Решение № 3026 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2019 г.

Решение № 3026 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9041/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Ямбол, подадена чрез процесуалния представител юрк. Рункова, против решение № 138 от 14.06.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 150/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12 от 10.04.2019 г. и преписката е върната за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество - отхвърлена жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – П. Карамфилов, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Кожухарова и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени предявените с касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Ямбол е бил АУПДВ № 12 / от 10.04.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол. С него на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Договор № 28/06/3/0.0.0753 от 03.04.2017 г. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договора, сключен с П. Карамфилов и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо полученото първо плащане. Административният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е посочил, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не е спазена законово установената процедура. Според съда, поради факта, че производството по издаването на акта е започнало след 07.01.2018 г. /, датата на влизане в сила на чл. 9б ЗПЗП, / приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Изводът е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП и по-конкретно в чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 година. Прието е, че след като мярката 6. 3. не е сред посочените в чл. 9б, т. 1, които мерки се провеждат чрез ИСАК, то тя следва да се провежда чрез ИСУН и попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Възприет е извода, че за установяване и размер на публичните държавни вземания е приложим ЗУСЕСИФ. Настоящият касационен съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая е видно, че на 26.07.2016 г. П. Карамфилов е подал заявление с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 година. С Решение № 28/06/3/0.0.0753/2/01/03/01, издадено от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Ямбол е одобрено изплащането на финансова помощ. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 03.04.2017 г., на основание чл. 27, ал. 5. Сумата в размер на 19 558 лв. е изплатена на 13.04.2017 г. съгласно подадена заявка за плащане и решение на директора на ОД на ДФ "Земеделие". Със заявление № 28/06/3/0.0.0753/301 от 15.05.2018 г. П. Карамфилов е поискал второ плащане в изпълнение на сключения между него и ДФ "Земеделие" договор. След извършени проверки във връзка с второто плащане административният орган е констатирал, че шест от имотите, фигуриращи в Регистъра, не са декларирани в таблица 1 от бизнес плана, което е определено като нередност, изразяваща се в изкуствени условия, съобразно разписаното в чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., респ. – чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора с ДФЗ, като е прието, че Карамфилов е представил документ с невярно съдържание, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 от същата Наредба, респ. – чл. 9, ал. 1, т. 12 от договора, в резултат на което е издаден оспореният АУПДВ. Изложените факти сочат, че процесният казус изцяло попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, т. е. ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. Настоящият касационен състав споделя приетото от друг тричленен състав на ВАС в постановеното от него решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 3263/2019 г., че от значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на Наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 10/10.06.2016 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по тази Наредба относно договора на П. Карамфилов е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг, /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Този извод се подкрепя и от аргументите, съдържащи се в мотивите на законопроекта (754-01-79/15.11.2017), според които "доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред. Основателен е доводът на касатора, а именно, че първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1, се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ "Земеделие" претендира възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на Карамфилов на задължението му по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Договор № 28/06/3/0.0.0753 от 03.04.2017 година. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, защото се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, § 1 от Регламент № 1306/2013 година. Неизпълнението не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което във връзка с него не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а трябва да се установи публичното държавно вземане по по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. В същия смисъл е и нормативната уредба, обективирана в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Според предвиденото в цитираните разпоредби на Наредба № 4/2018 г. за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ - РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ и неговото решение като неправилно следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисисъл, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение