Решение № 12833 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2010 г.

Решение № 12833 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Валери Иванов Козаров от гр. Нова Загора, подадена срещу решение № 201 от 15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 325 от 2009 г. по описа на Административния съд - Сливен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени подробни съображения за нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Валери Иванов Козаров, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 1840 от 14.10.2009 г. на директора на Областната дирекция на МВР - Сливен, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител - главен полицай Валери Козаров, категория "Д", младши полицейски инспектор в "Териториална полиция" на група "Охрана на обществения ред" в РУ на МВР - гр. Котел. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание чл. 168 АПК, обсъждайки основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че жалбата е неоснователна и административната заповед е законосъобразна съгласно изискванията на чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените доказателства се установява, че с обжалваната заповед № 1840 от 14.10.2009 г. на директора на ОД на МВР - гр. Сливен, на полицейския служител за извършено тежко дисциплинарно нарушение и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, с които се уронва престижът на службата, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР и чл. 18, т. 1 от Инструкция с рег. № Iз-1015 от 04.04.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Основните възражения на жалбоподателя (поддържани пред първоинстанционния съд) за незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в нарушение на приложимия материален закон са обсъдени от съда и изложените мотиви, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискванията на чл. 225 ЗМВР и чл. 239 и 243 ППЗМВР, са обосновани и обективни с оглед установените при извършеното дисциплинарно производство доказателства. Въз основа на събраните в дисциплинарното производство доказателства е изготвена обобщена справка рег. № 11080 от 05.10.2009 г. (относно сигнал-докладна записка вх. № ж, 26 от 29.06.2009 г. от главен инспектор Васил Бонев - началник на РУ на МВР - Котел, съдържаща данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение на полицейския служител като държавен служител на МВР), с която са обобщени резултатите от проведеното дисциплинарно производство и с която на основание разпоредбата на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР жалбоподателят като извършител е запознат срещу подпис на 08.10.2009 г.. Жалбоподателят е дал възражение с вх. № 11039 от 09.10.2009 г., което е прието на 13.09.2009 г. от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР - директора на ОД на МВР - гр. Сливен. При събраните в административното производство доказателства за конкретния административен спор законосъобразно съдът е приел за установено, че извършените дисциплинарни нарушения са установени, като обосновано действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 1 АПК имат доказателствена сила и пред съда. Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в проведеното административно производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,