Решение № 4844 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2013 г.

3 от договора регламентира, че разходите за ДДС са допустими при спазване на Указание № 91-00-502/27.08.200700-502/27.08.2007 FREE г. на МФ. Във връзка с договора и в изпълнение на дейностите, заложени в проекта ВТПП в качеството на възложител, сключва договори с подизпълнители: "Юропиън Дивелъпмънт Консултинг" ЕООД за проучване на туризма в района на град Видин, с "Плиска консулт" ООД за изработване на местни туристически продукти с използване на италианско ноу-хау, с "Вариант БГ" ООД за изработване на промоционални материали и уеб портал на Видин като дестинация и с "Геотравел" АД за провеждане на обучение по проекта. За извършените по тези договори доставки на стоки и услуги, съконтрагентите на ЮЛ с нестопанска цел са издали седем броя фактури, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит общо в размер на 31 227.60 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че проекта е изпълнен, респективно, че сключените договори са изпълнени, както и че е налице реално изпълнение на извършените по тях доставки и услуги. Безспорно по делото е било и обстоятелството, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС, както и това, че данъкът по тях е начислен законосъобразно. Спорен е бил въпросът, по отношение на жалбоподателя налице ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, а именно стоките и услугите, предмет на доставките използвани ли са за извършвани от жалбоподателя последващи облагаеми доставки. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните, установяваща, че получените стоки и услуги по посочените по-горе доставчици не са свързани с извършване на облагаеми доставки към трети лица. Прието е от съда, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, сочещи извършването на конкретни облагаеми доставки с придобитите от него в изпълнение на проекта стоки и услуги и свързването им с неговата независима икономическа дейност. Прието е за безспорно, че доставените на жалбоподателя стоки и услуги, по силата на сключения от него договор по който е бенефициент са предназначени за последващо извършване на безвъзмездни доставки на дейности, различни от икономическата му дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената фактическа обстановка в съответствие със съдопроизводствените правила по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Сдружение ВТПП е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ. Съгласно устава на сдружението ВТПП е независимо сдружение, което обединява физически и юридически лица, за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на техните интереси. Съгласно естеството на заложените в устава цели, за осъществяването на които е създадено сдружението е с нестопански характер. Според чл. 24, ал. 4 от Устава, определящ правилата за устройството и дейността на организацията, приходите от допълнителна стопанска дейност се използват за постигане на определените цели, а чл. 5 изброява свободно определената дейност за постигане на въпросните цели. ВТПП е първоначално регистрирана по ЗДДС, считано от 27.01.2003 г., на осн. чл. 108 от ЗДДС /отм./, поради достигането на облагаем оборот за задължителна регистрация. Основният спорен момент е свързан с използването за облагаеми доставки на получените стоки и услуги по фактурите, издадени от "Юропиън Дивелепмънт Консултинг" ЕООД, "Плиска Консултинг" ООД и "Вариант БГ" ООД и "Геотравел" АД, т. е. налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит на касатора по процесните фактури. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактури, издадени от "Юропиън Дивелепмънт Консултинг" ЕООД, "Плиска Консултинг" ООД и "Вариант БГ" ООД и "Геотравел" АД. Данъчният орган е приел, че сдружението е използвало процесните доставки за извършването на дейност, която не попада в обсега на извършваната от него независима икономическа дейност, поради и което за платения от него ДДС не възниква основание да бъде приспаднат данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд е приел, че в случая, въпреки изричните указания на съда не са представени никакви доказателства, че получените стоки и услуги по процесните фактури са свързани (предназначени) с извършването на облагаеми доставки, както и че извършваната дейност по договор може да се определи като независима икономическата дейност. С оглед на това е обоснован извода, че процесните стоки и услуги не са свързани и не се ползват в икономическата дейност на лицето, с оглед на което за лицето не е налице правото на приспадане на данъчен кредит предвид наличието на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тези изводи на съда са законосъобразни и се споделят изцяло от ВАС. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК.