Решение № 7809 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16555/2013 г.

Решение № 7809 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16555/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Валери Стоянов Стоянов, от гр. Пазарджик, срещу решение № 535/04.10.2013 г. по адм. д. № 380/2013 г. на Административен съд - Пазарджик, в отхвърлителната му част. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва размера на присъденото обезщетение, което не е съобразено с принципа на справедливост. Иска решението да бъде отменено в отхвърлителната му част и бъдат уважени предявените искове в пълен размер. Срещу решението, в осъдителната му част, са подадени касационни жалби от община Пазарджик и от ДНСК-София. В жалбата на община Пазарджик се възразява, че не са налице кумулативните предпоставки за възникване на отговорността по ЗОДОВ, поради което се иска в обжалваната част решението да бъде отменено. Претендира заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Касационният жалбоподател ДНСК, чрез юрисконсулт Апостолова, оспорва решението в осъдителната част, като счита, че предявените искове не са доказани. Иска да бъде отменено решението в осъдителната част и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на трите касационни жалби. Решението в обжалваните му части е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните факти по спора и е изследвал представените доказателства. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е определено по справедливост. Налице са законовите предпоставки за присъждане на обезщетение - отменени незаконосъобразни административни актове и претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с тях. Неоснователни са твърденията на Стоянов, че размерът на обезщетението е неоснователно намален. Съдът правилно е приел, че забавянето на строежа на сградата е поради действия на други лица, а не поради отменените административни актове. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по два иска, предявени от Валери Стоянов Стоянов срещу община Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменени Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. и Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на главния архитект на община Пазарджик и два иска, предявени от Валери Стоянов срещу ДНСК - София за обезщетение за неимуществени вреди от отменени заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. и заповед № ДК-10-ЮЦР - 25/12.04.2012 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР. Размерът на всеки от четирите иска е по 5 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на отмяната на административните актове - 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът е приел предявените искове за допустими и основателни и ги е уважил частично, като е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от исковете в размер на 200 лв. В останалата част е отхвърлил претенциите. В мотивите си е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като незаконосъобразни са били отменени и четирите административни акта, от които се твърди, че са произтекли вредите за ищеца. От показанията на свидетелите се установяват причинените на ищеца разочарование, огорчение, безсъние, в резултат на издадените актове за узаконяване и заповедите на РДНСК. Равностойността на обезщетенията за неимуществени вреди съдът е определил по справедливост в размер на 200 лв. за всеки от исковете, а до размера от 5 000 лв. за всеки от тях ги е отхвърлил. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на страните и постановил съдебния си акт в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. С влязло в сила решение № 166/26.03.2013 г. по адм. д. № 442/2012 г. на Административен съд - Пазарджик са отменени по жалба на Йорданка Василева Стоянова и Валери Стоянов Стоянов Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г., Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на главния архитект на община Пазарджик, както и заповед № ДК-10-ЮЦР - 24/12.04.2012 г. и заповед № ДК-10-ЮЦР - 25/12.04.2012 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР. Посочените административни актове са издадени по отношение на поземлен имот, върху който жалбоподателите имат учредено право на строеж, което е обусловило правния интерес от оспорването им. В този смисъл е налице първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове, са предизвикали негативни емоции у ищеца от вида, посочен в съдебното решение. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели - община Пазарджик и ДНСК-София, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не са доказани. Установяването им по делото може да стане с всички допустими доказателствени средства, без да е задължително назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Съдът правилно е приел, че неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове. Посочил е, че като носител на правото на строеж в процесния имот на ищеца не му е безразлично дали в имота се узаконяват незаконни строежи, с което се засягат негови права. Досежно размера на определеното обезщетение, изводите на съда са съобразени с вида на неимуществените вреди. Изпитаните чувства на огорчение, разочарование, безсъние, не са довели до трайно влошаване на здравето на ищеца и представляват временни състояния. Установеният интезитет на тези усещания и преживявания от показанията на свидетелите, правилно са преценени по справедливост от съда в размер на 200 лв. за всеки от предявените искове. Поради изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,