Решение № 19 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2009 г.

Решение № 19 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 - чл. 295, ал. 2 ГПК. С решение № 88 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 1062/2009 г. е отменено въззивното решение № 215 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1523/2008 г. на Старозагорския окръжен съд и на делото е даден ход за разглеждане по същество от Върховния касационен съд с оглед необходимостта от събиране на доказателства за възникване на съсобствеността върху общия имот преди съдебната делба от 1972 г., за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно регулационния статут на имота и за изискване от Община-Стара З. преписката по заявление вх. № 94-10-1981/28.05.1992 г. окомплектована с липсващите в нея документи относно продажбата на описания в акт за държавна собственост № * недвижим имот, а именно: предложение на собственика за изкупуване на магазина /чл. 3 ПМС № 60/1975 г./; протокол на комисията по чл. 4, ал. 4 ПМС № 60/1975 г.,; решение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по чл. 6 ПМС № 60/1975 г.; оценка на имота по чл. 7 ПМС № 60/1975 г.; договор между собственика и купувача /чл. 8 ПМС № 60/1975 г./. От заключението на вещото лице инж. Т. Г. Н., прието в заседанието на 24.01.2012 г. е видно, че за периода 06.11.1969 г. - 17.08.1992 г. е бил в сила кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед от 06.11.1969 г. по който план процесния имот е с пл. № * в кв. *. За периода след 17.08.1992 г. е в сила кадастрален и регулационен план, по който имотът е с пл. № * в кв. *, като към настоящия момент в сила е само планът за регулация, тъй като от 07.01.2008 г. за [населено място] има действаща кадастрална карта по З. Съгласно експертизата, към момента на съдебната делба през 1972 г. и към момента на продажбата /съставяне на А. № 7091 от 29.05.1980 г./, в сила е бил плана от 06.11.1969 г.; при издаване на заповед № 2565 от 15.09.1992 г. в сила е бил планът от 17.08.1992 г., същият план е бил в сила и към момента на издаване на заповед № 235 от 08.02.1996 г. Към момента на предявяване на иска - 04.08.2004 г. в сила също е бил планът от 17.08.1992 г. /кадастрален и регулационен/, а към настоящия момент-регулационния план от 17.08.1992 г., а кадастралната карта е приета със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г. Съгласно писмо изх. № 11-15-7516/09.06.2011 г. на [община], документите по заявление вх. № 94-10-1981/28.05.1992 г., касаещи продажбата на недвижим имот пл. № * в кв. * - дворно място от * кв. м. и паянтова стопанска сграда /магазин/ от * куб. м. - застроена * г., актуван№ */* г. не са намерени в архива на общината. Като взе предвид заключението на техническата експертиза на вещото лице инж. Т. Н. и останалите доказателства, събрани в първоинстанционното производство и в двете производства пред въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на II г. о. прие за установено следното: Предявен е иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот: УПИ * в кв. *, с площ * кв. м. по регулационния план на [населено място]. Ищецът твърди, че през 1980 г. на основание ПМС № 60/1975 г. бил отчужден собствения му недвижим имот-дворно място от * кв. м., заедно с паянтова стопанска сграда /магазин/ от * куб. м. Имотът бил актуван като държавен с А. № 7091/29.05.1980 г., а със заповед № 235 от 1996 г. на кмета на [община] била възстановена собствеността върху част от дворното място-до размера на * кв. м., за която бил отреден процесния УПИ *, граничещ на заповед с УПИ * в кв. *. Поддържа, че преди отчуждаването, с първия ответник Г. Г. Г. били съсобственици с равни права на отреден за имот пл. № * общ парцел, като при съдебна делба през 1972 г. всеки от двамата получил в реален дял собствеността върху определени постройки и по * /* кв. м. идеални части от дворното място. Твърди, че УПИ * в кв. * по плана на града от 1992 г. бил отреден за допълнително възстановените му * кв. м. и за собствеността на ответника Господин г. В исковата молба се твърди още, че след възстановяването на собствеността, по молба на ответниците общината издала две поредни заповеди № № 230/23.01.1995 г. и 888/21.05.1996 г. за обединяване на двата имота в един общ урегулиран имот, но и двете били прогласени за нищожни с влезли в сила решения по граждански дела № № 78/2002 г. и 79/2002 г. на Старозагорския окръжен съд. Поддържа, че след възстановяване на собствеността, ответниците завзели цялото дворно място, като изградили в него незаконни гаражни клетки. Ответниците възразяват, че ревандикационният иск е недопустим поради липса на предмет, тъй като за имота е в сила регулационен план от 17.08.1992 г., но също така и кадастрална карта, приета със заповед № РД-18-1/07.01.2008 г., съгласно която на адрес: [населено място], [улица] съществува поземлен имот с идентификатор № * с площ * кв. м. По същество, намират иска за неоснователен. Според тях, липсва обект за възстановяване, тъй като сградата е съборена, а собствеността върху съответните идеални части от земята била подчинена на правния режим на главната вещ-изкупения магазин и предназначението на терена било да обслужва прехвърлената сграда; не била върната и получената продажна цена; дори и да има реституция ищецът не можел да се легитимира като изключителен собственик на процесния имот, а само като съсобственик. На последно място, не било доказано ответниците да владеят без основание целия УПИ * в кв. *. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че ревандикационният иск е допустим. От легалното определение на кадастъра и от вида на кадастралните данни, съгласно чл. 2, ал. 1 З., следва, че кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка фактът дали даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да се отрази на правото на собственика да търси и получи исковата защита. Както се посочи по-горе, с действащия регулационен план на [населено място], утвърден със заповед № 2394/17.08.1992 г. за имот с пл. № * са били отредени процесния парцел * и парцел * в кв. *. Предмет на исковата защита по чл. 108 ЗС е имот, чийто регулационен статут е останал непроменен и към деня на подаване на исковата молба-04.08.2004 г., поради което съдът дължи произнасяне по основателността на ревандикационната претенция. По основателността на иска. Безспорно е, че с решение № 577 от 06.06.1972 г. по гр. д. № 939/72 г. на Старозагорския районен съд е била извършена съдебна делба, по силата на която на ищеца Д. В. В. са поставени в дял "реално в пълна собственост" полумасивни стопански сгради и две дюкянски помещения, както и */* идеални части от реално неподеляемото дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв. *, а на Г. Т. Г. /праводател на ответника Г. Г. Г./ са възложени останалите *./* идеални части от цялото дворно място с обща площ * кв. м. и "реално в пълна собственост" паянтова жилищна сграда на два етажа с по четири стаи, застроена в югозападната част на мястото. Следователно, с делбата реално е ликвидирана съсобствеността върху постройките, докато дворното място остава в режим на съсобственост при равни квоти-по */* или по * идеална част за всеки от съделителите. По реда на Постановление на Министерския съвет № 60 от 14.05.1975 г., за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета /Обн. ДВ, бр. 39 от 23.05.1975 г., /държавата е изкупила на 29.05.1980 г. от ищеца Д. В. В. неговия дял, представляващ */* или * идеална част от дворното място, както и собствеността върху полумасивна стопанска сграда и две дюкянски помещения, в замяна на което му е изплатила сумата 2611 лева. С акт за държавна собственост № * от * г. част от имот пл. № * в кв. *, а именно дворно място от * кв. м. и паянтова стопанска сграда /магазин/ от * куб. м. са били актувани като държавна собственост, като е отбелязано, че са бивша собственост на ищеца Д. В. В. С нотариален акт за дарение № *, т. *, нот. дело № */* г. другият съсобственик Г. Т. Г. /заедно със съпругата си/ са дарили идеални части от имота на синовете си Г. Г. Г. /сега ответник/ и Т. Г. Т. Със заповед № СД-313 от 29.08.1989 г. на основание чл. 98 З. (отм.) е била отчуждена за жилищно строителство останалата част от имота -*/* кв. м. и жилищната сграда, разпределени между наследниците на Г. Т. Г., като ответникът Г. Г. Г. е бил обезщетен за отчуждената му идеална част от дворното място и жилищната постройка с едностайно жилище. След влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета - З. /Обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г./, ищецът Д. В. В. е възстановил получената при изкупуването на неговия дял сума 2611 лева и е подал заявление за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, в което е посочил, че сградата е съборена. Въз основа на събраните в трите инстанции доказателства. Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема за установено, че ищецът Д. В. В. се легитимира като собственик на * идеална част от процесния УПИ * - * в кв. *, с площ * кв. м., на основание настъпилата по силата на чл. 1 З. реституция на част от изкупения по реда на ПМС № 60/14.05.1975 г. имот, представляващ * идеални части /или * ид. ч./ от дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв. * с площ * кв. м. Изкупуването по реда на ПМС № 60/1975 г. е засегнало постройката и съответната идеална част от поземления имот, тъй като с извършената на 06.06.1972 г. съдебна делба реално неподеляемото дворно място не е било обособено в два самостоятелни дяла. Към релевантния за възстановяване на собствеността съгласно З. момент, теренът, предмет на изкупуването е съществувал и ефектът на реституцията е настъпил по отношение на него съобразно притежаваната от ищеца Д. В. В. идеална част - * или * от съсобственото дворно място, независимо, че постройката е била съборена. Доколкото не е установено на нейно място да е била построена нова сграда, правото на строеж на ищеца не се е погасило. Същото е подчинено на правния режим на главната вещ-земята, която е самостоятелен обект на собственост, а няма само обслужващ съборената постройка характер. Възраженията на ответниците, че не е налице и другото условие за настъпване на реституцията-връщане на получената продажна цена и че заповед № 235 от 08.02.1996 г. на кмета на [община] е нищожна поради липса на предмет, са неоснователни. Както се посочи, в заповед № 2565/15.09.1992 г. е посочено, че същата е влязла в законна сила от датата на възстановяване на паричното обезщетение в размер на 2611 лева, което означава, че в рамките на едногодишния срок по чл. 1 З. получената при изкупуването сума е била върната, т. е. изпълнено е било това условие за настъпването на реституционния ефект. Последващата отмяна на споменатата заповед със заповед № 24 от 05.01.1994 г., с която е било разпоредено сумата 2611 лева да се възстанови на Д. В. В., не е основание за отпадане действието на настъпилата по силата на закона реституция. При това, последващата заповед е била обявена за нищожна с решение № 4478 от 22.03.1996 г. по адм. дело № 7136/94 г. на Върховния съд, III г. о. Що се касае до заповед № 235 от 08.02.1996 г., с която на основание чл. 88, ал. 4 Н. (отм.) кметът на [община] е наредил да се отпише от актовите книги парцел * в кв. * от * кв. м., касае се за техническо действие по деактуване на недвижим имот, а не административен акт на реституция, а заповед № 230/23.01.1995 г., както и заповед № 888/21.05.1996 г. на Главния архитект на [община] за одобряване на проект за изменение на дворищната регулация на парцели * и * в кв. * и обединяването им в един общ парцел *, са обявени за нищожни с влезли в сила решения на Старозагорския окръжен съд по адм. дела № № 78 и 79/2002 г. В обобщение, към момента на изкупуването по реда на ПМС № 60/14.05.1975 г., ищецът Д. В. В. е бил индивидуален собственик само на стопанските полумасивни постройки-две дюкянски помещения и съсобственик при равни права-*/* кв. м. идеални части /или на * ид. част/ от имот пл. № * в кв. *. След изкупуването на имота през 1980 г. държавата не е могла да придобие права върху терена, различни от прехвърлените й от собственика на дюкянските помещения. Имот пл. № * в кв. * е останал съсобствен и последващите отреждания по регулация не представляват правен способ за прекратяване на съсобствеността. До прекратяване на съсобствеността не е довело и извършеното на основание чл. 98 З. (отм.) със заповед № СД-313 от 29.08.1989 г. отчуждаване на останалите */* кв. м. и жилищната сграда в имота. Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема за установено, че ответниците владеят собствената на ищеца * идеална част от процесния имот без правно основание. От показанията на свидетелката Д. Г. Х., писмо изх. № 94-03-3618/29.02.2000 г., писмо изх. № 94-03-9291/18.10.1995 г. и заключението на вещото лице от 03.01.2005 г./л. 52-54 от гр. д. № 1993/2004 г. на С./ се установява, че последователно ответникът Г. Г., а след това и ответницата Я. Д., поставили в процесния имот гаражни клетки, а ищецът нямал достъп до дворното място след 2000 г., тъй като ответниците отказвали да му дадат ключ от новодоставената входна врата. Свидетелката Х. е без родствени връзки със страните, а и не съществуват причини да бъде заинтересувана или предубедена. Такъв е и свидетелят Б. Г. Ч., който е заявил, че гаражна клетка ползва само ответникът Г. Г. и не може да отговори дали има брава с ключ. В заключение, налице са предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска до размер на * идеална част от процесния имот, като в останалата част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото по иска по чл. 108 ЗС и по иска по чл. 59 ЗЗД /отхвърлен с влязло в сила решение/, ответникът Г. Г. следва да заплати на ищеца разноски, изчислени по компенсация в размер на 129.70 лева, а ответницата Я. Д. да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 249.85 лева за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о. на основание чл. 295, ал. 2 ГПК