Решение № 2835 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2016 г.

Решение № 2835 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12533/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. М. Й., в качеството й на пълномощник на Национална агенция по приходите гр. София, срещу Решение № 71 от 5.10.2016 г. постановено по адм. дело № 73/2016 г. от Административен съд Търговище с доводи за незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адв. М. К. в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли и да бъде потвърдено процесното решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените от касатора съображения. Производството по делото пред Административен съд Търговище е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма], [населено място], срещу НАП – гр. София за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, за периода от 15.08.2014 г. до 7.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 52. 77 лева за периода от 20.08.2014 г. до 12.05.2016 г., представляващи заплатено от търговското дружество адвокатско възнаграждение за защита във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 108929-F109329 от 30.06.2014 г. на директора на офис гр. Търговище при ТД на НАП гр. Варна, отменено с Решение № 336 от 16.10.2014 г. по НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище. Съдът е уважил претенцията и е осъдил НАП, гр. София да заплати понесените от страната разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, ведно с мораторна лихва върху размера на обезщетението за периода 7.11.2014 г. до 12.05.2016 г. в размер от 46. 17 лева и законна лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и заплатената държавна такса в размер на 25 лeва, или общо 325 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба в частта й, в която се претендира присъждане на мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 20.08.2014 г. до 6.11.2014 г. в размер на 6. 6 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. Въз основа на това е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим и основателен. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, представляващи заплатения хонорар за защитата, осъществена от пълномощника на страната в производството по обжалване на наказателно постановление. Решението, в оспорваната част, е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. По делото не е спорно, че с наказателно постановление № 108929-F109329/30.06.2014 г. на Директора на офис гр. Търговище при ТД на НАП гр. Варна на търговското дружество, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от същия закон. Не се спори също, че с Решение № 336 от 16.10.2014 г., постановено по НАХД № 793/2014 г. Районен съд Търговище е отменил изцяло оспорения акт – наказателното постановление, като незаконосъобразен. Във връзка със защитата си по образуваното и водено пред Районен съд гр. Търговище дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът твърди, че е ангажирал адвокат. Това обстоятелство обаче не е доказано. По делото е представено копие от договор за защита и съдействие серия А № 0394895 от 20.08.2014 г., заверено от процесуалния представител на страната – адв. М. К., както и пълномощното за процесуално представителство по делото. Видно от доказателствата по делото, съдът не е изискал и приложил НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище, а се е задоволил с представеното от адв. К. копие на договор за правна защита и съдействие и пълномощно. При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдяните в исковата молба обстоятелства и факти, което в случая не е направено. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изиска и приложи НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище, в кориците на което се намират доказателствата във връзка с твърденията на ищеца. Само след преглед на приложените там доказателства съдът, по безспорен и категоричен начин, ще установи основателността на претендираните за репариране имуществени вреди, факта, че те са реално претърпени от търговското дружество, както и обстоятелството, че те се намират в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отмененото НП. По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение на Административен съд Търговище е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При този изход на спора, претенцията на страните за присъждане на разноски в процеса не следва да се обсъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение