Решение № 10076 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1214/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Юзеир чрез адв. Попов, срещу решение 848/16.12.2020 г., постановено по адм. д. 378/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на земеделския производител срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 26/06/1/0/02464/3/01/04/01 от 24.03.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково. Въведени са оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че както административният орган, така и съдът не са определили правилно предмета на спора. Единственото основание в АУПДВ е фактът, че стойността на стопанството на Ф. Юзеир не се е увеличила до края на договорния период, което се опровергава от заключението на СТЕ. Едва в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд ответникът въвежда ново основание за издаване на АУПДВ невключване в списъка на ползваните от касаторката имоти на нива 039007 в землището на с. Ангел войвода, но този пропуск сам по себе си не очертава нарушение по чл.38 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба 14/28.05.2015 г.) Към м. май 2016г. цитираният имот не се е намирал в стопанството на Ф. Юзеир, а е ползван /и заявен за финансиране пред ДФЗ/ от пренаемателя З. Зейнур, което означава, че касаторката не е имала право да декларира имота като свой през 2016г. Искането до съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът директорът на областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Хасково, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба. В писмено становище по съществото на спора акцентира върху обстоятелството, че в представения пред ДФЗ бизнес план касаторката не е посочила в таблица 1 налична за стопанството земя имот 039007 с площ от 7,780 дка, който не е включен нито в първоначалната оценка на стопанството, нито при крайната негова оценка, мотивирала издаването на спорния АУПДВ по чл.38, ал.7, т.2 от Наредба 14/ 28.05.2015 г. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсулство възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско такова. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение 848/16.12.2020 г., постановено по адм. д. 378/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата на Ф. Юзеир срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/06/1/0/02464/3/01/04/01 от 24.03.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, с който на земеделския производител е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор 26/06/1/0/02464 от 27.05.2016 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора, ведно с дължимата лихва. От фактическа страна съдът е установил, че 27.05.2016 г. между ДФ "Земеделие" и Ф. Юзеир е сключен договор 26/06/1/0/02464 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 48 895 лв., от които първо плащане в размер на 24 447,50 лв., платими в двумесечен срок от сключването на договора (чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447,50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована заявка за второ плащане (чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора). Съгласно договора и бизнес плана към него, Ф. Юзеир е започнала изпълнението на бизнес плана си с отглеждането на 5,8 дка тикви, 6 бр. месодайни крави и 81 бр. пчелни семейства. В Приложение 3 към договора е постигнато съгласие да се изпълни целта увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ минимум с 4000 евро СПО. Началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, е 8 499,10 евро /равняващ се на 5,800 дка тикви, засети на имот 001001, имот 001002, имот 001003, имот 0001004, имот 001005 и имот 023012, 6 бр. месодайни крави и 81 бр. пчелни семейства. Според бизнес плана икономическият размер на стопанството към крайната дата следва да бъде 13 094,80 евро, равняващи се на 5,800 дка домати открито производство и 130 бр. пчелни семейства. На 30.07.2019 г. от Ф. Юзеир до ДФЗ е подадена втора заявка за плащане. С писмо изх. 01-260-6500/936 от 04.11.2019 г. на ОД на ДФ "Земеделие" Хасково касаторката е уведомена, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с констатация, че имот 039007 е недопустим за включване при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството, респ. общата допустима площ на стопанството възлиза на 0,00 дка и икономическият размер на стопанството, изчислен към датата за изпълнение на бизнес плана, възлиза на СПО от 8 308,49 евро (равняващ се на 130 бр. пчелни семейства), т.е. налице е намаление спрямо първоначалния СПО на стопанството от 190,61 евро, не се достига договореното за изпълнение СПО от 13 094,80 евро, съответно не е изпълнена договорената цел - увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО с минимум 4 000 евро. По тези съображения на основание чл. 9, ал. 1 т. 2 и т. 4, чл. 13, ал. 1, чл. 15, ал. 1 от договора, респ. чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата, Ф. Юзеир няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредбата и дължи връщане на полученото първо плащане по чл. 10, т. 1 по Договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора така и чл. 17, ал. 1 от договора. Посочено е също, че вследствие е определен размер на задължение 24 447,50 лева. Общият размер на задължението, за което ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, е 24 447,50 лева, представляващи пълния размер на полученото първо плащане. Касаторката възразила своевременно, че имот 039007 не е описан от нея в заявлението за кандидатстване поради преотдаването му под наем към тази дата. С оспорения пред съда АУПДВ на Ф. Юзеир се отказва пълното изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор 26/06/1/0/02464 от 27.05.2016 г. и се прекратява същия на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от него във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 13, ал. 1, чл. 15, ал. 1 от Договор 26/06/1/0/02464 от 27.05.2016 г., във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., както и се определя на Ф. Юзеир подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447,50 лв., представляващо първо плащане, съгласно таблица 1. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В представения пред ДФЗ бизнес план за изпълнение на сключения между страните договор, Юзеир не е посочила в таблица 1 "Налична за стопанството земя" имот с 039007, придобит от Е. Юзеир с договор за покупко-продажба на общинска земя от 21.08.2012 г. Ф. Юзеир е сключила граждански брак с Е. Юзеир на 11.09.2011 г. При заявката за второ плащане същата е представила договор за наем на същият имот за срок от 8 години, считано от датата на сключването му 15.07.2015 г. Договорът е вписан в службата по вписванията на 17.07.2015г. Заявлението за подпомагане по подмярката е подадено от жалбоподателката на 24.07.2015 г., но имот с 039007, находящ се в с.Ангел войвода, общ. Минерални бани, обл. Хасково с площ 7,80 дка не е посочен като част от стопанството й. Същият попада в хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата и е недопустим за включване при изчисляването на увеличението на икономическия размер на стопанството. Така при направената от органа оценка след подадена заявка за второ плащане за изчисляване размера на стопанството са взети предвид само 130 бр. пчелни семейства, но не и отглежданите върху процесния имот 6,00 дка домати. Размерът е определен на 8 308,49 евро, като е констатирано намаление спрямо първоначалния СПО. Формиран е извод за неизпълнение на заложената в бизнес плана цел - увеличаване на икономическият размер на земеделското стопанство, измерен в СПО с минимум 4000 евро. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Оспореният пред съда АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 - 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК, компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт. 3а разглежданото производство е приложима Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 25.04.2016 г., т. е. за него не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Както бе посочено, за неизпълнение на задължения от страна на бенефициента, които са нормативно установени, чл. 38 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. предвижда, че полученото първо плащане подлежи на връщане. Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило и като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, а съгласно ал. 7, т. 2 при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД са имали сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица. Идентично с чл. 38, ал. 1, т. 4 е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договор 26/06/1/0/02464 от 27.05.2016 г., а именно: Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Според т. 3.2 и таблица 1 от бизнес плана, Ф. Юзеир е посочила наличната за стопанството земя в 7 позиции имоти с идентификатори 001001, 001002, 001003, 001004, 001005, 023012, ПИ 37 /всички те в землището на с. Ангел войвода/ и УПИ III, кв.25 в с. Боян Ботево. В таблица 1А от бизнес плана Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем или аренда не е отразен нито един имот. Според правилото на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба 14/28.05.2015 г., при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята, която не е била включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят е имал сключени договори за наем и/или аренда независимо дали ползването на земята е било предоставено на други лица. В разглеждания случай се установяват и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба 14/28.05.2015 г., при които площта на процесния имот не следва да се включва при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството, от което следва, че с този имот кандидатът не може да участва за постигането на специфичната цел, респ. не може докаже увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най - малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО. При изготвяне СПО на стопанството не следва да се включват културите, засадени върху имот, който ползвателят не е декларирал при подаване на заявлението. В този смисъл доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че СПО следва да бъде формирано от отглежданата продукция, а не от земя биха били основателни, но при положение, че земята, върху която се отглежда самата продукция е допустима за подпомагане. Именно поради допуснатия от Ф. Юзеир пропуск да декларира, като част от земеделското си стопанство имот с 039007, находящ се в с. Ангел войвода, общ. Минерални бани, обл. Хасково с площ 7,780 дка, за който към датата на подаване на заявлението за подпомагане е имала сключен договор за наем, същият този имот съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба 14/28.05.2015 г., следва да бъде определен като недопустим и отглежданата върху същия продукция не следва да се включва при изготвяне на крайната оценка на земеделското стопанство.