Решение № 11411 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ София град, чрез ст. юрисконсулт Първанов, срещу Решение 877 от 22.05.2024 г., постановено по адм. д. 20237160700561/2023 г. на Административен съд - Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да реши спора по същество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника. Ответникът С. Б. Ш. от гр. Перник, чрез адв. Р. Заатри, от АК-Перник, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени по жалба на Ш. оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с потвърденото разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ е прието, че е налице хипотеза на чл.114 ал.2, т.2 КСО, поради което лицето дължи възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5 344.65 лева за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година, поради наличие на нови данни. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. От установената фактическа обстановка е видно, че за С. Ш. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 10.09.2015 г. на длъжност монтажник панели формовани блокове с основно трудово възнаграждение 2900 лв., видно от регистър на трудовите договори. Договорът е прекратен, считано от 15.12.2016г. Данните в регистъра по чл. 5, ал. 4 от КСО за него за периода 10.09.2015г. - 15.12.2016г., вкл. като осигурено лице по трудов договор с отразени дни в болничен, са подавани от осигурителя ''РОЯЛ ПЛЮС ЕООД, с ЕИК 203192230 чрез пълномощник Б. Г. С., представляващ ССП Капитал ООД. Осигурителят ''РОЯЛ ПЛЮС ЕООД, с ЕИК 203192230 е представил, удостоверение по болничен лист Е20165922404 относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 02.08.2016 г. до 31.08.2016 г.; - удостоверение по болничен лист Е20165922610 относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г.; -удостоверение по болничен лист Е20165922827 относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2016 г. и -удостоверение по болничен лист Е20167020976 относно правото за изплащане на парично обезщетение на С. Ш. за периода от 31.10.2016 г. до 29.11.2016 г. Удостоверенията са подадени в съответствие с приложение 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по конкретния болничен лист. За ползваният отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване по посочените четири болнични листа на ответника е изплатено парично обезщетение в общ размер на 5344.65 лева. Във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения от ДОО и спазване на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на ДОО на РОЯЛ ПЛЮС ЕООД, разпоредена със заповед ЗР-5-21-00728408 от 27.02.2020 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Обстоятелствата, установени при провеждането и са обективирани в констативен протокол КВ-5-21-01084319 от 04.03.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - София град. В него е отразено, че РОЯЛ ПЛЮС" ЕООД, ЕИК 203192230 е регистрирано на 26.08.2014 година с едноличен собственик на капитала и управител Б. В., гражданин на Република Сърбия. Предмета на дейност е търговия, строителство на жилищни и промишлени сгради, строително-монтажни и ремонтни дейности, както и всяка друга незабранена от закона дейност. Б. В. на 01.09.2014 година, с нотариално заверено пълномощно е упълномощил лицето Б. Г. С. да представлява РОЯЛ ПЛЮС ЕООД пред всички държавни, общински и частни институции с цел осъществяване на стопанска дейност на дружеството. Контролните органи, след неколкократни проверки на седалището на дружеството и със съдействие на органите на МВР не успели да осъществят контакт с управителя на фирмата, нито с неговия пълномощник за връчване на документи свързани с проверката. От изискана и представена от ТД на НАП информация е прието, че за финансовата 2016 г. РОЯЛ ПЛЮС ЕООД е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с отразена счетоводна загуба; липсват данни за регистрирано фискално устройство; дерегистрирано е по ЗДДС. Прието е още, че дружеството не е подавало искания за издаване на удостоверения А1, съответно няма издавани удостоверения А1, респ. няма постановени откази за издаване на удостоверения относно приложимото осигурително законодателство. От извършена справка в ТР, проверяващите установили, че дружеството е със статут Развиващ дейност , като са обявени ГФО за 2014 година и 2015 година, в отчета за приходи и разходи са декларирани приходи от продажби и разходи, в т. ч. за външни услуги, за персонал и други. В обявения за 2016 година отчет за приходи и разходи не са вписани никакви суми. От извършена справка в Регистър Приход в информационната система на НОИ проверяващите установили, че за периода от м.01.2016 г. до м.12.2016 г. от дружеството не са внасяни осигурителни вноски по фондовете на ДОО, като невнесените осигурителни вноски са в общ размер на 51 790.99 лв., съгласно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. От извършена справка в информационна система Регистър на трудовите договори проверяващите установили, че от името на "РОЯЛ ПЛЮС ЕООД за периода от м. 09.2014 година до м. 03.2016 година са подадени 19 уведомления по чл. 65, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори. Подавани са уведомления с вписани длъжности: монтажник панелни формовани блокове, зидар, шпакловчик, дърводелец. От Регистър на осигурените лица приели, че за назначаваните във фирмата лица се подава осигурителен доход в размери равни на максималния осигурителен доход за съответната година, съгласно ЗБ на ДОО. Прието е, че за периода от м. 01.2015 година до м. 12.2015 година с КЕП на Б. С. са подадени удостоверения, приложение 9 към чл. 8, ал. от НПОПДОО към болнични листове с декларирано право на изплащане на парични средства за обезщетения за временна неработоспособност, съответно изплатена сума в общ размер на 24250 лева, а за периода от м. 01.2016 година до м.12.2016 година е изплатена сума в размер на 37797 лева по личните сметки на лицата, за ползвания от тях отпуск за временна неработоспособност. В хода на извършваната проверка, до лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество за сключени и/или прекратени трудови договори и подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, са изпратени писма за събиране на сведения и пояснения, в т.ч. и до Ш.. От С. Ш. е изпратено по електронната поща писмо, в което заявява, че е работил в РОЯЛ ПЛЮС ЕООД с месторабота Франция, регион Алпес , като работата му е била свързана с монтаж на гипсокартон. Заплата получавал по банков път и не е ползвал платен отпуск. Представен е трудов договор, трудова книжка, длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудово правоотношение. От проверяващите, въз основа на дадените сведения от лицата, както и от информационните регистри е прието, че всички наети лица многократно са представяли болнични листи, съответно пълномощникът на дружеството е подавал удостоверения, приложение 9 към чл. 8, ал. от НПОПДОО към болнични листове с декларирано право на изплащане на парични средства за обезщетения за временна неработоспособност. Прието е, че лицата не са доказали да са полагали труд на територията на Р. Франция, тъй като нямало данни за подавани искания за издаване на удостоверения А1 от РОЯЛ ПЛЮС ЕООД, съответно нямало издадени такива удостоверения или откази за издаването им. Изводът на контролният орган е, че от м. 01.2016 година дружеството не е извършвало търговска дейност по смисъла на Търговския закон и Закона за счетоводството, която да предполага наемане на лица по трудово правоотношение, като за периода след тази дата до м.12.2016 година същото е подавало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО без да има качеството осигурител. Лицето, за което са подавани данните С. Ш. също нямал качеството осигурено лице, тъй като фактически не е извършвал трудова дейност и същото не е осигурено лице, по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДP на КСО. Въз основа на установеното в хода на проверката, контролен орган на ТП София-град на НОИ старши инспектор по осигуряването е издал задължителни предписания ЗД-1-21-01084329 от 04.03.2022 година, с който на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е задължил осигурителят "РОЯЛ ПЛЮС ЕООД да подаде декларация за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване на поименно посочени в предписанието лица, между които и на жалбоподателя С. Ш. за периода от 01.01.2016 година до 14.12.2016 година. Задължителните предписания са влезли в законна сила. Информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадена от дружеството, е служебно заличена на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя за периода 01.01.2016 година до 14.12.2016 година са заличени от регистъра на осигурените лица. От мотивите на оспореното решение, а и от представените с преписката доказателства по развитие на двете контролни производства, се установява, че в тях Ш. е търсен за участие в качеството му само на неучастващо в производството лице по см. на чл.44 АПК. При тези данни административният орган ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП София-град на НОИ е приел, че ответника не е осигурен за общо заболяване при РОЯЛ ПЛЮС ЕООД и затова няма право на парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година по болнични листи с Е20165922404; Е20165922610; Е20165922827 и Е20167020976, за които са представени и удостоверения приложение 9. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година, с което го е задължил да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 02.08.2016 година до 29.11.2016 година в размер на 5344.65 лева. Разпореждането носи изх. 1029-21-8684 от 14.09.2023 година. На 26.09.2023 година, в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с вх. 1012-21-945 от 26.09.2023 г. до Директора на ТП София-град на НОИ. Жалбата е отхвърлена като неоснователно с Решение 1040-21-643 от 27.10.2023 г. на директора на ТП София град на НОИ. Същото е връчено на С. Ш. на 08.11.2023 година. На 16.11.2023 година е подадена жалба срещу него, видно от приложения по делото пощенски плик. Въз основава на доказателствата от административната преписка и тези събрани в съдебното производство, АдмС Перник е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но в проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон, и представляващи основание за отмяната му. Съдът е посочил, че С. Ш. не е бил страна в осигурителните правоотношения между дружеството осигурител и Националния осигурителен институт по повод издаване на задължителните предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, поради което тези предписания не го обвързват. Приел е, че по делото е доказано престирането на работна сила от страна на Ш. по отношение на соченото за работодател дружество, а от там е налично и осигурително правоотношение, тъй като е получавал трудово възнаграждение и полагането на труд е потвърдено от разпитаните свидетели. Приел е, че административния орган не е изяснил по реда на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК всички факти и обстоятелства, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. На второ място е приел направеното възражение за погасяване по давност на вземанията за е основателно, тъй като последното извършено плащане от НОИ по болничен лист ЕБ20167020976, за периода 31.10.2016 година до 29.11.2016 година било на 30.11.2016 г. Давностният срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО бил изтекъл на 31.12.2021 година, с което са погасени вземанията за неправилно извършени осигурителни плащания спрямо ответника. Стигнал до крайния извод, че не е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за временна неработоспособност, а определеното такова е погасено и по давност. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани. Посочените по-горе задължителни предписания са издадени в резултат на констатациите на контролни органи при извършени проверки, в която осигуреното лице Ш., ако е участвал надлежно, то това е било само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган. Изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка са рефлектирали върху осигурено лице, което обаче не е било конституирано като страна в производството по издаване на горепосочените предписания. Ако осигурителят е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци и осигурителни вноски (което именно и било и прието от органите на НОИ), той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че осигурителния стаж на осигурените лица не се прекъсва, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. В този смисъл осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. На посоченото основание лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно то последващо в някоя от хипотезите по чл.114 КСО (както е и в разглеждания казус) ще следва да възстановява недобросъвестно/добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО. Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и осигуреното лице определено има свой пряк, личен и непосредствен интерес от съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10 ал. 1 КСО. Косвен съдебен контрол на тези предписания не би могъл да бъде осъществен и в настоящото производство. Последното обстоятелство води на извод за накърняване правото на защита на ответника и поставяне същия в невъзможност да докаже качеството си на осигурено лице. Така възприетата от органа правна конструкция на развилите се пред него административни производства води до правна несигурност в осигурителните правоотношения и недобросъвестното поведение на осигурителите се прехвърля в тежест на осигурените лица. Настоящия касационен състав намира, че след като лицето по отношение на което се заличават осигурителни данни не е имало възможност да участва в това производство по заличаване, в разрез с принципи за съразмерност е възприемането на тези обстоятелства като нови по смисъла на чл. 114, ал.2, т.2 от КСО. Следва да бъде посочено също така, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, доколкото националното право предоставя право на преценка на националната съдебна юрисдикция, тя трябва да тълкува и прилага вътрешното си право, по начин съответстващ на изискванията на правото на ЕС. Нормата на чл.34 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз охранява правата на осигуреното лице, което следва да бъде гарантирано в случай, че то търси да установи качеството си осигурено лице, дори работодателят-осигурител да не е осъществявал търговска или стопанска дейност за периода на осигуряването му. Именно и за да се защити пълно срещу акта на администрацията, съдържащ разпореждане за заличаване на нейни осигурителни данни, лицето следва да има ефективно правно средство за защита, което се изразява и в участие в административното производство пред контролния орган, който издава задължителни предписания на основание чл. 107 и сл. КСО, независимо, че осигурителните му права не произтичат пряко от тези правоотношения, доколкото обаче ефекта на заличените данни рефлектира пряко и директно в неговата правна сфера. Това е така и защото принципът на равностойност, закрепен в правната рамка на ЕС, изисква в този случай общите факти за осигурителя и осигуреното лице в контролното производство, да могат да бъдат установени по един и същи начин. С оглед изложеното и при положение, че Щипочки не е бил конституиран като заинтересована страна в контролните производства, то органът е бил длъжен в производството по чл.114 КСО да опровергае по несъмнен начин твърденията на ответника, че въз основа на сключения трудов договор същият реално е упражнявал посочените трудови функции по него. Същественият въпрос, на който в случая е отговорил първоинстанционния съд, е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам в последващ период и правото му да получава обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения (в случая по чл. 40, ал. 1 от КСО) при наличието на останалите предпоставки за целта. В съдебното производство са събрани доказателства, от които може да бъде направен извода за реално осъществяване на трудова дейност, които са надлежно обсъдени от първоинстанционния съд и тяхната достоверност не е опровергана от административния орган. Установено е, че в посочения период ответника е напускал страната и се е прибирал след това, получавал е трудово възнаграждение по личната си сметка, характера на извършваната от него работа е изяснена от разпитаните свидетели - негови колеги. Обоснован е извода на АдмС Перник, че снабдяване с формуляр А1 съгласно Регламент (ЕО) 987/2009 на ЕП и на съвета във вр. с Регламент (ЕО) 883/2004 на ЕП и на съвета е задължение на дружеството, действащо като работодател - осигурител (чл.15 §1 от Регламент (ЕО) 987/2009 на ЕП и на съвета), и неговото бездействие не следва да се тълкува в ущърб на осигуреното лице. Дори да се приеме, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.16 § 1 от Регламент (ЕО) 987/2009, то мотивирана се явява констатацията на първоинстанционния съд, че в административното производство, касатора не е изяснил дали са предприети действия за изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, съгласно чл.16 §6 от същия регламент, както и за уведомяване за това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по пребиваване. По този начин са допуснати от органа и нарушения на съществени процесуални правила, а актът му е постановен при неизпълнение дори и на общото му задължение по чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, довело и до несъбиране на доказателства, обосноваващи тезата му в производство, в което лицето участва. От представената като пълна административна преписка не се установява в развилото се производство да е извършено събиране на допустими доказателствени средства съобразно предписаното в чл.39 ал.2 АПК. Обоснован е и извода на първоинстанционния съд за погасяване на по давност на сумите за получени обезщетения за временна нетрудоспособност. В случая евентуалните вземанията на НОИ са по плащания на временна нетрудоспособност на Ш., които се отнасят за периода 02.08.2016 г. до 29.11.2016 г., поради което давността е започнала да тече за тях от 01.01.2017 г., и това е общата петгодишна давност, посочена в чл.115 ал.1 КСО изтекла на 31.12.2021 г. В случая не са установени и обстоятелства, сочещи че давността е била прекъсвана или спирана, така както те са уредени в специалните хипотези на чл.115 ал.3 и ал.5 КСО, поради което петгодишният срок е бил изтекъл в момента на издаване на разпореждането от 13.09.2023 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-София-град. Правилен е извода на АдмС Перник, че административното производство по чл. 108 от КСО, от което зависи издаването на процесното разпореждане, е възложено със заповед ЗР-5-21-01072227 от 09.02.2022 година, т.е. след изтичане на давностния срок по чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО. С касационната жалба в тази насока няма изложени никакви конкретни правни аргументи, сочещи на неправилност на извода на първостепенния съд. Изложеното обосновава извод за допуснати нарушения на съществени процесуални правила в развилите се пред Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, респ. пред ответника, производства. Това обосновава и извод за незаконосъобразност на решение 1040-21-643 от 27.10.2023 година на директор на ТП-София-град и потвърденото с него разпореждане РВ-3-21-01418762 от 13.09.2023 година на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-София-град на НОИ, поради което те правилно са били отменени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода разноски са дължат на ответника по касация. В тази връзка пълномощникът му в това производство адв. Заатри е претендирал да му се присъдят разноски в размер на 800 лв., представляващи адв.възнаграждение. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на същото, следва да се отбележи, че минималното възнаграждение съобразно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 5344.65 лв., е 834 лв., от което следва, че същото не е прекомерно. Предвид изложеното следва ТП на НОИ София-град да се осъди да заплати на ответника сумата от 800 лева за тази инстанция на основание чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2, т.2 от цитираната Наредба 1. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,