Решение № 15226 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2018 г.

Решение № 15226 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, против Решение № 73 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 46/2018 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отменена Заповед № ЗСПД/Д-Я/9336 от 07.12.2017 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с неточното прилагане на чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата – К. Ч., от [населено място], [община], обл. [област], в писмен отговор развива съображения за неоснователност на същата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Заповед № № ЗСПД/Д-Я/9336 от 07.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, с която, на основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, на К. Ч., в качеството й на родител, който отглежда дете с трайни увреждания – И. И., е отказано отпускане на месечна помощ, със срок от 01.11.2017 г., с мотив, че лицето е подпомагано на същото основание. С Решение № 28-РД04-0037 от 23.01.2018 г., директорът на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" е потвърдил индивидуалния административен акт. По делото е безпротиворечиво установено, че И. И. е "дете с трайно увреждане" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗСПД. Спорен се явява обаче моментът, от който е определен този статут-дали е към датата на Експертно решение № 2853 от 12.10.2016 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Св. Панталеймон"- Ямбол, с което е определено на детето 40% степен на увреждане, отменено с ЕР № 0606 от 14.06.2017 г. на първи специализиран състав на НЕЛК и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване, или към датата на последващото ЕР № 2921 от 27.09.2017 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Св. Панталеймон", Ямбол, с което са определени нови 56 % вид и степен на увреждане без чужда помощ. Въз основа на така издаденото ново експертно решение и след подадено заявление-декларация от страна на К. Ч. е отпусната месечна помощ за дете с увреждане, считано от 01.10.2017 г., т. е. от момента на подаване на заявлението. С молба от 28.11.2017 г. до директора на Д"СП" – Ямбол, тя е поискала месечната помощ да се отпусне от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Правилно първоинстанционният съд е отменил процесната Заповед № ЗСПД/Д-Я/9336 от 07.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол. Посочено е, че ЕР № 2921 от 27.09.2017 г. на ТЕЛК е постановено по повод на вече започналото освидетелстване на детето с ЕР № 2853 от 12.10.16 г. на ТЕЛК, като последващото освидетелстване не е по вина на родителя, а поради пропуск на органа на медицинската експертиза, извършил първоначалното преосвидетелстване да включи в състава си и лекар-психиатър. С оглед на това, осъществена е именно хипотезата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД - преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителя. По този начин правото на получаване на месечна помощ за отглеждане на дете с увреждане следва да се счете за възникнало още към датата на отмененото ЕР № 2853 от 12.10.16 г. на ТЕЛК. Жалбоподателката има право на семейна помощ не само считано от 1-во число на месеца, през който е подала заявление за отпускане на помощ, но и за една година назад, по аргумент от чл. 8д, ал. 8 от ЗСПД, във връзка с чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД. Като начална дата на отпуснатата месечна семейна помощ по предходното заявление-декларация с вх. № №ЗСПД/Д-Я/8178/18.10.17 г., следва да се вземе не тази, изчислена от първо число на месец октомври 2017 г., а тази, датираща година назад, тъй като Експертно решение № 2921 от зас. 139 на 27.09.2017 г. на ТЕЛК-Ямбол е по-късно издадено не по вина на родителя, а по вина на органа на медицинската експертиза. Това закъснение в никакъв случай не може да бъде тълкувано във вреда на подпомаганото лице. Директорът на Дирекция "СП"-Ямбол е дължал произнасяне при хипотезата на чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД, във вр. с чл. 8д, ал. 8 от ЗПСД още при решаването на въпроса за подпомагане по подаденото заявление-декларация №ЗСПД/Д-Я/8178/18.10.17 г. След като е сезиран с ново заявление-декларация, вх. №ЗСПД/Д-Я/9336/28.11.17 г., е допустимо месечната семейна помощ да бъде изменена. Правомощието на административния орган да измени вече отпусната помощ е изрично регламентирано в чл. 6, ал. 1 от ППЗСПД – при извършена служебна проверка, когато се установят различни условия от тези, при които е била отпусната помощта. Именно такова различно условие е обстоятелството, че ЕР № 2921 от 27.09.2017 г. на ТЕЛК-Ямбол е по-късно издадено не по вина на родителя, а на органа на медицинската експертиза. Правилно е прието, че заповедта следва да се отмени и съответно преписката да се върне на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол за ново произнасяне относно началната дата за отпускане на помощта, като при новата преценка следва да се вземе предвид и минал период от време – от 01.10.2016 г., което е първото число на месеца, през който е издадено отмененото ЕР № 2853 от 12.10.16 г. на ТЕЛК-Ямбол. Именно от тази дата следва да се счита за възникнало правото на К. Ч. да получи помощ за отглеждане на дете с увреждания, за което по-късно, не по вина на родителя, са определени степен и вид на увреждане над 50%ТНР. Съгласно чл. 8д от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не могат да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането, или степента на намалената работоспособност, и в съответствие с предназначението им. Те целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Предоставят се за задоволяване на основните и специфичните, предвид увреждането, потребности на децата с трайни увреждания. Месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно чл. 8д, ал. 8 ЗСПД обаче, месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. Тази разпоредба е създадена, за да гарантира лицата от хроничното забавяне на административните преписки от органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността и абсолютно законосъобразно административният съд е приел, че фактическият състав, уреден от нея, е наличен. Правилно съдът е приел, че месечната социална помощ в случая е следвало да бъде отпусната считано от 01.10.2016 г., което е първо число на месеца, през който е издадено отмененото ЕР № 2853 от 12.10.16 г. на ТЕЛК-Ямбол, от която дата следва да се счита за възникнало правото на жалбоподателя да получи помощ за отглеждане на дете с увреждания, за което по-късно, не по вина на родителя, са определени степен и вид на увреждане над 50%ТНР. По този начин, неоснователни се явяват твърденията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон по чл. 8д от ЗСПД и чл. 24б, ал. 6 от ППЗСПД. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока/Договор за правна защита и съдействие, серия Т № 0000071153/11.04.2018 г. /, възлизат на сумата от 600, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,