Решение № 15364 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2010 г.

Решение № 15364 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Областен управител на Област София, против Решение № 67 от 01 февруари 2010 г. по адм. д. 267/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас. Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което заповедта на областния управител бъде оставена в сила. Ответникът Иван Парасков Димитров, в писмено изразено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Димитров от град Бургас, срещу Заповед № РД- 09-10/11.02.2009 г., на Областния управител на Област София, с която се отказва утвърждаване на представена експертна оценка, определяща стойността на дължимо обезщетение за одържавено движимо и недвижимо имущество от наследодателя на правоимащите- Параско Димитров Камцаров. За да постанови акта си, съдът е приел, че със Заповед № РД-07-325/17.10.2000 г., областния управител е уважил искането на наследника на Параско Димитров Камцаров - за обезщетяване с компенсаторни записи за стойността на описаното в клетвена декларация от 25.11.1944 г. - имущество в Гърция. Въз основа на последваща заповед от 24.01.2008 г. областния управител е възложил на вещо лице да определи стойността на дължимото обезщетение за одържавено движимо и недвижимо имущество /без земеделски земи/ от наследодателя на правоимащите - оставено на територията на Гърция, описано в клетвената декларация от 27.11.1944 г., оценено към 25.10.1944 г. и въз основа на тази оценка - експерта да определи размера на компенсаторните записи. С оспорената заповед - административния орган отказал утвърждаването й, приемайки, че липсват достатъчно доказателства, сочещи действителната стойност на одържавеното имущество през 1944 г. Съдът отменил отказа и утвърдил оценката. Не правилен и не законосъобразен извод. Принципно, същият е обусловен единствено от самото естество на производството по ЗОСОИ - и неговите две фази. И щом с влязъл в сила акт искането на Димитров е решено, то според съда областния управител е обвързан по силата на самия закон и е длъжен да възложи оценка, която в последствие утвърди. Действително законът не допуска компетентният орган да откаже да утвърди оценката по причини, които е следвало да бъдат разрешени в първата фаза. Това обаче не означава, че органът, респективно съдът, при последвалия съдебен контрол, безкритично възприемат оценката и утвърждават същата. Съда, решавайки спора по същество, лаконично е отбелязал, че предложената експертна оценка, доколкото е извършена от лицензиран оценител, по методиката сочена в закона - е достатъчно основание същата да бъде възприета, като за правилността й, съдът се е позовал на правна и житейска логика. Спорът е разрешен, при неизяснена фактическа обстановка. За да изпълни методиката на оценяване и експерта, определен от административния орган, и вещото лице, назначено от съда, са изходили от стойността на движимото имущество - покъщнина, обикновени вещи за потребление, земеделски инвентар- единствено от декларираната стойност от самия наследодател на праводателите. Законът, в чл. 4, ал. 3, т. 2 - не сочи изчерпателно - в какъв акт или писмен документ, следва да се съдържа стойността на имуществото, към момента на одържавяването. Съда не е положил усилия, включително и с помощта на експерт, да извърши справка в съхранявания в МВнР - архив, касаещ спогодбата между Република България и Кралство Гърция от 1964 г., съдържа ли документи относно оценката на декларираното от Камцаров, през 1944 г.- имущество. Ето защо, решението на АС-Бургас, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение