Решение № 8308 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2018 г.

Решение № 8308 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. В., срещу решение № 1 от 02.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1851/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000316006551-091-001/30.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 176/12.06.2017 г., на Директор дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП В. Иска се отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "П." ЕООД, гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. З., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Пътстрой" ЕООД, гр. В. срещу РА, с който на дружеството са определени задължения за данък по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в общ размер на 11 303.43 лв. и лихва за забава в размер на 5 969.43 лв., по фактури издадени от "С." ЕООД, "Т.-3" ООД, "М. к. Л." АД, "К. р." ЕООД и "Т. Б." АД с предмет на доставките - стоки. За да постанови отмяната на РА съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според него, както органът по приходите, така и решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, са приложили неправилно материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, спрямо фактурираните доставки от "С." ЕООД с предмет "отоплителна система"; от "М. к. Л." АД с предмет "маса трапезна" 4 бр., "стол трапезен" 20 бр. и "закачалка" 1 бр; от "Т.-3" ООД с предмет "аванс" и "обзавеждане по поръчка"; от "К. р." ЕООД с предмет "авансово плащане по договор за продажба № 10/30.12.2009 г. " и от "Т. Б." АД с предмет "бойлер" 2 бр., "хладилник" 1 бр., "перална машина" 1 бр., "готварска печка" 1 бр. и "фурна" 1 бр., като по отношение на бойлерите, фигуриращи в последната фактура, правото на данъчен кредит е признато. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Съдът правилно е приел, като безспорна реалността на процесните доставки и че спорът се концентрира във факта дали процесните стоки се използват за независимата икономическа дейност на РЛ. Спорно и пред настоящата инстанция се явява ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на което се е позовал административният орган, за да не признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. Според посочената норма не е налице право на данъчен кредит когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. При съобразяване с нейното съдържание съдът правилно е приел, че основната дейност на ревизираното лице е строителство, а фактурираните стоки са свързани именно с извършваната от дружеството икономическа дейност и служат за обзавеждане на изградените обекти (офис оборудване, трапезни маси, отоплителна инсталация, обзавеждане, хладилник, перална машина, готварска печка, фурна и др.) и чрез тях се повишава цената на обектите при продажбата им. Основаното твърдение на касатора е за ненамиране на стоките в обектите на РЛ. По време на ревизията не е извършвана цялостна физическа проверка във всички стопанисвани от ответника помещения. Налице са единствено констатации за завършеността на строящите се обекти при външен оглед. Касаторът сочи, че предвид извършената проверка на място и изготвеният протокол за оглед на строеж към 10.02.2017 г. и с оглед фазата на завършеност на сградата, логически, икономически и търговски било необосновано твърдението, че година по-рано през м. 02.2016 г. са закупени стоките за тези неизградени обекти. Това обстоятелство касаторът е посочил, че буди съмнение, че вещите не са предназначени за икономическата дейност на дружеството. Изводите на ревизиращия орган почиват на предположения, които изхождат от твърдението на този орган. Липсват каквито и да е други данни, преки или косвени, от които да се установява или които да са индиция, че ревизираното лице е използвало доставените му стоки за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата му дейност. В дружеството не е извършена инвентаризация на наличните стоки и активи, което да установи наличие на липси, за които да бъде начислен ДДС в резултат на използвания данъчен кредит. В настоящия случай органите по приходите са приложили чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС като основание за отказ на правото на приспадане данъчния кредит, а не съдържащата се възможност, предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Последната сочи, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Предвид което липсата на стоките /тяхното ненамиране/ не следва да бъде обсъждано в настоящия случай, тъй като същите на първо място са предположения, на които органът по приходите се позовава и второ стоките, фактурирани от процесните доставчици са предназначени за икономическата дейност на дружеството, тъй като безспорно установено е, че дружеството осъществява дейност по строителство и към момента на фактуриране на стоките същият е извършвал такова. Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи при конкретната фактическа обстановка и при съобразяване на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза. Няма пречка РЛ да използва впоследствие за обзавеждане на строящи се от него обекти. По аргумент от т. 44 от Решение на Съдът на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-153/11 обстоятелството, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ, не означава, че не е налице връзка между придобиването им и подлежащата на облагане дейност на ревизирания субект. Съдът правилно е посочил, че при наличието на построени обекти и с оглед дейността на дружеството свързана със строителство, фактурираните му стоки имат връзка с осъществяваната независима икономическа дейност на РЛ. Съдът изчерпателно се е позовал и на задължителната съдебна практика на СЕС. Мотивирал се е с решение по дело С-104/12, което въвежда като критерий за съществуването на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност възприемането на икономическата дейност като единствена причина за доставката. Прието е, че е налице право на приспадане в полза на ДЗЛ дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя (т. 20 от решението на СЕС). И в единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. По отношение на осчетоводяването на процесните фактури, вещото лице е посочило, че доставките са заведени по сметките за отчитане на разходи за материали, разходи за придобиване на ДМА или в сметка други разходи, както и в сметки стоки, материали, доставчици или доставчици по аванси. Посочено е къде са влагани стоките в кои имоти на РЛ, като първоначално са завеждани по едни сметки, след което са прехвърляни, което обяснява действително им влагане и използване за дейността на дружеството по изграждане на обектите и тяхното обзавеждане. Решението на съда съответства и на разрешенията дадени в мотивите на решението по дело С-132/16 на СЕС, с позоваване на т. 28, т. 29 и т. 31. В допълнение настоящата инстанция намира за приложима и т. 37 от мотивите на същото решение, СЕС указва да се провери дали услугата се ограничава до необходимото за осигуряване на свързване на сградите на дружеството или надхвърля тази необходимост. В т. 38 от мотивите СЕС приема, че в първия случай би следвало да се признае право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, с който са били обложени всички направени разходи за реконструкция на канално-помпената станция, тъй като тези разходи могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Последното важи и за фактурираните стоки, както е в процесния казус. Правилни са и констатациите по повод издадените на РЛ актове за прихващане и възстановяване. С оглед на тази фактическа обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно на РА е намерен за незаконосъобразен, предвид което е отменен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответната страна следва да бъдат присъдени такива в размер на 1 000 лв., съобразно представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,