Решение № 9987 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2017 г.

Решение № 9987 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. срещу Решение № 1615/13.03.2017 г. по адм. д. № 12318/2016 г. по описа на Административен съд С. - град - 3 състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е налице обоснован страх от преследване в страната си на произход. Твърди, че обстановката в Афганистан е възприета безкритично въз основа на представените справки от ДАБ, без данни за лицето, което ги е изготвило и източниците на информация. Позовава се на принципа "забрана за връщане" в страната си на произход, тъй сигурността му там била застрашена. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателя на ДАБ. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Представя актуална справка за обстановката в Афганистан. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на Р. Д., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 11062/8.11.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Р. Д. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-426 от 13.04.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Р. Д. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито негови близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно е, че молбата на жалбоподателя е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като в предходното производство, приключило с решение № 8805/11.11.2015 г. на заместник-председателят на ДАБ, с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут, са разгледани всички обстоятелства, свързани с бежанската история на молителя. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят изрично сочи, че няма нови обстоятелства относно личното му положение и държавата на произход, които да не са разгледани при предходното производство. Видно е, че макар и гражданин на Афганистан, жалбоподателят е роден в Пакистан, като по негови думи няколко пъти са се местили цялото семейство от Афганистан в Пакистан и обратно. Изрично сочи, че не е заплашван просто е избягал от там. В същото време, баща му и други роднини, включително и жена му, с която не е разделен и децата му продължават да живеят в Пакистан, поради което няма пречка да се върне там или в страната си на произход. Изложените доводи, че е сключил религиозен брак с българска гражданка, от която има дете, също са неоснователни. По делото няма представени никакви доказателства нито за сключения брак, нито за раждането на детето, като освен това в Р. Б. не се признава религиозния брак. В случай, че действително са налице обаче тези обстоятелства, чужденецът би имал право на пребиваване по реда на Закона за чужденците в Р. Б., като чл. на семейството на български гражданин, но това не се отразява на търсената закрила по реда на ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Видно и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в Афганистан, обстановката продължава да е напрегната, но до 20 май 2017 г. около 24 000 регистрирани афганистанци са се завърнали в Афганистан от Пакистан, Иран и други държави, след като програмата за репатриране на ВКБООН се възобновява в началото на април тази година, като около 98 % от завърналите се лица получават помощи, покриващи основните им нужди. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. О. това, както вече беше посочено, Пакистан се явява за молителя трета сигурна страна, където същия може да пребивава необезпокоявано. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,