Решение № 6058 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 938/2015 г.

Решение № 6058 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 938/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез процесуален представител - юрисконсулт Петя Стоянова и по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Бургас срещу решение № 1746 от 27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 430/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Бисер Танев Иванов сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В касационната жалба и касационния протест се твърди, че съдът е постановил съдебно решение, което е в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат от Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените от Бисер Иванов искове. В касационната жалба на ГДИН алтернативно се иска, ако съдът намери, че исковете са основателни и обжалваното решение е правилно да присъди обезщетение в минимален размер, като намали присъденото от административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалба и протест. Намира, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационната жалба и касационния протест са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ. Пред административния съд гр. Бургас Бисер Танев Иванов е предявил иск против ГДИН, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 400 лева, които вреди претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника в затвора в гр. Бургас за периода от 5.04.2012 г. до 5.03.2013 г. Съдът е уважил частично до размер от 10 000 лв. исковата претенция. За да постанови този резултат е приел за установени обстоятелствата, посочени в писмо изх. № 2172 от 16.10.2013 г. на началника на затвора в гр. Бургас, а именно: по желание на ищеца той е настанен в помещение № 508, в което са настанени между 12 и 14 осъдени лица на площ от 27.72 кв. м. Лишените от свобода сами взели решение да се пуши в помещението. Няма обособен санитарен възел и течаща вода, като достъп до такава лишените от свобода имали свободно в часовете от 8.30 до 20.00 часа, когато всички помещения на групата били отворени. Единствените претенции на ищеца към администрацията на затвора била свързана с желанието му да упражнява труд, поради което на 22.11.2012 г. ищецът бил преместен в килия 207, чиято площ е 30.66 кв. м. и в нея били настанени между 25 и 27 осъдени лица. При тези обстоятелства, съдът в съответствие с разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 ЗИНЗС е приел, че за периода от 5.04.2012 г. до 5.03.2012 г. условията следва да отговарят на законово въведените гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Приел е съгласно цитирания текст от националното право и съгласно чл. 3 от КЗПЧОС, която на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право, както и въз основа на множество решения на националните съдилища и на ЕСПЧ, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Тъй като никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение - чл. 3 КЗПЧОС, основно задължение, пряко произтичащо от тези нормативи, на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лишените от свобода. Настъпването на вреди за ищеца, съдът е приел за установени, независимо от липсата на конкретни доказателства за това, тъй като при установените обстоятелства, те са от такова естество, че предизвикват негативно въздействие върху психиката на всяко нормално човешко същество. Уважил е претенцията за период след 4.05.2012 г., тъй като е установил, че през първия месец от претендирания период, ищецът е престоял в приемно помещение, за размерите и условията на което не са представени доказателства. За неоснователи и недоказани е приел и твърденията за липса на адекватно медицинско обслужване и отправяне на обиди от страна на служители на ответника. Позовал се е на чл. 52 ЗЗД, съгласно който при определяне размера на неимуществените вреди, обезщетението се определя по справедливост и е приел за справедливо обезщетение в размер на 10 000 лв., като до претендирания размер е отхвърлил исковете. Осъдил е ищеца да заплати съдебни разноски на ответника съобразно уважената част във връзка с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните: Първоначално административният съд е конституирал като ответник по делото началника на затвора в гр. Бургас, на когото е изпратен препис от исковата молба, видно от съобщение, на което е отбелязано, че е получено от началника на затвора Бургас на 12.03.2012 г. Писменият отговор по чл. 131 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е постъпил от процесуален представител - юрисконсулт Петя Стоянова, която е приложила към него пълномощно, подписано от внд главен директор на ГДИН. При провеждане на първо по делото открито съдебно заседание на 12.06.2013 г., когато са извършени процесуалните действия по доклад по делото, становища на страните по спора и процесуални действия на съда и страните по допускане и приемане на доказателства е конституиран като ответник - началника на затвора в гр. Бургас, който е ответник и в съдебното заседание на 6.11.2013 г., когато са приети писмени доказателства. Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебна експертиза, за която е определил депозит за възнаграждение на вещото лице и е допуснал гласни доказателства - двама свидетели, поискани от ищеца при режим на призоваване, като е определил за това разноски на основание чл. 75 и 76 ГПК. Предупредил е ищеца за неблагоприятните последици при невнасяне на депозит за вещо лице и разноски за свидетелите, като съобщението за това определение е получено от лице, на което не са изписани имената, а длъжностното лице по призоваване е отбелязало, че е тъща на ищеца. На проведеното съдебно заседание на 12.02.2014 г. ищецът не се е явил и не е изпратил представител, съдът е заличил началника на затвора като ответник и е конституирал на негово място ГДИН. Приел е, че на новоконституирания ответник не следва да изпраща препис от исковата молба, тъй като това процесуално действие било вече извършено въз основа на определение № 523 от 5.03.2013 г. За промяна на главната страна в процеса съдът не е уведомил ищеца. При провеждане на съдебното заседание на 24.09.2014 г. ищецът не се е явил, не са повторени процесуалните действия на съда и страните заради конституирането на нов ответник, приключило е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. При провеждане на последното по делото заседание съдът не е извършил процесуални действия по допуснатите по искане на ищеца доказателства. Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено - заличил е главна страна в производството, конституирал е нова и за това процесуално действие не е уведомил ищеца. Не е повторил процесуалните действия, извършени до момента на конституиране на нов ответник, оставил е висящ въпроса с допуснати доказателства. Остава неясно, приел ли е за установени фактите и обстоятелствата, за изясняването на които е допуснал доказателства или е приел, че тези обстоятелства са доказани и поради това е следвало да извърши процесуални действия, с които да ги заличи. Наред с нарушенията на съдопроизводствените правила, съдът е допуснал и необоснованост на своето решение. Определил е размер на обезщетението без да изложи никакви мотиви за това. Остава неизяснена волята на съда за кои от приетите за установени неимуществени вреди и по кои критерии на принципа на справедливостта, на който се е позовал - чл. 52 ЗЗД - е определил размера на присъденото обезщетение. Като не е мотивирал своето решение в тази част е лишил касационната инстанция от възможността да провери законосъобразността на този размер в духа на принципа на справедливост и на въздигнатите критерии от ЕСПЧ, който в своята практика по идентични случаи е определял размер на паричното обезщетение. Решението е необосновано и защото при формиране на своето вътрешно убеждение за наличие на нарушение на чл. 3 от Конвенцията, съдът не е изложил мотиви, от които да е видно въз основа на кои обстоятелства е достигнал до тези изводи. В редица свои решения /Решение от 27.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Червенков срещу България/ ЕСПЧ е отбелязал: "Когато Съдът разглежда съответствието между условията на лишаване от свобода и изискванията на чл. 3 от Конвенцията, той следва да вземе предвид кумулираните последици от тях, както и специфичните твърдения на жалбоподателя (Дугоз срещу Гърция № 40907/98, § 46, ЕСПЧ). Твърденията за отношение, несъответстващо на чл. 3, следва да бъдат доказани "извън всякакво разумно съмнение", а доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни (Фарбтус срещу Латвия № 4672/02, § 54, 2 декември 2004). ЕСПЧ в редица свои решения приема, че националните съдилища в България прилагат формален подход при провеждане процесите за определяне на обезщетение, свързано с условията в затворите в духа на Конвенцията и по-специално на чл. 3. Първоинстанционният съд в случая е приел за установени фактите и обстоятелствата по делото, които са обосновали извод за приложимост на хипотезата на чл. 3 от Конвенцията, но не е обосновал решението си, посочвайки кои факти или необорени презумпции са му дали основание в конкретния случай да формира крайния си извод. Изброяването на правни норми и съдебна практика сами по себе си не са съществената част от мотивите на съдебното решение, те само подкрепят правните изводи на съда с оглед на конкретния казус. Следва при новото разглеждане на делото, съдът да изложи правните си изводи с оглед на събраните по делото доказателства и въз основа на приетите за установени такива да формира своето решение. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице касационните основание на чл. 209, т. 3 АПК - решението на Административен съд - гр. Бургас е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва решението да се отмени, делото да се върне на друг състав, който да го разгледа отново, като започне от първото процесуално действие по конституиране на страните в производството и връчване препис от исковата молба. При изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение