11.2020г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. Действително разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяването на мярката не само с изтичане на срока, посочен в заповедта за налагането й, но и със заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. От друга страна, нормата на чл. 186 от ЗДДС изрично предвижда налагане на ПАМ за посочените нарушения, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Предвид това следва обоснования извод, че заплащането на имуществената санкция е юридически факт последващ издаването на заповедта за ПАМ и води до прекратяване изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, респективно в случаи като процесния до отпадане на възможността за изпълнението й, но няма отношение към законосъобразността на индивидуалния административен акт. Следва да се приеме, че изпълнението на наложената имуществена санкция не може да обоснове извод за липсата на правен интерес от установяване законосъобразността на обжалваната заповед, включително и в аспекта на нейното оспорване от самия търговец. (В същия смисъл и решение 13605 от 14.10.2019 по адм. дело 3797/2019г. на ВАС, Първо отделение.). Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК- 405 - 0381919 от 24.07.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - машина за крем сладолед, находящ се в гр. Стара Загора, ъгъла на ул.Пазарска" и ул.Кольо Ганчев, стопанисван от ЕТ Йосини 2009 - Й. Пенчева и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство за извършена продажба на 1 бр. сладолед, на стойност 1,00 лв. на 18.07.2020 г. в 13:35 часа, удостоверено с протокол за проверка серия АА 0381919 от 18.07.2020 г. При проверката е установената касова разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа наличност в размер на 12,95 лв. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в изискуемата форма и съдържание. Прието е, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на приложимите за случая материалноправни норми и представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС, нарушението е установено и обективирано в протокола от извършената проверка, като при констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б а от ЗДДС, органът действа в условията на обвързана компетентност и няма правно на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Прието е, че налагането на заповедта по чл.186, ал.1, т.1, б.а и чл.187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и ПАМ се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Посочено е, че по делото са представени два броя актове за установяване на административно нарушение. Първоинстанционният съд е описал изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката и е приел, че същите по никакъв начин не кореспондират на вида на установеното нарушение, за което е приложена ПАМ, както и на констатациите от проверката. Отбелязано е, че не е спорно, че жалбоподателят не е регистрирано по ДДС лице и за осъществяваната от него дейност се дължи патентен данък, който по никакъв начин не е свързан с осъществяваните обороти. Изложени са мотиви, че доколкото ПАМ се издава въз основа на разпоредбите на ЗДДС, а допуснатото нарушение е за нарушение на Наредба издадена в изпълнение на ЗДДС, то целта на ПАМ следва да е съобразена и с целта на закона, посочено в чл.1 от ЗДДС - облагане с ДДС. Прието е, че такова облагане в случая не е налице, тъй като търговецът не е регистриран по ЗДДС и не начислява ДДС, нито подава месечни декларации по този закон. Като безспорно е посочено също, че цитираната Наредба се отнася както за регистрирани по ЗДДС лица, така и за нерегистрирани - чл. 118 от ЗДДС. Административният съд е приел, че при определяне на срока на ПАМ е следвало да се съобрази, че дейността е сезонна, осъществява се в рамките на летните месеци, като видно от касовата разлика за четири часовото работно време /до момента на проверката/ са осъществени продажби на стойност 12.00 лв. Съдът е приел, че не се подкрепят изложените мотиви в заповедта, че се касае за стока, която е с голямо търсене и която да генерира големи обороти, като не са представени доказателства в тази връзка и това твърдение е голословно. Прието е от съда, че е необходимо да се съобрази и площта на търговския обект, която е не повече от 1.00 кв.м., самият търговски обект - машина за крем сладолед /не щанд/ и продаваната стока - крем сладолед. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че към момента на приключване на делото, търговският обект не е налице и е практически невъзможно осъществяването на разпоредените с оспорената заповед правни последици. В заключение съдът е обосновал извод, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока са бланкетни, като не са изложени факти относно конкретното нарушение и нарушителя, и от тях не може да бъде направен извод, че противоправното поведение ще се превърне в трайна практика за търговеца и липсват данни да са налагани административни наказания или ПАМ за нарушение от същия вид. Прието е, че не са описани значителните и трудно поправими вреди, които се причиняват от нарушението. Според съда, представените в съдебно заседание писмени доказателства не са били част от административната преписка и не са взети предвид от органът, тъй като същите не са отразени в оспорената заповед. Възприет е извода, че непосочването на фактически основания за прилагане на мярката за срок от 14 дни, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са спазени принципите на съразмерност и пропорционалност заложени в чл. 6 от АПК. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо, но неправилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Със заповед ЗЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е възложено на началниците на отдел Оперативни дейности Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и на директорите на дирекции Контрол в ТД на НАП. Заповедта е мотивирана с констатираното на 18.07.2020 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, а именно неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за извършената продажба. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан на работещото в търговския обект лице. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно опровергано. В конкретния случай не е спорно по делото, че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискален бон за извършена продажба на 1 бр. сладолед на стойност 1,00 лева, поради което правилно съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането й. Правилно е приел съдът и, че ирелевантно за законосъобразността на оспорената ЗНПАМ е издаването на НП за извършеното нарушение. В настоящият случай спорът по делото е относно законосъобразността на определеният 14 дневен срок на наложената ПАМ. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административиня мярка се забранява и достъпа до обекта. Тази правна регламентация води до извода, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". При определянето продължителността на срока на мярката административният орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства, който са относми за конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Не се споделя изводът на решаващият състав на Административен съд Стара Загора, че в процесната заповед липсват конкретни мотиви, които да обосноват продължителността на срока на наложената мярка, както и, че същите са бланкетни и не кореспондират с извършеното нарушение и установените при проверката обстоятелства. Налице са конкретни мотиви относно продължителността на срока, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и извършваната търговска дейност от лицето. Противно на приетото от първоинстанционният съд, при определяне на срока на мярката административният орган е съобразил не само характера на извършеното нарушение, но и местонахождението на търговския обект в гр. Стара Загора, в централната част на града в непосредствена близост до множество други търговски обекти място с голям човекопоток, вида на обекта машина за крем сладолед сезонна стока с голямо търсене през летния сезон, като е акцентирано на установената от 12, 95 лв. разлика между разчетената касова наличност от ФУ в размер на 0,00 лв. и фактическата такава в размер на 32,95 лв., от които служебно въведени в началото на работния ден 20,00 лв. Правилен е изводът на органа по приходите, че установената разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи, което от своя страна е индиция за системно неизползване на касовия апарат и неотчитането на приходи. Незаконосъобразни са изводите на съдът, че при определянето на 14 дневния срок е нарушен принципът по чл. 6 от АПК. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.