Решение № 10114 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби - на С. Г. Д. и на Ф. С. Й., чрез адв. А. Тодорова като процесуален представител, против решение 4788 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 4735/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Г. Д. за обявяване нищожността на заповед РА50-350/10.05.2019г. на главния архитект на Столична община в частта на одобрения проект за ПУП-изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІV-956,957,949 за жилищна зона , УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, създаване на нови УПИ ІV-1908 за жилищно строителство, спорт и въжена линия , УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, кв.1 м. в.з. Малинова долина Бункера-ІІІ етап .

В касационните жалби се релевира касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за валидност на процесната заповед, с твърдения за пороци на акта, вследствие на които не може да се установи действителната воля на органа, обективирана в диспозитива на акта, което се счита за пречка за изпълнението му. Налице са твърдения за несъответствие между мотивите на заповедта и графичната част. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожна процесната заповед.

В съдебно заседание, пълномощникът на касаторите адв. Тодорова, поддържа доводите и исканията в жалбата като представя и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Х. Златковска, представя писмен отговор за оспорване на касационната жалба на С. Г. Д.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Същият ответник не изразява становище по касационната жалба на Ф. С. Й..

Ответникът София саут ринг мол ЕАД, чрез пълномощника си адв. А. Червеняков, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби като счита решението в оспорената му част за правилно. Не претендира разноски.

Ответникът Данаос девелопмент ЕАД, чрез пълномощника си адв. М. Владимирова, представя писмен отговор за оспорване на касационните жалби, който поддържа и в съдебно заседание. Прави искане за оставяне в сила на оспореното решение, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът Хаус маркет България ЕАД, чрез адв. П. Д. Николова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби като счита решението в оспорената му част за обосновано и правилно. Изложеното се поддържа в съдебно заседание от упълномощения представител адв. И. Соколова. Не се претендират разноски.

Ответникът Г. К. Д. не изразява становище по касационните жалби.

По делото е предявена и частна касационна жалба от С. Г. Д., чрез пълномощника адв. А. Тодорова, против решение 4788 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 4735/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е оставена без разглеждане предявената от нея жалба за обявяване нищожността на заповед РА50-350 от 10.05.2019г. на главен архитект на Столична община, в частта, с която е одобрен проект за ПУП, както следва: 1. Изменение на плана за регулация на УПИ І-951 търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и подземни гаражи , УПИ ІІ-908,950,927 търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и подземни гаражи , УПИ ІІІ-4095,4097 магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоуруми, жилищни сгради и подземни гаражи, хотел и спорт , УПИ X за речно корито , XI-за озеленяване, за създаване на нови УПИ І-1835 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия , УПИ II-1834 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия, УПИ ІІІ-4095 за магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, жилищни сгради, подземни гаражи, хотел, спорт и въжена линия , УПИ X за речно корито и въжена линия , УПИ XI за озеленяване ; изменение на плана за улична регулация на улица от о.т. 15 до о.т. 77, кв. 1, м. в.з. Малинова долина - Бункера - III етап , район Витоша ; 2. Изменение на плана за застрояване на нови УПИ І-1835 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия , УПИ II-1834 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия, УПИ ІІІ-4095 за магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, жилищни сгради, подземни гаражи, хотел, спорт и въжена линия , кв. 1, м. в.з. Малинова долина - Бункера - ІІІ етап , район Витоша ; 3. План - схеми на техническата инфраструктура по част ВиК и план- схема на транспортна инфраструктура - пътническа въжена линия със сервитут към нея, отразен в проекта за ИПР и ИПЗ в червен цвят като сервитут за техническа инфраструктура на пътническа въжена линия , като е прекратено производството по делото в тази част. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в тази му част с твърдения за наличие на правен интерес от оспорване за процесната заповед изцяло. Прави се искане за отмяна на решението, което в тази част е с характер на определение.

Ответникът главният архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Х. Златковска, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Ответникът София саут ринг мол ЕАД, чрез адв. А. Червеняков, с писмения отговор по делото, счита частната касационна жалба за неоснователна, а оспореното решение в тази част за правилно.

Ответникът Данаос девелопмент ЕАД, чрез адв. М. Владимирова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Ответникът Хаус маркет България ЕАД, чрез адв. П. Д. Николова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Ответниците Ф. С. Й. и Г. К. Д. не изразяват становище по частната касационна жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, както и на частната касационна жалба, като счита оспореното решение за правилно.

Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съображенията са следните:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Г. Д. с искане за прогласяване на нищожност на заповед РА50-350/10.05.2019г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за:

1. Изменение на плана за регулация на УПИ І-951 търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и подземни гаражи , УПИ ІІ-908,950,927 търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център и подземни гаражи , УПИ ІІІ-4095,4097 магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоуруми, жилищни сгради и

подземни гаражи, хотел и спорт , УПИ IV- 956, 957, 949 за жилищна зона , УПИ X за речно корито , XI-за озеленяване, VII-597 и VIII-508 за създаване на нови УПИ І-1835 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия , УПИ II-1834 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия, УПИ ІІІ-4095 за магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, жилищни сгради, подземни гаражи, хотел, спорт и въжена линия , УПИ IV-1908 за жил. строителство, спорт и въжена линия , УПИ X за речно корито и въжена линия , УПИ XI за озеленяване , УПИ VII-597 и УПИ VІІІ-508; изменение на плана за улична регулация на улица от о.т. 15 до о.т. 77, кв. 1, м. в.з. Малинова долина - Бункера - III етап , район Витоша по зелените и кафяви линии, цифри, букви, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект.

1. Изменение на плана за застрояване на нови УПИ І-1835 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия , УПИ II-1834 за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия, УПИ ІІІ-4095 за магазини, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, жилищни сгради, подземни гаражи, хотел, спорт и въжена линия , УПИ IV-1908 за жил. строителство, спорт и въжена линия , кв. 1, м. в.з. Малинова долина - Бункера ІІІ етап , район Витоша , съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационните граници, към съседни имоти и/или сгради, включително през улица.

1. План - схеми на техническата инфраструктура по част ВиК и план- схема на транспортна инфраструктура - пътническа въжена линия със сервитут към нея, отразен в проекта за ИПР и ИПЗ в червен цвят като сервитут за техническа инфраструктура на пътническа въжена линия .

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед РА50-350/10.05.2019г. на главния архитект на Столична община в частта на одобрения проект за ПУП-изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ ІV-956,957,949 за жилищна зона , УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, създаване на нови УПИ ІV-1908 за жилищно строителство, спорт и въжена линия , УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, кв.1 м. в.з. Малинова долина Бункера-ІІІ етап и е оставил без разглеждане предявената жалба срещу същата заповед в останалата й част, като е прекратил производството по делото в тази част.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателката С. Г. Д. е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.2044.1907, който попада в УПИ VІІ-597, кв.1, местност в.з. Малинова долина - Бункера - III етап , район Витоша , с оглед на което и в съответствие с разпоредбите на чл. 131, ал. 2, т.1 вр. с ал. 1 от ЗУТ, определящи кръга на заинтересуваните лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения, приема, че за оспорващата е налице правен интерес за оспорване на заповедта само в частта, касаеща собственият й имот, а именно в частта на одобреното изменение на плана за регулация на УПИ IV-956,957,949 за жилищна зона", УПИ VII-597 и УПИ VIII-508 за създаване на нови УПИ IV-1908 за жил. строителство,спорт и въжена линия", УПИ VII-597 и УПИ VIII-508, кв.1, м. в.з. Малинова долина- Бункера- ІІІ етап . Предявената жалба срещу процесната заповед в останалата й част съдът е приел за недопустима на основанието по чл.159, т.4 АПК липса на правен интерес.

За да отхвърли жалбата в частта, приета за допустима, съдът констатира липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК може да се приеме наличие на нищожност на оспорената заповед. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са обсъдени доводите на жалбоподателката Д. за съществени пороци във формата на заповедта, за опорочена процедура за приемането й, както и за незаконосъобразност до степен на нетърпимост в правния мир на последиците от одобреното изменение на ПУП. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма и съдържание, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и на законовата цел във връзка с принципа по чл.6 АПК.

Налице е произнасяне по наведените от жалбоподателката Д. оплаквания за нищожност на процесната заповед. По отношение формата на акта и процесуалните правила, е прието, че органът е посочил фактическите и правните основания за издаването му, като мотиви се съдържат и в останалите документите по преписката, включително в графичната част към заповедта, с оглед на което обективираната в акта воля на органа е ясна, респ. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. По отношение материалния закон, съдът сочи, че по принцип несъответствието с него води до унищожаемост на административния акт, освен когато същият изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден, какъвто не е настоящият случай. Приема се, че одобреното изменение на плана в частта, предмет на оспорване, е извършено на изрично предвидено в закона правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и при осъществени материалноправни предпоставки, като не се установят допуснати съществени нарушения на приложимия материален закон. Основните възражения на оспорващата за промяна на предназначението на собствения УПИ са приети за фактически неверни, тъй като със заповедта в обжалваната част единствено, се привеждат в съответствие регулационните граници на УПИ с имотните граници на ПИ според влязлата в сила КК. Формирани са изводи, че образуваните нови УПИ не засягат имота на жалбоподателката и че изменението на ПУП-ПЗ също не засяга застрояването в този имот. Доводите за липсващо съгласие на заинтересованите собственици за изменението на ПУП, с които оспорващата обосновава нарушение на чл. 134, ал.2, т.6 ЗУТ, са приети от съда като неотносими към валидността на заповедта, тъй като по принцип касаят незаконосъобразността /унищожаемостта/ на същата и не съставляват порок, водещ до нищожност.

Решението е правилно, включително в частта, с която е прекратено производството по делото. Съображенията са следните:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, като въз основа на тях са изведени обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни.

Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът е проверил допустимостта на жалбата на С. Д., като е приел същата за допустима в хипотезата на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ, срещу процесната заповед само в частта, която засяга УПИ VІІ-597, кв.1, местност в.з. Малинова долина - Бункера - III етап , район Витоша , върху който имот жалбоподателката доказва право на собственост. Изводите са обосновани и правилни. Оспорващата не претендира вещни права върху други имоти от предметния обхват на заповедта, а в последната - УПИ VІІ-597 е посочен в диспозитива по т.1, с която е одобрено изменение на плана за регулация, от което следва недопустимост на оспорването на т.2 и т.3 от процесната заповед. Противно на изложеното в частната касационна жалба, с оспорения административен акт, имота на жалбоподателката не е включен в свързано застрояване със съседните имоти, нито е предвидена промяна в застрояването му, поради което не е налице хипотезата по чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ. Горното следва от графиката, от таблицата с устройствени показатели и легендата върху плана, както и от текстовата част. От друга страна, видно от мотивите и графичната част на оспорения административен акт, които са неразделна част от същия, с одобреното изменение на ПУП-ПР се предвижда прокарване на регулационните линии по имотните граници на описаните имоти съгласно влязлата в сила КК, като изрично е посочено, че с отреждането на имотите по действащата кадастрална карта е свързано изменение на общата регулационна граница на УПИ IV с контактните УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508. Именно тази част от заповедта засяга интересите на жалбоподателката, респ. за тази част от заповедта, за последната е налице правен интерес от оспорване и предявената жалба е допустима. Изменението на ПУП-ПР по т.1 от акта за създаване на нови УПИ с конкретно предназначение, има за предмет УПИ І-1835, УПИ ІІ-1834, УПИ ІІІ-4095, УПИ ІV-1908 и УПИ Х и не засяга имота на оспорващата, което се установява от мотивите в заповедта, а твърденията в обратен смисъл в частната жалба са неоснователни, почиващи на неправилна интерпретация на волята на органа. Засегнатият правен интерес на жалбоподателката е определен правилно от административния съд при извършената преценка за допустимост на жалбата, с оглед на което оспореното решение, с характер на определение, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е правилно и следва да се остави в сила.

Постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимите законови разпоредби е оспореното решение и в частта, с която е отхвърлена предявената от С. Г. Д., жалба. Формираните изводи за неоснователност на същата, както и изложените в подкрепа на горното мотиви на съда се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, който на осн. чл.221, ал.2 АПК препраща към тях.

Безспорно е обстоятелството, че процесната заповед е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт, а оспорването е единствено по отношение на нейната валидност, респ. с наведени оплаквания за нищожност на заповедта, които правилно са отхвърлени от административния съд. Според критериите, приети в правната теория и утвърдени в съдебната практика, за да бъде нищожен административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя му действие и последици. Съобразно посочените критерии, нищожни са актовете: издадени от некомпетентен орган; при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление; при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при провеждане на процедурата за изменение на ПУП и неговото одобряване с процесната заповед.

В случая не се оспорва компетентността на издателя на административния акт, а и същата следва от приложената заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017г. на кмета на Столична община, с която са делегирани правомощия на главния архитект да издава заповеди за одобряване на изменение на ПУП. По отношение формата и процесуалните правила, обоснован е изводът на съда, че оспореният акт отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Както се посочи, горният порок е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. При одобряване на ПУП, актът, с който това се прави съдържа както текстова, така и графична част, която онагледява предвидените регулационни и застроителни мероприятия. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателките Д. и Й., последната собственик на УПИ VІІІ-508, за изцяло неясна воля на органа, обективирана в писмения текст и графиката на заповедта. Същите са предявени още в жалбата на Д. пред административния съд, който им е дал отговор с оспореното решение. Както правилно е прието, заповедта съдържа освен текстова и графична част и последната е неразделна част от съдържанието й. От изложените доводи на оспорващите е видно, че мотивите на органа са интерпретирани неправилно, само в отделни части, без да се търси връзката между тях и при пълно игнориране на графичната част на заповедта, в резултат на което е наведено неоснователното оплакване за противоречие между диспозитива и мотивите на акта. Противно на поддържаното възражение, анализът на съдържанието на процесната заповед, ведно със скицата графична част към същата, сочат на изводи за ясна воля на административния орган, респ. за акт, издаден в съответствие с правилото на чл.59, ал.2 АПК. Тук е мястото да се посочи, че дори административният акт да отговоря на формалните изисквания на закона, при условие, че някой от адресатите му се нуждае от разяснения и сезира издателя с искане по чл.62, ал.3 от АПК, както е процедирала в случая жалбоподателката Ф. Й. /вж. доводите в касационната жалба/, то органът е дължал произнасяне по искането, а при издаване на акт за тълкуване биха били преодолени съмненията относно предмета на разпореждане и кръга на лицата, чийто права и интереси са засегнати пряко.

На следващо място, фактически неверни и неоснователни са твърденията на жалбоподателките, че собствените им УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508 са включени в УПИ І-1835, който е отреден за търговски комплекс, офиси, заведения за обществено хранене, шоурум, конгресен център, подземни гаражи и въжена линия, с което е променено жилищното предназначение на техните имоти. Видно от обстоятелствената част на заповедта е, че одобреното изменение на ПУП-ПР по т.1, според което се създават нови УПИ с конкретно посочено предназначение, има за предмет УПИ І-1835, УПИ ІІ-1834, УПИ ІІІ-4095, УПИ ІV-1908 и УПИ Х и не засяга имотите на оспорващите. УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508 запазват номерацията си, ПИ с идентификатори 68134.2044.1907 и 68134.2044.508 не са отредени в съсобственост с други имоти, а жилищните сгради са повдигнати в черно на графиката и се запазват. Горното следва и от таблицата с устройствени показатели, легендата върху плана и текстовата част, с което се опровергават доводите в жалбите за промяна предназначението на имотите.

Видно е също от мотивите и графичната част на заповедта, че с одобреното изменение на ПУП-ПР се предвижда прокарване на регулационните линии по имотните граници на описаните имоти съгласно влязлата в сила КК, като с отреждането на имотите по действащата кадастрална карта е свързано изменение на общата регулационна граница на УПИ IV с контактните УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, т.е. конкретното изменение на регулацията е по отношение границата с УПИ ІV-1908 на УПИ VІІ-597 и УПИ VІІІ-508, която се привежда в съответствие с границата на имот 68134.2044.597 /стар, съотв. 1907 нов/ и имот 68134.2044.508 по КК /вж. в тази смисъл графичната част към заповедта, вкл. легендата към нея, според която с плътни черни точки е обозначен обхвата на разработката/. Горното изменение на регулацията е ясно за жалбоподателката Д. с оглед признанието за това в касационната жалба и същото съответства на посоченото правно основание по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, а вписването на стария кадастрален номер на имота вместо новия, не е пречка за индивидуализиране на този имот и не опорочава акта до степен на нищожност, както неоснователно се твърди в жалбата.

На последно място, все във връзка с формата на заповедта и волята на органа, са наведени оплаквания срещу изменението на регулацията с предвиждане на сервитут за техническа инфраструктура на нова въжена линия, като се твърди неяснота относно засегнатите имоти. Доводите са неоснователни. Видно от мотивите в акта и графичната част /прекъснати червени линии/, одобреното изменение на ПУП засяга УПИ І, ІІ, ІІІ и ІV, но не и имотите на жалбоподателките. Като краен извод се налага, че оспореното изменение на устройствения план не засяга по никакъв начин собственическите права на жалбоподателките.

Изводът от изложеното е за надлежна форма и съдържание на процесната заповед, която обективира ясна воля на органа и не е засегната от порока нищожност, както неоснователно се твърди в касационните жалби.

Не са налице и пороци на акта, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. Както се посочи по-горе, за да има такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма / в случая чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В случая жалбоподателките не сочат конкретни нарушения на материалния закон при издаване на процесната заповед, водещи до нищожност на същата. Както правилно е приел административният съд, проектът за ПУП - ИПР и ИПЗ е одобрен на основанията по чл.134, ал.1, т.1 и 2 и чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, както и при осъществени материалноправни предпоставки за това. С изменението на плана за регулация за техническата инфраструктура на нова въжена линия, за речно корито, на УПИ ХІ - за озеленяване и на уличната регулация по т.1 от заповедта, както и с одобрената план схема по т.3 от заповедта, се гарантира общественият интерес и се обосновава хипотезата по чл.134, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ, а изменението на регулацията с поставяне на регулационните линии по кадастралните граници съответства на хипотезата по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Приложимостта на последната по отношение имотите на двете касационни жалбоподателки, дерогира основанието по чл.132, ал.2, т.6 ЗУТ. От горното следва, че оспореният административен акт е издаден при доказаност на условията, предвидени в приложимия материален закон, поради което не е налице нищожност на същия, както обосновано и правилно е прието от съда. Ирелевантни за преценката за валидност на заповедта се явяват доводите в касационните жалби, относими към конкретните предвиждания според одобреното изменение на ПУП.

Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в жалбите основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт като правилен следва да се остави в сила.

С оглед изхода по делото, касаторите нямат право на деловодни разноски. На ответниците по касация - главният архитект на Столична община и Данаос девелопмент ЕАД, съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00лв., съотв. за адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00лв., като последното е доказано с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, които разноски са дължими от двете жалбоподателки.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,