Решение № 11541 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2017 г.

Решение № 11541 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕЙ СИ АЙ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, против решение № 2254/5.04.2017 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. д. № 5006 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101303093/9.09.2013 г., издаден от Г. И. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 430/7.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касатора правните изводи на съда са бланкетни, липсва анализ на всички доказателства по делото. Счита, че изводите на ревизиращите за липса на реално осъществени доставки възприети и от съда неправилно са обосновани с неустановен произход на стоките и услугите, липса на съдействие на предходни по веригата доставчици и евентуално извършени от тях нарушения без да е обоснована пряка и непосредствена връзка с процесните доставки, като не е изследван в цялост обема на работа на дружеството и движението на стоки и услуги към последващи клиенти. Необосновани според ДЗЛ са изводите по отношение разминаването на дати в процесните фактури и ППП и обоснованата по този начин нереалност. Касаторът се позовава на практика на СЕС. М. за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - С., чрез юрк. Иванов, оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4117 лeва. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и частична основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № 2101303093/9.09.2013 г., издаден от Г. И. М. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 430/7.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на общо 158 741,21 лв., от които главница 118 695,09 лв. и лихви за просрочие 40 046,12 лв. във връзка с непризнат ДК както следва: Отказано е ПДК в размер на 10 504,31 лв. по 3 фактури, издадени от "ДЖОРДАН ДИЗАЙН 2000" ЕООД. Същите са с предмет на доставката печат на винилни платна; изработка на рекламни материали (тефтери годишни - 350 бр.; делегатски комплекти - 350 бр.; календари работни - 500 бр.; календари стенни - 600 бр.; несесери офис- 250 бр.); снимков материал. Отказано е ПДК общо в размер на 46 950,00 лв. по 16 фактури, издадени от "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД. Фактурите са с разнороден предмет, описан на стр. 9 и 10 в РД. Отказано е ПДК в общо в размер на 15 274,58 лв. по 5 фактури, издадени от "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД. Същите са с предмет - "Извършени услуги съгласно Договор от 05.10.2009 г. ", "Изработка на анимирани банери", "Наем рекламни съоръжения съгласно договор за месеците 01, 02, 03, 04 и 05.2010 г. ", "Услуга по изготвяне на идейни проекти, предпечат и печат на рекламни флаери", "Идеен проект, предпечат и изработка на онлайн формат". Отказано е ПДК в размер на 5 036,00 лв. по 2 фактури, издадени от "НАДИН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕООД за доставка на - "Печат на рекламни календари, флаери, опаковки, бележници" и "Изработка на рекламни материали". Отказано е ПДК в общо в размер на 5 232,60 лв. по 2 фактури, издадени от "О. Т. И. С. " ЕООД с предмет - "Външна услуга" и "Рекламни материали". Отказано е ПДК в размер на 10 354,00 лв. по 6 фактури, издадени от "РУЛЕКС КОНСУЛТ" ЕООД. Предмет на доставка са: "Изработка на онлайн рекламни формати", "Рекламни материали по приложен опис", "Сценарий новогодишна програма", "Изработка на онлайн рекламни банери", "Локализация на онлайн страница", "Реклама в рамка". Отказано е ПДК общо в размер на 4 484,00 лв. по 3 фактури, издадени от "РАЛИТЕКС - ЕН" ЕООД (описани на стр. 27 и 28 от РД). Отказано е ПДК общо в размер на 12 531,00 лв. по 7 фактури, издадени от "ИВЕНДИ ТРЕЙД 2010" ЕООД. Същите са с разнороден предмет, описан на стр. 30 от РД. За данъчен период м. 04.2012 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 928,00 лв. по 5 фактури, издадени от "МЕТАТРЕН-ГЕОРГИЕВ" ЕООД, които са с предмет на доставка - "Програмиране и дизайн на сайт" (3 броя), "Разработка на креатив и дизайн на брошура", "Разработка и поддръжка на модули". За данъчни периоди м. 06.2010 г., м. 10.2010 г. и м. 12.2010 г., ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 700,00 лв. по 3 фактури, издадени от "АЛКОМАЛ КОМПОЗИТ" ЕООД. Същите са с предмет на доставка - "Печат винили", "Изработка на рекламни спотове", "Дизайн и предпечатна подготовка". За данъчен период м. 06.2011 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 700,00 лв. по фактура № 0000000115/22.06.2011 г., издадена от "ЖИКОВ КОМЕРС 2011" ЕООД с предмет на доставката - "Наем рекламна площ". Административният съд е формирал изводи за валидност, законосъобразност и обоснованост на оспорения РА. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията - основно и допълнително на ССчЕ, е обоснован извод, че РЛ не е установило възлагането и изпълнението на доставките, фактурирани от горепосочените единадесет доставчици. По фактурите за изработка на рекламни материали няма доказателства за тяхното съдържание, място на изготвяне, използвани машини и вложени материали. Относно представените доказателства за извършени последващи доставки ВЛ е установило множество несъответствия относно предмета и датите на извършването им в сравнение с процесиите доставки. Относно сочените от жалбоподателя предходни доставчици /подизпълнители/ - част от тях не са регистрирани търговци под ЕИК, посочен във фактурите, за друга част преките доставчици не са включили фактурите по предходните доставки в отчетните си регистри. Освен това, в редица случаи ревизираното дружество е сочило като предходна една и съща доставка, но по отношение на различни преки доставчици. По данни от информационната система на НАП дружеството-жалбоподател е ползвало през целия ревизиран период аналогични услуги от други дружества и предвид несъответствията в документите, съпровождащи процесиите доставки, е невъзможно да се установи идентичност на предмета на процесиите и последващите доставки. За преобладаващата част от доставчиците е установено, че имат задължения в особено големи размери, установени с влезли в сила РА за периодите, в които са издадени процесиите фактури. За същите периоди в РА на доставчиците не са признати като реални нито продажбите, нито покупките, декларирани от тях. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказано реално извършване на процесните доставки, като са изложени подробни мотиви по отношение спорните фактури и събраните във връзка с тях доказателства. Изслушани са заключения по ССчЕ, неоспорени от страните. Съдът не е формирал мотивите си на предположения, а на базата на констатираното от вещото лице и събраните по делото документи, като установените несъответствия относно вида и количеството на стоките /услугите, тяхната стойност и датите на извършване на доставките/, посочени в отделните документи, са подробно описани и анализирани в решението. Неправилно е разбирането на ревизираното лице, че от него е изискано доказване на обезпечеността на издателите на фактурите, по които то е упражнило право на приспадане, както и че отказът е постановен предвид ненамиране на доставчиците в хода на ревизията. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнило право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, които е възможно да не изхождат само от издателите на фактури. Реализирането на сделките предполага и участие на РЛ, което следва да разполага с доказателства обективиращи изпълнението на съответните доставки на стоки, респ. услуги, които да ангажира в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Ангажирането на подписани между страните договори, формално изготвени приемо-предавтелни протоколи, документи за извършеното осчетоводяване, не са достатъчни доказателства за реалното изпълнение на договореното между страните, нито удостоверяват по обоснован начин осъществяването на уговорената престация. Твърдението от КЖ, че мотивите касаят обезпечеността на доставките, както и предходни доставчици, е неточно. От доказателствата по делото е видно, че процесните услуги не са изпълнени от преките доставчици, а са превъзлагани на подизпълнители. Така например, по отношение на "БАЛКАН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП" ЕООД, "ВИП СЪРВИС" ООД и "КРИМОН" АД е установено, че в регистрите на НАП не съществуват търговски дружества с посочените идентификационни номера. Първото дружество се сочи като подизпълнител по опростени фактури, представени от шест от доставчиците на ревизираното лице. Освен това за някои от процесните услуги са представени фактури от предходни доставчици, издадени след датите на фактуриране към ревизираното лице /в случая от "ДЖОРДАН ДИЗАЙН 2000" ЕООД/. Представените в хода на административното производство доказателства както от РЛ, така и от преките доставчици, не позволяват сочените подизпълнители да бъдат определени като действителни извършители на услугите. Относно представените документи за извършени последващи доставки вещото лице е установило, че датите на фактурите по последващите доставки предхождат датите на издаване на фактурите по процесиите доставки. За част от спорните доставки е констатирало, че съдържанието им не позволява да се установи категорично идентичност на предмета на процесиите и последващите доставки, а за друга част - че такава идентичност е изключена. В случая при липста на извършена доставка е логично наличието на знание и при двете страни по нея. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В този смисъл е и решение от 7.12.2010 г. по дело С 285/09, т. 49. Аналогично и в решение по дело С 454/98, т. 62 е прието, че общностиото право не изключва възможността държавите - членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства. Възползвайки се от правото си на данъчен кредит, посредством т. нар. "нередовни фактури" касаторът очевидно се е стремял към неправомерно облагодетелстване, т. е. в случая е налице изключението, визирано в заключението по т. 1 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото в полза на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 4117 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение