Решение № 9772 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2014 г.

Решение № 9772 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5647/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефка Кръстева Димитрова от гр. Търговище срещу решение № 5 от 05.03.2014 г. по адм. дело № 485/2013 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Русе е отхвърлил жалбата на Стефка Кръстева Димитрова срещу Решение ПЕО № 164 от 18.11.2013 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено Разпореждане № ИП-3762 от 20.08.2013 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката с твърдян от същата осигурителен стаж за периода 1957 г. - 1964 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Единственият спорен въпрос по делото е бил налице ли са надлежни доказателства, по силата на които на Стефка Кръстева Димитрова следва да се зачете осигурителен стаж в периода 1957 г. - 1964 г. по силата на чл. 76, б."е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен) в качеството й на чл. на домакинството на член- кооператор, който е работил. По делото са били представени удостоверения, които отразяват отработени от касационната жалбоподателка човекодни, като се посочва, че тя е била чл. на домакинството на Димитър Стоев Николов (дядо на съпруга й). В хода на административното производство обаче са извършени проверки от контролните органи при ТП на НОИ в съхранените партидни книги на ТКЗС, при които е било установено, че същите не съдържат данни за отработени дни от жалбоподателката нито като чл. на домакинството на Димитър Стоев Николов, нито като чл. на домакинството на Кирил Димитров Стоев (неин свекър). Най-вероятно тези удостоверения отразяват полаган от жалбоподателката труд като кантарджия и фактурист, какъвто труд е удостоверен с удостоверение обр. 30 изх. № 15 от 20.01.1999 г. на Кооперация "Напредък" - с. Александрово. Ето защо правилен е извода на съда, че за спорния период не са налице надлежни доказателства относно обстоятелството, че касационната жалбоподателка е била чл. на домакинството на Димитър Стоев Николов, нито на Кирил Димитров Стоев, както и че труда, положен от жалбоподателката е в качеството й на чл. на домакинството на чл. кооператор. Напротив - в съдебно заседание самата жалбоподателка е заявила, че за процесния период е работила като наемен работник, който стаж следва да се зачита на друго основание и въз основа на други документи, а, както вече се каза, по делото са представени и два броя удостоверения, в които се посочва, че за периода 1957 г. - 1964 г. касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение като кантарджия и фактурист. Споделя се изразеното от Русенския административен съд становище, че жалбоподателката следва с ново заявление да поиска да й бъде зачетен трудовия стаж по тези две удостоверения, защото те са представени едва в хода на съдебното производство и не са били обсъждани от пенсионния орган и от директора на РУСО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,