Решение № 577 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2008 г.

Решение № 577 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2008 г., III г. о., докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Х. Б. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 3 от 5.03.2008 г. по гр. д. № 1/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 6.11.2007 г. по гр. д. 47/2006 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по иск за неизплатено възнаграждение по трудов договор. Твърдението по молбата за отмяна е за наличие на ново писмено доказателство, договор за управление от 20.05.2000 г., сключен между ПФК "Нефтохимик" АД и молителя Х. П.. Документът е бил в разположение на ответната страна и ако бе представен по делото би се установило, че същият не урежда облигационни отношения във връзка с претендираното възнаграждение, следователно правоотношенията са били трудови. Тъкмо това не е успяла да докаже ищцовата страна в процеса. Ответникът по молбата за отмяна ПФК "Нефтохимик" АД изразява становище, че същата е недопустима и неоснователна. Като взе предвид изложеното в молбата, Върховният касационен съд приема следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице - страна в съдебното производство, подадена е в рамките на законовия тримесечен срок по чл. 305, т. 1 от ГПК, срещу влязло в сила окончателно решение на Бургаски апелативен съд и е процесуално допустима съгласно чл. 307, ал. 1 от ГПК . Молбата е неоснователна. Представеният от молителя Х. Б. П. договор с дата 20.05.2000г следва да е бил известен на последния, тъй като носи неговия подпис. Действително не е представен, нито изискан по реда на чл. 152 от ГПК (отм) в приключилия процес, тъй като тезата на ищеца е била, че договор за управление не е сключван и не съществува, съответно правното му положение като изпълнителен директор на ответното дружество е обусловило претенция за неизплатено трудово възнаграждение за периода на това правоотношение. По делото е бил представен протокол от 20.05.2000г за взето решение от Съвета на директорите на ПФК за сключването на мандатен договор, т. е за възлагане на управление и е определено съдържанието на същия. Трудов договор, сключен съгласно чл. 62 от КТ, ищецът не е представил и не е доказал да съществува. Съдилищата са приели, че функциите на изпълнителен директор П е изпълнявал по граждански, а не по трудов договор. Този неизгоден за ищеца в трудовия спор факт е приет за установен от съдилищата при анализа на други доказателства, а понастоящем представеното писмено доказателство - самият договор за управление от 20.05.2000г, е в подкрепа на решаващите съображения за отхвърляне на иска, изложени в атакуваните решения. Представеният договор от 20.05.2000 г. не съставлява ново доказателство по смисъла на закона. Освен че е бил известен на молителя още при завеждане на исковата молба, този документ няма отношение към предпоставките за успешното провеждане на иска за трудово възнаграждение и доказването му. Приложеният документ няма значението, което чл. 303, т. 1 т. 1 от ГПК (чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК, отм.) има предвид, с него не се доказва съществуването на факт, които да е бил неизвестен или е останал недоказан - тъкмо обратното, фактът относно съществуването на договора за управление не е наведен от ищеца, тъй като не е бил изгоден за него и поради това не е представено доказателство за установяването му. Въпреки това съдът се е позовал на други, непреки доказателства, довели до заключението за правното естество на договора, обвързващ страните. От съдържането на представения към молбата за отмяна договор може да се направи единствено извод в подкрепа на така приетата от съда фактическа обстановка и решаващите му изводи, при това не се касае за документ, който не е известен или такъв, с който страната не е могла да се снабди. В подкрепа на основанието за отмяна законът има предвид писмени доказателства за обстоятелства, които не са могли да бъдат доказани поради липса на документи или незнанието че такива съществуват, а не доказателства или доказателствени факти относно изяснени и приети за установени в хода на процеса обстоятелства. Приложеният договор не е писмено доказателство за твърдение, което молителят не е могъл да докаже, а писмено доказателство за обстоятелство, което е премълчал. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.