Решение № 7240 от 30.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на В. Станков от гр. София, за отмяна на влязло в сила Решение 4709/08.07.2022 г. по адм. дело 2781/2022 г. на Административен съд София - град/АССГ/, на основание чл. 239, т.1 и т. 4 от АПК - поради наличие на ново писмено доказателство и на друго влязло в сила решение, което му противоречи - а именно Решение 12/30.09.2022 г. по адм. дело С-16/2022 г. на Административен съд София - град. В с. з. искателят се явява лично и с адвокат Петкова, която поддържа направеното искане за отмяна, като уточнява, че по чл.239, т.1 от АПК няма да представят нови писмени доказателства. В хода по същество се излагат съображения от адв. Петкова, че двумесечният срок ,в който е следвало да бъде издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е изтекъл на един много по-ранен етап - в момента, когато Директорът на СДВР е разпоредил на доверителя й да отмени издадената от него заповед. Ответникът по искането Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуален представител юриск. Димитрова в писмени бележки иска отхвърляне на искането, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира искането за допустимо - предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 от АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т.1 и т. 4 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Не е налице основанието по чл.239, т.1 от АПК, съгласно която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Изрично в с. з. процесуалния представител на искателя заявява, че във връзка с основанието по т.1 - няма нови писмени доказателства. В искането се сочи, че запознаването на директора на СДВР със заповедта, повод за налагане на процесното дисциплинарно наказание на Станков е новото доказателство, което съдът не е знаел, съответно не е съобразил при решаване на делото . В административната преписка обаче се съдържа писмо с рег. 226р-25016/13.08.2021 г. на Станков, адресирано до Директора на СДВР, с което го уведомява а отмяна на заповед 226з-446/12.07.2021 г. на началника на 02 РУ - СДВР, в изпълнение на разпореждане с 513р-68311/12.08.2021 г. Не е налице и ново обстоятелство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. По отношение и на основанието по чл.239, т.4 от АПК, съдът намира искането за отмяна за неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила Решение 4709/08.07.2022 г. по адм. дело 2781/2022 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на В. Станков срещу заповед 513з-1536/24.02.2022 г. на Директора на СДВР, с което му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. С противопоставеното с искането за отмяна влязло в сила Решение 12/30.09.2022 г. по адм. дело С-16/2022 г. на АССГ е отменена по жалба на В. Станков заповед 513з-4832/09.06.2022 г. на Директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца, за извършено от Станков друго дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т.е. целта на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да е има противоречие, следва да има пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорния административен акт съдържание, субекти, фактически и правни основания. В случая тези изисквания не са изпълнени. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да са налице две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Предвид формулираното от Станков искане, решенията на АССГ нямат обективно тъждество, а само идентичност на страните. Предметът в административния спор по адм. дело С-16/2022 г. по описа на АССГ е различен от предмета на спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска - различни заповеди за дисциплинарно наказание Порицание , за различни дисциплинарни нарушения. Предвид липсата на идентичност на предмета, по който са постановени противопоставените решения, не е налице основанието за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК, на което е предявено искането. С оглед изхода на делото на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение