Решение № 5354 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2015 г.

Решение № 5354 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Полицейски орган при 09 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 1018 от 24.02.2015 г., постановено по административно дело № 7819/2014 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед за задържане на лице № 58/05.03.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Димитър Николов Дойчев в представено писмено становище заявява, че в качеството му на ищец възразява срещу нея и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССг е образувано по изпратен по компетентност от Софийски районен съд искова молба на Димитър Дойчев, с която същият иска да му бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лв., за причинените му "нематериални вреди от задържането му на 05.03.2014 г. " и направените деловодни разноски, като липсва формулирано искане за отмяна на заповед за задържане. С разпореждане от 05.09.2014 г. АССг оставя без движение предявената искова молба, като дава указания на ищеца в 7 -дневен срок от съобщението да отстрани следните нередовности в същата: да посочи на какво основание предявява иска, да посочи ответника, да определи предмета на търсената от него защита, да посочи конкретно кои негови права са нарушени, от какво произтичат тези негови права и каква е търсената от него защита да посочи в какво се изразяват твърдените от него неимуществени вреди, както и да заплати дължимата държавна такса. Със заявление от 04.11.2014 г. Дойчев представя документ за внесена държавна такса и уточнява, че основанието за предявяване на иска е разпоредбата на чл. 30, ал. 1, и ал. 2 от Конституцията на Република България за това, че е бил неправомерно задържан в 11, 15 часа на 05.03.2014 г. и освободен същия ден в 18, 20 минути; посочва като ответник органите на МВР СДВР 09 РПУ, които без да му дадат приемливи обяснения или законови основания го затворили в килия, накара ли го да свали колана на панталона си и иззели мобилния му телефон и множество лични документи. По т. 3 посочва изрично, че търсената от него защита е изплащане на обезщетение, тъй като с действията си полицейските служители му нанесли неимуществени вреди, изразяващи се в това, че му попречили да подпише предварително уговорен трудов договор, нанесли на него и близките му психически тормоз. По т. 4 посочва, че искането му да бъдат осъдени виновните длъжностни лица и да му се изплати размера на предявеното обезщетение, както и направените деловодни разноски. С постановеното по делото решение съдът отменя заповед за задържане на лице № 58/05.03.2014 г. на полицейски служител в 09 РУП - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) Димитър Николов Дойчев е задържан за 24 часа в помещение за временно задържане в 09 РУП. При така установените факти настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Съдът не е бил надлежно сезиран с искане за отмяна на административен акт и по-конкретно на Заповед за задържане на лице рег. № 58/05.03.2014 г., издадена от Самуил Николов - старши полицай при МГБР "Сигма" СПС гр. София, при която отменяйки същата с обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановил недопустим съдебен акт. В случая е нарушен принципа на диспозитивното начало в съдебното производство, като съдът нито е имал право, нито е имал основание да се произнесе по законосъобразността на посочената заповед, тъй като не е бил надлежно сезиран с жалба против нея. Действително Дойчев е разполагал с право на жалба срещу заповедта за задържането му, доколкото с нея са засегнати негови права и законни интереси, но същият не е упражнил това свое право, при което съдът недопустимо е отменил същата, като същевременно липсва произнасяне по предявения иск за обезщетение. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявения от Дойчев иск за обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение