Решение № 104 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г.

Решение № 104 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от Р. Г. Д. и В. Г. Д. да отмяна на влезлите в законна сила решения от 04.02.2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 3187/2006 г. по описа на същия съд и решение от 15.06.2006 г. на Софийски районен съд, 47 състав, постановено по гр. д. № 10607/2005 г. по описа на същия съд, на основание чл. 304 от ГПК. Молителите твърдят, че по време на брака си, сключен на 12.07.1992 г., придобили по силата на договор за покупко-продажба, обективиран с нот. акт № 113 от 29.12.1997 г., на нотариуса при Софийска нотариална служба към СРС, т. 1 от същия н, 1/2 идеална част от дворно място, без построените в негова сгради, находящи се в [населено място], гр. София, представляващо парцел III-36 в кв. 114 по плана на [населено място], предмет на предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, по който съдът се е произнесъл с горепосочените решения, предмет на настоящата молба за отмяна. Излагат се доводи, че молителите е следвало да участват в това производството, тъй като са съсобственици на процесния парцел и се явяват необходими другари на останалите съсобственици по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, поради което искат отмяна на горепосочените влезли в законна сила решения, по реда на чл. 304 от ГПК. Ответника по молбата Г. К. Д., в писмено становище, заявява, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Ответникът Е. С. Д., в съдебно заседание, заявява че предоставя за преценка на съда относно основателността на молбата. Останалите ответници С. К. Д. и С. О., район "П.", София не вземат становище по молбата. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Подадената молба е неоснователна. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба вх. № 33447 от 24.11.2005 г., депозирана от ищците Г. К. Д., С. К. Д. и Е. С. Д. против ответника С. О., район "П.", с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 426 кв. м, представляващи разликата между стар имот пл. № 1544 от к. л. 17 и новообразуваните урегулирани поземлени имоти/парцели/ III-36,ХI-36 и парцел IV36,к. л. Г-10-8-Б от актуален кадастрален план на район "П. ", като е образувано гр. д. № 10 607/2005 г. по описа на Софийски районен съд, гражданска колегия, 47 състав, приключило с решение от 16.06.2006 г. постановено по делото, с което предявеният установителен иск е отхвърлен. С решение от 04.02.2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 3197/2006 г. по описа на същия съд, решението на първоинстанционния съд по горепосоченото дело е оставено в сила. С оглед данните по представеното с молбата удостоверение № 28/12.07.1992 г. за граждански брак, молителите Р. Г. Д. и В. Г. Токова/Д./, са сключили граждански брак на 12.07.1992 г., като по силата на нотариален акт № 113,н. д. № 14658/1997 г. по описа на нотариуса при СРС, за продажба на недвижим имот, Г. К. Д., в качеството му на продавач продава на Р. Г. Д. своя собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от дворно място без построените в него сгради, находящи се в [населено място], гр. София, представляващо парцел III-36 в кв. 114 по плана на [населено място], с. Л. цялото с пространство от 825 кв. м при съседи: от две страни улица, парцел II-31 и парцел ХV-36,от който момент Р. и В. Д., настоящи молители, се явяват съсобственици на гореописания недвижим имот. Според разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото/член 216, ал. 1 ГПК/. С оглед предвиденото в тази разпоредба на закона трето лице е това, което има качество на необходим другар на страна в процеса и не е взело участие в делото, тъй като не е било конституирано по надлежния ред като главна, подпомагаща или контролираща страна. Тази хипотеза на необходимо другарство ще е налице при неделимост на спорното правоотношение, тъй като всеки от другарите има право на защита на последното и решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В настоящия случай, съгласно горепосоченото, с исковата молба е предявен установителен иск от съсобствениците на няколко недвижими имота, включващи и гореописания имот, притежаван в съсобственост от единия от тези ищци Г. Д. и настоящите молители, като предмет на спора е част от тези имоти. Всеки от съсобствениците на един недвижим имот може да иска установяването на своето право върху имота, тъй като тези негови действия представляват такива не обикновено управление върху съсобствения недвижим имот, поради което молителите нямат качеството на необходими другари в това производство, приключило с влезлите в законна сила решения, чиято отмяна се иска, поради което не са трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК и молбата им се явява неоснователна. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд