Решение № 8304 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2013 г.

Решение № 8304 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13022/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт Лесово против решение № 122/25.07.2013 г. по адм. д. № 101/2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено Решение № 1981/12 от 12.02.2013 г. на Началника на Митнически пункт "Лесово", потвърдено с Решение № 4402-97-2/11/12.03.2013 г. на Началника на Митница Бургас в частта, в която е определен размер на вносно митническо задължение и други държавни вземания по позиции 1, 3 и 4 в транзитна декларация Т1 MRN № 12BG00101105676860/07.09.2012 г. и в частта на присъдени в полза на оспорващия разноски в размер на 500 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и потвърждаване на митническите актове. Ответната страна - ЕТ "Рамина 2001-Наталия Здравкова", гр. Сандански, чрез процесуалния представител адв. Йорданова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за касационната инстанция, за които представя списък и документ за договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Ямбол е образувано по жалба на ЕТ "Рамина - 2001-Наталия Здравкова" срещу Решение № 1981/12 от 12.02.2013 г. на Началника на МП "Лесово", потвърдено от Началника на Митница Бургас, с което на ЕТ "Рамина 2001 - Наталия Здравкова", за неприключила транзитна операция по Т1 MRN № 12BG00101105676860/07.09.2012 г., с получаващо митническо учреждение в Румъния, е определено вносно митническо задължение в размер на 3108,20 лв. и други държавни вземания - ДДС в размер на 6104,44 лв. Съдът е отменил оспорения митнически акт в частта за определените задължения по позиции 1, 3 и 4 в транзитна декларация Т1 MRN № 12BG00101105676860/07.09.2012 г., като решението в тази част се обжалва пред настоящата касационна инстанция. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Рамина 2001 - Наталия Здравкова", съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспореното решение на митническия орган в частта за определените задължения по позиции 1, 3 и 4 в транзитна декларация Т1 MRN № 12BG00101105676860/07.09.2012 г., първоинстанционният съд е приел, че същото е постановено при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, като е изложил подробни мотиви. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна. Не се спори между страните, че ЕТ "Рамина 2001 - Наталия Здравкова" е задължено лице във връзка с неприключена транзитна операция по Т1 MRN № 12BG00101105676860/07.09.2012 г., с получаващо митническо учреждение в Румъния. Предмет на транзитната операция са стоки - текстилни изделия, описани в четири позиции според тарифните номера на отделните артикули, общо - 75 бр. колети с тегло - 2950 кг. бруто тегло, ведно с приложена търговска фактура № 058119/06.09.2012 г., издадена от търговско дружество от Истанбул, Турция. Предмет на съдебното решение в отменената част е определената митническа облагаема стойност на стоки по позиции 1, 3 и 4 по реда на чл. 31 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Същата се базира на митническата стойност на сходни стоки, допуснати до свободно обращение и предназначени за продажба за износ в Общността на същото търговско равнище. За да приеме това, митническият орган се е позовал на становище на "Тарифен отдел" при ТМУ Бургас. В цитираното становище е посочено само на колко се равнява общата митническа стойност на стоките по четирите позиции, без да е отразено на базата на какви данни е формирана тя. Нито в обжалвания административен акт, нито в становището, на което се позовава митническият орган, се съдържа информация относно начина за определяне на митническата стойност на стоките по позиции 1, 3 и 4. Представената от едноличния търговец търговска фактура, която не е оспорена, е валиден документ, установяващ договорената и платена стойност на стоките, която е митническата облагаема стойност по смисъла на чл. 29 от Регламента. Не е ясно какви са били съображенията на митническия орган за определяне на митническата стойност по реда на чл. 31 от Регламента за посочените стоки. Без да са посочени точно данните от митническата информационна система, на които се е позовал митническият орган, а само бланкетно е споменал за извършен анализ на данни от нея, не може да се приеме, че са налице обосновани мотиви в оспорения административен акт, даващи възможност за осъществяване на ефективен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения митнически акт. Неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. От друга страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ задължава митническият орган, при съмнения относно декларираната митническата облагаема стойност, да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, а да пристъпи към определянето й, използвайки способите на чл. 30 и чл. 31 от Регламента /респ. чл. 36 и чл. 37 от ЗМ/. При съмнения, митническият орган има възможност да поиска допълнителна информация, съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 ППЗМ и в случай, че след анализ на допълнителната информация съмненията останат, преди да вземе окончателно решение, митническият орган следва да уведоми заинтересованото лице за мотивите, на които се основават съмненията му и да даде реална възможност на задълженото лице да отговори. Първостепенният съд правилно е установил, че не са спазени посочените императивни разпоредби. Несъобразяването с определената в ППЗМ процедура, описана по-горе е лишило жалбоподателя от възможност за защита, а това е съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган в съответната му част, АС Ямбол е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника - ЕТ "Рамина 2001-Наталия Здравкова", гр. Сандански, следва да се присъдят направените разноски - заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 900 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение