Решение № 14620 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2011 г.

Решение № 14620 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11184/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Чудомир Смилянов Гюров, Цветанка Станкова Гюрова, Маринка Чудомирова Караиванова и Димитър Лазаров Караиванов, подадена чрез процесуалния им представител адв. Атанаска Богоева против решение № 9829/1.07.2011 г., постановено по адм. дело № 4601/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обезсилено решение № 62/24.01.2011 г. по адм. дело № 417/2009 г. по описа на АС - Благоевград, оставена е без разглеждане жалбата на Чудомир Смилянов Гюров, Цветанка Станкова Гюрова, Маринка Чудомирова Караиванова срещу заповед № АБ-168/3.11.2006 г. на кмета на община Сандански и е прекратено производството. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение. По втора точка от жалбата, при условията на евентуалност, е поискана отмяна на цитираното по-горе решение на основание чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239 от АПК. Като основание на искането за отмяна се сочи нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и по-скоро на правото на собственост на гражданите, както и нарушение на принципа за равния достъп до правосъдие на гражданите. Ответниците по искането за отмяна не изразяват становище по него. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 9829/1.07.2011 г., постановено по адм. дело № 4601/2011 г., чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, второ отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е обезсилено решение № 62/24.01.2011 г. по адм. дело № 417/2009 г. по описа на АС - Благоевград, оставена е без разглеждане жалбата на Чудомир Смилянов Гюров, Цветанка Станкова Гюрова, Маринка Чудомирова Караиванова срещу заповед № АБ-168/3.11.2006 г. на кмета на община Сандански и е прекратено производството, № 109/16.07.2010 г. по адм. дело № 63/2010 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Жалбата срещу решението на тричленния състав на ВАС, II отделение, е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно, с оглед на което същото не подлежи на съдебен контрол. Относно предявеното по т. II от жалбата искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, настоящата инстанция намира следното: Искането е допустимо, подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При формиране на изводите си, настоящият петчленен състав на ВАС съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. От изложените съображения може да се направи извод, че молителите са имали впредвид разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, с оглед твърдяното нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, с оглед на твърдяното нарушение на принципа за равния достъп по правосъдие на гражданите. По-конкретно, в чл. 239, т. 6 АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧОС. Посочената разпоредба има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на съдебното решение, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. В настоящия случай само се твърди нарушение на ЕКПЧОС, но не е представено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, което да е установило такова нарушение по отношение на лицата, претендиращи отмяна, нито се прави твърдение, че такова решение съществува. Следователно не е налице основанието на чл. 239, т. 6 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От материалите по делото се установява, че молителите, са били конституирани като страна в съдебното производство, били са надлежно представлявани от процесуален представител, участвали са в извършването на всички съдопроизводствени действия и събирането на доказателства, поради което не може да се приеме наличие на отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. По изложените съображения, подаденото искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,