Решение № 14268 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 107/2018 г.

Решение № 14268 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 107/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Радев, подадена чрез адв. Кирова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 1995/10.11.2017 г. по адм. дело № 3587/2015 г. на Административен съд - Варна (АС Варна). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон-основание за касационна отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на съдебното дирене са били установени кумулативните предпоставки за основателност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложени са оплаквания за условията, при които е бил при престоя в Затвора Плевен. Подробни аргументи са изразени в представеното писмено становище. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София в писмен отговор от 21.12.2017 г. моли да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АС Варна. В подкрепа на същото искане са развити аргументи в писменото становище от 19.09.2019 г. претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АС Варна е сезиран с искова молба на К. Радев изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ОЗ- [населено място], против ГД "ИН" - София, с две съединени искови претенции– за присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.01.2015 г. – 15.01.2015 г. вкл., и в размер на 5001 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.09.2015 г. – 02.10.2015 г. вкл. С обжалваният съдебен акт по административно дело № 3587/2015 г. на Административен съд- Варна са ОТХВЪРЛЕНИ, предявените от К. Радев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ОЗ-[населено място], против ГД "ИН" - София, две искови претенции с правно основание чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – за присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.01.2015 г – 15.01.2015 г. вкл., и в размер на 5 001 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.09.2015 г – 02.10.2015 г вкл., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол в ОЗ-Плевен, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датите на увреждането до окончателното изплащане на сумите. За да достигне до този резултат, АС Варна, въз основа на приобщените доказателства приема, че престоят на ищеца К. Радев в ОЗ- Плевен е с продължителност 36 часа в периода 13. 01. -15.01.2015 г., и 36 часа в периода 30.09. – 02.10.2015 г., и в тези периоди служителите и длъжностните лица в ОЗ-Плевен не са допуснали нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които биха могли да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни действия и/ или бездействия. На първо място съдът преценява, като недоказани твърденията на ищеца, че по време на престоя му не са му били осигурени полагащия му се брой одеала за сезона. Недоказани намира и твърденията, че прозорецът в помещението бил счупен и, че то било неотоплено– с ангажираните свидетелски показания не се удостоверява състоянието на помещение 403. Приема за недоказани и твърденията, че не му били осигурени постелъчни принадлежности (чаршафи и калъфки), като от приобщените доказателства се установява, че на датите на постъпването му в ОЗ- Плевен не само той, но и никой от останалите лишени от свобода не е пожелал да ползва такива. Счита, че твърденията, че по време на процесните периоди не му е била осигурена задължителната едночасова разходка на открито, са опровергани с писмените доказателства по делото, като на 14.01.2015 г е провел каре от 08: 45 ч до 09: 45 ч. Така са преценени и твърденията, че в обособения там санитарен възел е нямало светлина и постоянно течаща вода и, че по време и на двата му престоя в ОЗ- Плевен не му е била осигурена възможност да ползва баня. Адм. съд е приема, че не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по см. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – незаконни действия, извършени от длъжностни лица на ответника. Преценява, че изложеното прави безпредметно обсъждането на наличието или съответно- липсата на останалите две предпоставки, тъй като на самостоятелно основание квалифицира и двата предявени иска като неоснователни и недоказани. Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Визираните в жалбата обстоятелства не представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Развилият се пред адм. съд процес е реализиран при спазване на процесуалните права на страните и в съответствие с предвиденото съдебно производство. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно приложимата правна уредба. В съдебния акт са обсъдени показанията на свидетелите, ангажирани от страна на ищеца Радев, като тяхната оценка правилно е изведена след съпоставка с останалия доказателствен материал. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, решаващият съд приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Правилно, съдът е отчел, че смъртното наказание на лицето е било заменено с "Доживотен затвор", при "Усилено строг режим" на изтърпяване на наказанието, която изисква особенни мерки- чл. 65, ал. 2 от ЗИНЗС. Взел е предвид, че нормата на чл. 71 ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като това правило важи и при транспортирането на затворниците. В конкретния случай съдът е изследвал всички обстоятелства, свързани с престоя на Радев в ОЗ- Плевен, като обосновано и мотивирано е приел, че не са налице данни за бездействие на затворническата администрация или действия, с които се накърняват правата и интересите на касатора, имащи за последица твърдените от него неимуществени вреди. Твърденията на лицето за неприемливи условия, които не отговарят на нормативните изисквания са оборени от наличните данни от приобщените доказателства. Правилно е отчетен краткия престой на два пъти от по 36 часа в Затвора Плевен, както и липсата на отрицателен интензитет на битовите условия. Обосновано съдът приема, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. В процесния случай не е установено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие. Липсват и доказателства за наличието на битови условия, които поради своя характер или интензитет презумптивно биха се отразили в негативен аспект. Разгледани са подробно всички оплаквания в битов аспект по отношение на отопление, проветряване, водоснабдяване, осигуряване на спални принадлежности, престой на открито и т. н. Не може да се приеме, че на лицето е нарушено правото на хигиена и от там, че е нарушен чл. 3 от ЕКЗПЧОС. На лишения от свобода е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Осигурена е възможност за хигиенно поддържане – чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Не се доказва лицето да е бил в условия по-лоши от тези, при които обичайно е изтърпявано наказанието лишаване от свобода. Липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията- чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Не е налице отклонение в изискването за разполагаемата жизнена площ, което да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект, тъй като не се установяват несъответствия с нормативните изисквания- чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС /сега ал. 4 в сила от 07.02.2017 г./, § 11 от ПЗР на ЗИНЗС и чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС. Не е налице и липсата на някои от факторите посочени в § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България" (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В случая, са налице и трите посочени обстоятелства, поради което липсва нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на осигуряване на достатъчно лично пространство. След като е налице съответствие с минималните изисквания регламентирани в правните норми и изведените изисквания в практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на Затвора Плевен. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за лицето, съдът е извел законосъобразни изводи. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,