Решение № 15351 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2017 г.

Решение № 15351 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12351/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Т. Р., чрез пълномощника му адв. Д. Костов, против заповед № 8121 К-6548 от 14.08.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число неспазване на преклузивния срок за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, нарушаване на правото на защита, материална незаконосъобразност - липса на извършване на вменените нарушения и на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В с. з. доводите се поддържат от адв. Костов и адв. Търновалийски. Иска се отмяна на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бучкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са развити в представената писмена защита.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР - № 8121 з-249 от 11.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 53 от преписката), по-късно допълнена със заповед № 8121 К-3681 от 29.03.2017 г. (лист 56 от преписката), въз основа на предложение по образец рег. № 317 р-1441 от 11.02.2017 г. на директора на ОДМВР - П. (стр. 61 от преписката), в което се съдържат данни за неправомерни действия на държавния служител инспектор Т. Р. - разследващ полицай в Районно управление (РУ) към отдел "Разследване" на ОДМВР - П., описани в предложението, за които е образувано следствено дело № 29/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - П.. Данни за извършеното престъпление се съдържат и в справка рег. № 329 р-1301 от 11.02.2017 г., издадена от началника на РУ - Р.. От постановления от 11.02.2017 г., 17.02.2017 г. и от 28.07.2017 г. за привличане като обвиняем е видно, че Р. е привлен като обвиняем, затова че:

1. На 11.02.2017 г. в [населено място] е управлявал описаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1. 2 на хиляда, а именно 1. 29 промила, установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза;

1. На 11.02.2017 г. в [населено място] по хулигански подбуди е причинил на П. П. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасадане в окосмената част на главата, охлузвания с кръвонасядания по шията, охлузване на ляво коляно, довели до болка и страдание;

1. На 11.02.2017 г. в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като е засякъл с управлявания от него лек автомобил и спрял принудително лек автомобил, управляван от А. Р., влязъл в разпра и съборил на земята П. П., след което около 03. 30 часа в сградата на РУ - Р. е отправил обидни и цинични изрази спрямо П. Б. и спрямо П. П..

Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и разпоредените с нея последици на 11.02.2017 г., което е удостоверено с подписа му и след връчване на покана. Връчена му е и покана от 11.02.2017 г., с рег. № 317 р-1450 за даване на писмени обяснения (лист 65 от преписката). Депозирал е двукратно обяснения - № УРИ 117730-3010 и УРИ 11773 р-1373 от 20.02.2017 г. (лист 67 от преписката). Същият е запознат и със заповедта за допълване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

Назначеният със заповедта за образуване на дисциплинарно производство дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е извършил проверка, като срока на производството е удължаван със заповеди № 8121 к-4086 от 13.04.2017 г. (лист 58 от преписката) и заповед № 8121 к-4634 от 15.05.2017 г. (лист 59 от преписката) на министъра на вътрешните работи, които са връчени на жалбоподателя за запознаване, удостоверено с неговия подпис и отразяване на дата. След събиране на доказателства, проверката е приключила с изготвянето на справка № УРИ 11773 р-4105 от 01.06.2017 г. (лист 161 от преписката), в която са описани извършените от ДРО действия и е направен извод, че от събраните доказателства, които подробно са описани и обсъдени се е установило, че на 11.02.2017 г. в [населено място] около 03. 00 часа, инспектор Р., в извънработно време, при управление на описания лек автомобил е засякал пътя на управлявания от А. Р. лек автомобил, подробно описан, след причинена от последната пътно-транспортна ситуация. Р. слязъл от автомобила си, отишъл при водачката Р., поискал и взел документите й за правоуправление при което възникнал скандал с возещите се при Р. нейни спътници П. П. и Б. П.. П.и и Р. установяват, че Р. бил пиян. Последвало сборичкване, при което Р. и П. П. паднали на земята, като били разтървани от посетители на намиращата се наблизо игрална зала. Р. се качил в автомобила си и казал на всички да отидат в РУ. Пристигайки в сградата на РУ, Р. срещнал дежурния в ОДЧ младши експерт П., който също твърди, че Р. му замирисал на алкохол. Дежурният по управление И. В., посетил кабинета на Р., който му показал документите на Р., като в това време бил получен сигнал от телефон 112 от П. П.. На мястото на инцидента били изпратени служителите Щ. и Р., които заварили тримата младежи, които искали да пуснат жалба. Същите били поканени в РУ за снемане на обяснения. При снемането на обясненията, Р. влязъл в стаята и започнал отново да се разправя с младежите. Бил помолен от В. да напусне стаята, като непрекъснато влизал и излизъл от сградата на управлението. При това възникнал скандал между Р. и дошлата междувременно П. Б. - майка на П. П., според която същият бил пиян и употребил нецензурни и обидни изрази. Дежурният в ОДЧ докладвал на началника на управлението за случващото се, който разпоредил Р. да бъде изпробван за алкохол и да бъде задържан. Тъй като в това време Р. се качил в автомобила си и се прибрал в къщи, били изпратени два автопатрула, които да го намерят и задържат. Младши инсректор Щ. видял Р. пред дискотека в [населено място], като му разпоредил да се яви в управлението, но вместо това Р. се качил в колата си и тръгнал в обратна посока. Бил настигнат в двора на дома си и отново Щ. му разпоредил да се яви в управлението, но служителят отказал. И. В. се свързал с Р. по телефона и му разпоредил да се яви, но той отново отказал. По време на продължаващите опити на полицейските служители да се свързат с Р., на телефона в ОДЧ се обидил брат му и заявил, че пътуват към управлението. След пристигането им в 05. 28 часа, Р. бил изпробван с "Дрегер", при което било установено наличие на алкохол в кръвта от 1. 47 промила.

В справката ДРО е приел, че с действията си по спиране на Р., вземане на допументите й, управление на лек автомобил след употреба на албокохол, възникналия скандал и сбиване, инспектор Р. виновно е нарушил правилата от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР (Етичния кодекс) по т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 28, т. 30 и т. 93 от кодекса. По отношенията действията на Р. след пристигане в РУ, ДРО е приел, че е установено непристойно негово държание и предизвикване на скандал с Б., П. П., Б. П. и А. Р., при което е употребявал нецензурни изрази, отново е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол напускайки управлението, с което виновно е нарушил цитираните текстове на Етичния кодекс. С. така е прието, че след като му е разпоредено, Р. не се е явил за даване на проба за алкохол, както първоначално е отказал и даването на кръвна проба, което съставлява виновно нарушение на т. 19, 20, 21 и 28 от Етичния кодекс. С посоченото, станало известно на широк кръг граждани, Р. е допуснал виновно тежки нарушения на служебната дисциплина - извършване на деяния, несъвместими с Етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата, поради което е предложено налагане на най-тежкото наказание.

В становище на ДРО от 12.06.2017 г. (лист 172 от преписката) (датата установена с протокол рег. № 11773-5680 от 27.07.2017 г. - лист 177 от преписката) е прието, че инспектор Р. е извършил описаните деяния, предмет на проверката и е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за виновно наршение на чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за деяния, несъвместими с етичните правила, довели до уронване на престижа на службата, като подробно са описани нарушените норми от Етичния кодекс и съответните нарушаващи ги действия, както и кръга на лицата и начините на узнаване от тях на случилото се.

С писмо рег. № 317 р-6098 от 12.06.2017 г. (лист 51 от преписката) материалите от дисциплинарното производство, чрез директора на дирекция "Човешки ресурси", са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган (ДНО).

След запознаване с всички материали, със заповед № 8121 к-5604 от 29.06.2017 г., ДНО е разпоредил да бъдат събрани допълнителни доказателства, указани в заповедта. Разпоредено е издаване на нова справка и становище от ДРО. Жалбоподателят е запознат със заповедта, видно от саморъчната му отметка от 14.07.2017 г., удостоверена с подпис и дата.

След събиране на указаните допълнителни доказателства, ДРО е изготвил нова обобщена справка с рег. № 11773 р-5681 от 27.07.2017 г. (лист 199 от преписката), с която жалбоподателят е запознат, за което е получил покана от 28.07.2017 г., в която му е указана и възможността за даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата е връчена на 28.07.2017 г., като Р. се е възползвал от възможността и е депозирал допълнително сведение - възражение от 28.07.2017 г. (лист 205 от преписката).

От ДРО, след обсъждане на всички доказателства, както и възраженията на жалбоподатяля е изготвено ново становище рег. № 11773 р-5724 от 31.07.2017 г. (лист 209 от преписката), в което е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е прието, че са установени нарушенията на Етичния кодекс, описани в становището.

След преценка на доказателствата, възраженията на дисциплинарнопривлеченото лице и всички данни от преписката, ДНО е издал оспорената заповед, в която е приел, че Р. е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, изразяващи се в това, че:

На 11.02.2017 г. около 02. 50 часа, в [населено място] е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, засякал е и принудително е спрял автомобила на А. Р. след възникнала рискова пътна ситуация, придизвиката от Р.. Слязъл от колата си, отишъл при автомобила на Р., без да се легитимира й поискал свиделеството за правоуправление и го задържал без правно основание. По този повод се намесили спътниците на водачката, при което се разменили обиди и закани и скандалът прерастнал в сбиване. П. П. е получил кръвонасядания и охлузвания и му била скъсана фланелката. От намиращата се наблизо игрална зала излезли граждани, които се опитали да разтърват участниците в конфликта. След прекратяването му, Р. се качил в автомобила си и казал всички да отидат в РУ - [населено място], след което напуснал мястото.

Р. се обадил в ОДЧ и поискал да бъде изпратен патрул във връзка с възникналия инцидент Дежурният в ОДЧ изпратил автопатрул, който на мястото заварил само возещите се в колата на Р. трима младежи. В това време Р. пристигнал в РУ- Р., като минавайки покрай дежурния П., последния установил, че Р. мирише на алкохол и не е трезвен. Р. влязъл в кабинета си, като при него отишъл дежурния по управление И. В., на когото Р. показал документите на Р.. Излизайки от кабинета В. установил, че е получен сигнал на телефон 112 за случилото се. Свързвайки се с автопатрула В. установил, че тримата младежи искат да пуснат жалба, при което били поканени да се явят в РУ. По време на снемане на техните обяснения, Р. влязъл в стаята и започнал да се разправя с тях, като по сведения на дежурния П. станала "голяма дандания". Р. сновял из сградата и излизал и влизал в нея. В. помолил Р. да напусне стаята, като излизайки навън същият срещнал П. Б. - майка на П. П. и между тях възникнал скандал. Дежурният в ОДЧ, докладвал на началника на РУ за случващото се, като последния наредил Р. да бъде задържан и да му бъде взета проба за алкохол. В това време Р. се качил в колата си и напуснал района на управлението. В изпълнение на разпореждането на началника на РУ, били изпратени два автопатрула, които да намерят и доведат инспектор Р.. Младши инспектор Щ. и младши експерт Р. го намерили на паркинг до дискотека в града и му разпоредили да се яви в управлението, но той отказал. По-късно, по телефона, му било разпоредено да се яви, но той отново отказал. Докато патрулите били пред дома му, до който го последвали, по телефона се обадил братът на Р. и заявил, че пътуват към управлението. След като пристигнали Р. бил изпробван с техническо средство, при което било установено наличието на 1. 47 промила алкохол. По-късно, след изследване на кръвна проба е установено количество 1. 29 промила алкохол в кръвта. От представената съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза, изискана от досъдебното производство, се установява, че към 2. 30-3. 00 часа, Р. е бил с концентрация на алкохол в кръвта в интервала 1. 7-1. 8 промила.

Случилото се е отразено в няколко интернет сайта и медии.

ДНО е обсъдил много подробно излаганата от Р. версия на случилото се и мотивирано е отхвърлил възраженията относно приетото в рамките на проверката.

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с действията си държавният служител виновно е нарушил следните правила за поведение на Етичния кодекс:

т. 15 - "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" - като е управлявал автомобила си след употреба на алкохол над допустимото количество, засякал е пътя на автомобила, управляван от А. Р., с цел да го спре и е използвал физическа сила спрямо П. П.;

т. 19 - "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" - укоримите действия са извършени в присъствието на множество граждани, впоследствие са станали известни на органите на досъдебното производство и неограничен брой потребители на интернет;

т. 20 - "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" - чрез участието си в скандала, сбиването и управлението на МПС след употреба на алкохол е дал лош пример на присъстващите граждански лица;

т. 21 - "държавният служител се отнася в уважение към всички представители на обществото" - отправял е закани и обиди към П. П. и П. Б.;

т. 28 "държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на: а) нормативно определените правила за движението по пътищата в Р. Б.; б) на забраната на не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време и извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск" - управлявал е личния си автомобил след употреба на алкохол в кръвта, над допустимата норма;

т. 30 - държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществена собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации" - не само не е предотвратил проява, нарушаваща обществения ред, но сам е взел активно участие в нея;

т. 93 - "държавният служител защитата правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели" - използвал е физическа сила спрямо П. П., извън случаите по чл. 85, ал. 1 от ЗМВР.

ДНО е приел, че посоченото е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното правоотношение.

В заповедта е извършена и подробна преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

По делото са представени цитираните писмени доказатества, служебни справки, сведения от инспектор И. В., младши експерт Й. П., младши инспектор Т. Щ., младши инспектор С. Б., старши полицай П. Р., П. П., П. Б., А. Р., П. С., протоколи за разпит на свидетели по досъдебно производство № 29/2017 г. по описа на ОСО - П., веществени доказателства - СD със записи от охранителна камера, снети записи от телефони, ведно с протоколи за оглед на веществените доказателства, съдебно-медицинска експертиза, установяваща уврежданията на П. П., комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от която е установено, че Р. към момента на извършване на деянията е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си, комплексна съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза.

В рамките на съдебното производство бяха разпитани като свидетели Г. Р. - брат на жалбоподателя, К. Г. и Г. И., чиито показания съдържат идентични твърдения на тези, дадени в обясненията им в рамките на дисциплинарното производство и подкрепящи защитната теза на жалбоподателя, че по време на станалите събития не е употребил алкохол, а това е станало по-късно в дома на брат му и че за скандалите е бил провокиран.

С оглед така установеното от фактическа страна и след извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, по което не се спори.

Неоснователно е възражението в жалбата за неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за издаване на оспорената заповед.

Считано от датата на постъпване на първата обобщената справка, първото становище на ДРО и материалите от дисциплинарното производство, представени на ДНО с писмо рег. № 317 р-6098 от 12.06.2017 г. до датата на издаване на акта не е изтекъл двумесечния срок за издаването му, съответно срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е спазен. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, както се посочи, материалите са постъпили на 12.06.2017 г., от който момент се счита установено дисциплинарното нарушение и личността на нарушителя, съответно от този момент тече двумесечният срок за налагане на наказанието. Двумесечният срок изтича на 12.08.2017 г. - събота, съответно изтича на първия следващ работен ден - 14.08.2017 г., когато е издадена обжалваната заповед, или срокът е спазен.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съответствие с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2-15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, в счучая е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство от министъра на вътрешните работи, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР.

В хода на дисциплинарното производство, жалбоподателят е уведомяван за удължаването на срока на дисциплинарното производство, получавал е покани за даване на обяснения, за връчване на обобщените справки, за връчване на заповедта, с която е разпоредено събиране на допълнителни доказателства. Служителят активно е участвал в дисциплинарното разследване, като е давал възражения и обяснения. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 8, т. 1-6 от ЗМВР.

Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая ДНО е приел писмените обяснения на Р., които подробно е обсъдил в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и обосновано е отхвърлил, поради което не е налице нарушение. Двете разписани в нормата алтернативи са равностойни и в случая органът е изпълнил задълженията си като е приел писмените обяснения на служителя.

Заповедта отговаря на императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа изискуемите резвизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Неоснователно е възражението, че е налице нарушение, тъй като от заповедта не става ясно колко на брой дисциплинарни нарушения е извършил държавния служител, в какво се изразяват поотделно и какво е определеното наказание за всяко едно от тях. Деянията са ясно посочени - управление на МПС след употреба на алкохол, впоследствие отклонение от даване проба за алкохол, спиране на автомобил и отнемане на свидетелство за правоуправление не по надлежния ред, участие в скандал и сбиване, употреба на обидни и нецензурни изрази по отношение граждани, всички станали достояние на широк кръг граждани, с които действия, ясно дефинирани и установени е нарушил етичните правила на Етичния кодекс и е уронил престижа на службата. За всяко едно конкретно деяние е посочено кой от текстовете на Етичния кодекс нарушава, като всяко от тях е ясно и точно описано. Жалбоподателят е бил наясно какви нарушения му се вменяват, като е противопоставил защитната си позиция, поради което е неоснователно възражението за нарушено право на защита.

Нарушенията на Етичния кодекс правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Също така правилно е квалификацията на нарушението на служебната дисциплина като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е доказан елемента от фактическия състав на уронване на престижа на службата. Именно това е разграничителния критерий за налагане на наказанието по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, също касаещо нарушение на етичните правила, с наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, изискващо наличие на квалифициращия признак уронване на престижа на службата, който в случая е налице и е несъмнено доказан. Деянията са станали достояние на широк кръг лица - граждани, присъствали на сбиването и скандалите на улицата и в районното управление, на разследващите по досъдебното производство, на неограничен брой потребителите на интернет, където са се появили публикации за станалото, посочени в дисциплинарното производство.

Несъстоятелно е възражението, че не е установено извършването на дисциплинарното нарушение. Този довод се обосновава с твърдения, че не е извършена обективна преценка на установените данни, като не е взето предвид виждането на жалбоподателя за случилото се.

Заповедта е издадена въз основа на факти, които са доказани в хода на административното производство.

Категорично е установено, от обясненията на Р., П. П., Б. П., П. Д., А. Д., П. Б., от СD със записи от охранителна камера, снети записи от телефоните на А. Р. и П. П., протоколи за оглед на веществените доказателства, съдебно-медицинска експертиза на П. П., че Р. принудително е спрял автомобила на Р., взел е документите й за правоуправление по повод на което е възникнал скандал и сбиване, при което на П. е скъсана фланелката и са причинени, описаните в медицинската експертиза, наранявания. ДРО и ДНО са отчели обстоятелството, че Р. е нарушила правилата за движение по пътищата като не е спряла на знак "стоп" и е отнела предимство, както и че пътуващите с нея младежи са имали предизвикателно поведение, но посоченото правилно е прието, че не може да бъде извинително обстоятелство за действията на жалбоподателя. Неподкрепено с доказателства е останало твърдението му, че също е имал наранявания при сбиването.

Също така несъмнено е установено, че след като Р. е напуснал местопроизшествието и се е прибрал в районното управление, след пристигане на А. Р., П. и Б. П. за даване на обяснения, Р. е предизвикал нов скандал с тези лица, както и с П. Б. - майка на П. П., при които е употребявал нецензурни и обидни изрази по отношение гражданите. Установено е и отклоняването от даване на проба за алкохол. За посоченото свидетелстват и колеги на Р. - П., В., Щ. и Р., които не са заинтересовани и показанията им напълно подкрепят установеното от П. П., А. Р. и П. Б..

Обосновани са и изводите на ДНО, че Р. е употребил алкохол, преди извършване на деянията, като към 2. 30-3. 00 часа на 11.02.2017 г. - момент, предхождащ спирането на колата на Р. и станалите събития, е имал концентрация на алкохол в кръвта от 1. 7-1. 8 промила. Непротиворечиви са показанията на Р., П., Б., подкрепени от тези на колегите на Р. - П., В., че жалбоподателят е миришел на алкохол и е бил пиян, което е установено и от пробите с алкотест "Дрегер", протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта и особено от комплексната съдебно-медицинска и химико-токсикологична експертиза, която опровергава твърдението му, че е употребил алкохол в дома на брат си, след случилите се събития.

Твърденията на жалбоподателя, че не е засичал автомобила на Р., че не е употребил сила по отношение П., че не е участвал в скандал и сбиване, че не е употребил алкохол са изолирани и се опровергават от събраните доказателства на делото, в това число дадени и от незаинтересовани от дисциплинарното производство лица.

Показанията на разпитаните в рамките на съдебното дирене свидетели също не опровергават приетото за установено от фактическа страна в рамките на дисциплинарното производство.

Показанията на свидетеля И., че жалбоподателят е бил в дома му до 2. 30 часа на 11.02.2017 г., и през това време не е употребявал алкохол са опровергават от химико-токсилогичната експертиза и съдът не им дава вяра.

По отношение показанията на свидетеля Р. - брат на жалбоподателя, следва да се отчете неговата заинтересованост при преценка достоверността на показанията. Съдът не дава вяра на показанията му, че брат му е бил трезвен преди да го посети в дома му, освен поради неговата заинтересованаст и тъй като същите се опровергават от констатациите на цитираните експертизи. Недостоверно е и твърдението за продължителен период на пребиваване на жалбоподатял в дома му. От показанията на членовете на двата автопатрула, които са изпратени по разпореждане на началника на районото управление да доведат Р. за вземане на проба за алкохол, ясно се установява времето, когато същият е видян на паркинг до дискотека в [населено място], след което е съпроводен до дома му и това опровергава показанията за дълъг престой в дома на брат му до момента когато е закаран от брат си обратно в РУ.

Показанията на свидетелая К. Г. не следва да бъдат кредитирани относно обстоятелството кой е причинил скандала и сбиването, тъй като когато същият е излязъл от игралната зала и е видял случващото се, скандалът вече е бил в ход и началото му не е възприето от него. Първият свидетел, излязъл от игралната зала е П. Б., чиито показания опровергават установеното от Гешев и твърденията на жалбоподателя.

Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон, обосновано с довода, че не е следвало да бъде образувано дисциплинарно производство, тъй като жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за пристъпления по чл. 343 б, ал. 1, чл. 131, ал. 1, т. 12, чл. 325, ал. 1 от НК, за деяния, с пълен идентитет на фактическите състави, с тези, за които е образувано дисциплинарното призводство. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно уволнение е осъждането за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Тази разпоредба следва да се прилага винаги когато фактическия състав на дисциплинарното нарушение е еднакъв с фактическия състав на престъплението по НК или самото престъпление е част от фасктическия състав на дисциплинарното нарушение. Наличието на елементите по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, изключва приложението на т. 13 от същата разпоредба. В жалбата се твърди, че в случая не е установено по надлежния ред престъпно обстоятелство, което изключва ДНО да го установява в рамките на дисциплинарното призводство. Приемайки за установено описаното в заповедта деяние, което представлява и състав на престъпление, ДНО е нарушил презумпцията за невиновност. Освен това се обезмисля приложението на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следва да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда, след което да се реализира дисциплинарната отговорност.

Възражението е неоснователно.

Ирелевантно е обстоятелството, че наказателното производство не е приключило, тъй като дисциплинарната отговорност може да се носи, независимо дали за деянието е налице основание и за търсене на друг вид отговорност. Съгласно чл. чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Цитираната в подкрепа на възражението практика на ВАС е некоректно цитирана по отношение приетото с решението по адм. дело № 6893/2014 г. В същото решение съдът е посочил: "Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. " Решението по адм. дело № 5694/2014 г. е изолирано, като непротиворечива е по-новата практика на ВАС, в обратния смисъл, изразена в решенията например по адм. дело № 3404/15 г., адм. дело № 14161/2016 г., адм. дело № 5828/2016 г., адм. дело № 12638/2016 г., адм. дело № 869/2018 г.

За така установените нарушения на Етичния кодекс правилно е прието, че на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 следва да бъде наложено предвиденото наказание "уволнение". Несъстоятелно е оплакването за нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР относно преценката на посочените в нормата критерии, тъй като освен че в заповедта е налице подробно обсъждане на всеки от тях, в случая ДНО действа в условията на обвързана компетентност, поради което не може да бъде обосновано по-леко наказание.

Издадената заповед не страда от пороци по чл. 146 от АПК и жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ответникът не претендира разноски. С оглед изхода на делото е неоснователена претенцията за присъждане на разноски, заявена от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,