Решение № 3302 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2017 г.

Решение № 3302 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. В., Д. И. И. и Е. И. С. против Решение № 438 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8700/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на изброените лица срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община - район "Кремиковци" за заверяване на молба - декларация вх. № РКР16-ГР94-1292/18.07.2016 г. и са присъдени разноски. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за неприложимост на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Твърди се, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен при липса на мотиви. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът – кмета на район "Кремиковци при Столична община пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. М. В., Д. И. И. и Е. И. С. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община - район "Кремиковци" за заверяване на молба - декларация, вх. № РКР16-ГР94-1292/18.07.2016 г. за признаване правото на собственост за недвижим имот - поземлен имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор № [номер] по кадастрална карта и кадастрални регистри нагр. [населено място]. Към молбата е приложен опис, в който имотът е описан като част от имот пл. № 133, за който е отреден УПИ [номер], кв. [номер] по действащия регулационен план от 2001 г., с площ от 842 кв. м., който имот е с идентификатор № [номер] по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-60/14.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 909 кв. м., при съседи: имоти с ид. №№ [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и улица - [номер], заедно с построената в имота жилищна сграда през 1957 г. със застроена площ от 64 кв. м. С писмо, изх. № РКР16-ГР94-1292/1 от 16.08.2016 г., жалбоподателките са уведомени изрично, че заверка на молбата-декларация, вх. № РКР16-ГР94-1292/18.07.2016 г. не може да бъде извършена, поради обстоятелството, че от същата не става ясно за коя част от 842 кв. м. от имота, целият с площ от 909 кв. м., следва да се придобие документ за собственост. Сочи се също така, че част от ПИ идентификатор [номер] попада под отреждане за улица, която представлява публична общинска собственост като границите на ПИ идентификатор № [номер], представляващ улица и границите на ПИ с идентификатор № [номер] не са отразени правилно в действащата кад. карта. Няма данни писмото да е съобщено на заявителките. Не е спорно, че касаторите са подали предходна молба – декларация с идентично съдържание и искане вх. № РКР16-ГР94-447/15.03.2016 г. Съдът е приел, че по тази молба - декларация липсва произнасяне в законоустановения 7-дневен срок от адм. орган - кметът на Столична община - район "Кремиковци". До заявителките е изпратено писмо от кмета на район "Кремиковци" с изх. № от 01.07.2016 г. и съдържание, че част от имота попада в улица – публична общинска собственост. С подобно съдържание е и повторно писмо по същото заявление, изходящо от кмета на район "Кремиковци" с изх. № от 05.07.2016 г., в което е подробно описано, че имотът не е отразен правилно в кадастралната карта, че не става ясно къде точно попадат 842 кв. м. от имота, целият с площ от 909 кв. м. и че за прекратяване на съсобствеността върху ПИ ще се извърши процедура за изменение на КККР за сметка на общината. Тези изявления на административния орган са съобщени на Е. С. съгласно представения протокол на секретар на район "Кремиковци" от 18.07.2016 г. От една страна, съдът е посочил, че волята на органа относно упражненото от него право е неясна, а последващият контрол по приложението на закона спрямо посочените факти е невъзможен. От друга страна съдът е отчел, че част от имота с идентификатор № [номер]. попада над улична регулация, като от преписката не става ясно дали е налице осъществено мероприятие улица. Освен това АССГ е приел, че оспореният мълчалив отказ по молба - декларация вх. № РКР16-ГР94-1292/18.07.2016 г. е налице към 25.07.2016 г., към която дата органът е бил длъжен да се произнесе, на основание чл. 57, ал. 2 от АПК. В същото време обаче, към този момент е налице постановен такъв мълчалив отказ по идентична молба-декларация, вх. № РКР16-ГР94-447/15.03.2016 г. Адм. орган е следвало да се произнесе по тази молба към дата 22.03.2016 г. Месечният срок за оспорване на този мълчалив отказ е изтекъл към 25.04.2016 г. АССГ е счел, че този мълчалив отказ представлява стабилен индивидуален административен акт, който е пречка за постановяване на друг такъв с противоположно на първия съдържание, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Поради това крайният извод на АССГ е за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания – необоснованост и нарушения на материалния закон. Мотивите на съда, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК не кореспондира с крайния извод за законосъобразност на оспорения отказ за извършване на административна услуга, тъй като при посочената хипотеза административното производство би следвало да бъде прекратено. Условията за това обаче в случая не са налице, тъй като няма пречка извършването на административната услуга да бъде поискано повторно. Касаторите са поискали извършването на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е актуван като общинска собственост. Документът е необходим на заявителите във връзка с производство по чл. 587 от ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ. Задължението му се изразява включително в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. В случая ответникът – кметът на община Кремиковци е издал мълчалив, а впоследствие и изричен отказ да завери молбата-декларация. В три писма по-преписката са посочени и причините за това - част от имота попада в улична регулация, поради което представлява публична общинска собственост и за да се установи каква именно част е засегната от регулацията, следва да се извърши поправка в КККР, за което общината е предприела действия. Очевидно в случая е обстоятелството, че е налице спор за правото на собственост върху част от процесния имот между физическите лица, които искат да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост в охранителното нотариално (и безспорно) производство по обстоятелствена проверка, от една страна и общината, която се позовава на право на собственост върху част от имота, поради това, че той попада в улица, следователно е публична общинска собственост. Дали този спор за право на собственост ще бъде разрешен между страните и по какъв начин, не е предмет на настоящото съдебно производство. Независимо от това, административният орган е длъжен да извърши поисканата административна услуга, като инкорпорира становището си, че имотът е общинска собственост и съображенията си за това, в образеца на молбата-декларация. В случая административният орган не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба-декларация по образец. Този отказ е незаконосъобразен, защото независимо какво е изявлението на кмета на район "Кремиковци" по отношение на наличието на общинска собственост върху имота, той е длъжен да го отрази в представената молба-декларация по образец. След като кметът на района смята, че част от имота е общинска собственост, именно това волеизявление той следва да инкорпорира в молбата-декларация. Наред с това кметът на района следва да изпълни и задълженията си за посочване на свидетели за извършване на обстоятелствената проверка, съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК. Крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт върху имота принадлежи на нотариуса. По тези съображения обжалваното решение, както и мълчаливият, последван от изричен, отказ за извършване на административна услуга следва да бъдат отменени, а преписката – върната на административния орган за процедиране в съответствие с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, на касаторите се дължат разноски за двете съдебни инстанции. Списък на разноските не е представен. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в брой в размер на 650 лв за първата инстанция и на 600 лв за втората инстанция е основателно, предвид относително ниската фактическа и правна сложност на спора. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 250 лв за двете инстанции, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това следва да се присъдят и разноските за държавни такси в общ размер 25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение