Решение № 7943 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2014 г.

Решение № 7943 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ВНД началник на група "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение № 5650 от 10.09.2014 г., постановено по адм. д. № 7171/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 14-4332-001577/09.04.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП на Ирен Илиева Кирилова от гр. София. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обстоятелствата, установени в съставения АУАН не са оборени в съдебното производство, поради което и обжалваната принудителна административна мярка е приложена законосъобразно. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на юрисконсулстско възнаграждение. Ответникът - Ирен Илиева Кирилова от гр. София, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 14-4332-001577/09.04.2014 г. издадена от началник на група "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Ирен Илиева Кирилова е приложена ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП - "временно отнемане свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността й". Приел е, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, която въвежда изискване по отношение на формата и съдържанието на административния акт. Съдът е посочил, че заповедта съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, които не обезпечават правото на защита на жалбоподателката, както и съдебния контрол за спазване на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. По същество е заключил, че при издаването на оспорения административен акт е допуснато нарушение на материалния закон. След направения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства е установил, че органът не е доказал по несъмнен начин релевантното обстоятелство - жалбоподателката Кирилова да е управлявала описания лек автомобил в момента на проверката. В приложения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 570798/04.04.2014 г., съставен от компетентното длъжностно лице, е отразено, че на 04.04.2014 г. Ирен Илиева Кирилова е управлявала личния си автомобил БМВ Х3 с рег. № СА 3223, по бул. "Черни връх" в посока от бул. "Дж. Баучер" към бул. "Н. Й. Вапцаров", което обстоятелство е установено по данни на очевидци. Срещу "Си Банк", при спрял автомобил и липсата на лице, седящо на мястото на водача, Кирилова е поканена, но е отказала да бъде проверена с техническо средство алкотест - дрегер, като е констатирано, че е лъхала на алкохол. Въз основа на констатациите в съставения АУАН е издадена процесната заповед, с която административният орган е приложил спрямо Ирен Кирилова принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че адресатът на ПАМ е имала качеството на водач на МПС към момента на извършване на проверката. От събраните гласни и писмени доказателства е достигнал до заключението, че на посочената в АУАН дата жената е била пред офиса на "Си Банк", но няма безспорни и безпротиворечиви данни Кирилова да е управлявала лекия автомобил. Свидетелите посочват, че когато са видели жалбоподателката, автомобилът е бил в покой и тя е била извън него. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Спас Григоров, който твърди, че е управлявал процесния автомобил, като верни и безпротиворечиви, тъй като същите не са опровергани от представените по делото доказателства от ответника. Съдът е приел въз основа на гласните и писмени доказателства, че фактическите установявания не съответстват на изложените в АУАН № 570798/04.04.2014 г. фактически констатации. Нещо повече, в самата заповед за прилагане на ПАМ не е вписано обстоятелството, че адресатът на акта е управлявал МПС, а само - че е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП изискват да е установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и установен по надлежен ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ. В настоящия случай, в хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на правнозначимите факти, с които да мотивира взетото административно решение. Ето защо касационното оплакване, че са изпълнени изискуемите от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, е неоснователно. Доказателствената сила на АУАН е оборена в хода на производството. Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е достигнал до единствено правилния и обоснован извод, че не е установен релевантния факт - управлението на автомобила именно от Ирен Кирилова. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Приетият в обжалваното решение извод, че при издаването на административния акт е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като актът бил издаден, без да са изложени конкретни факти и обстоятелства, което не е позволило на адресата да упражни в пълен обем правото си на защита. Посоченият от съда правен довод в тази връзка, че описаните в акта фактически констатации са недоказани, не води до порок във формата на акта. Оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й, но същата е материално незаконосъобразна, защото установените от органа факти не обосновават приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния ответник за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски е доказано по основание, предвид изхода на правния спор, но не е доказано по размер, нито към писмения отговор на касационната жалба, нито в съдебно заседание пълномощникът на ответника е представил надлежни писмени доказателства, удостоверяващи реално направени разходи за касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд