Решение № 9750 от 17.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Димитрова, срещу решение 1888 от 23.03.2023г., постановено по адм. дело 1411/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение 1384 от 23.01.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Алмохаймед, гражданин на Сирия. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяната на оспореното първоинстанционно решение. Ответникът - А. Алмохаймед, гражданин на Сирия, лично и чрез процесуален представител адвокат Михалева оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок. Разгледана по същество, тя е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Алмохаймед, гражданин на Сирия, срещу решение 1384 от 23.01.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което е му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на административния орган е мотивирано с обстоятелството, че спрямо лицето не е налице страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, нито предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е незаконосъобразно, тъй като направените от административния орган изводи не почиват на установени по преписката действителни факти, което противоречи на принципа на истинност, закрепен в чл.7 от АПК. Освен това съдът е приел за неоснователно позоваването на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като не са установени всички предвидени в разпоредбата обстоятелства, които дават възможност да се приеме, че по отношение на А. Алмохаймед Турция се явява трета сигурна държава. По тези съображения съдът е отменил решението на заместник-председателя на ДАБ и му е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, стигнал е до погрешни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с А. Алмохаймед е проведено интервю, при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история (протокол от проведено интервю рег УП3999/20.09.2022г.). На поставените въпроси по време на това интервю чужденецът посочва, че е сирийски гражданин- [заличен текст], мюсюлманин- [заличен текст]. Роден е в град Рас Алайн на [дата]. Завършил е единадесети клас и е строител по професия. Има семейство- жена и две деца. Чужденецът сочи, че е живял в родния си град до ноември 2021г., когато напуснал Сирия нелегално с помощта на трафикант. Преминал в Турция и останал там няколко месеца. По време на пребиваването си в Турция не е подавал молба за закрила. Сочи, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е арестуван, не е осъждан и не е бил в затвора. Сочи, че не е търсен, за да служи в армията. Не членува в политическа партия и не е участвал в партийни мероприятия. Към него не са отправяни заплахи, не е имал проблеми с армията и полицията. Като конкретен повод за напускането на Сирия посочва войната. Заявява, че града му е на границата с турските сили и там има военни действия, престрелки и бомбардировки. Сочи, че семейството му е останало в Турция. Представено е становище рег. УП-3999/22.12.2022г. от младши експерт в РПЦ София, с което се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред АССГ решение 1384/23.01.2023 г., заместник-председателя на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Алмохаймед на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия- наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Предвид обстоятелството, че чужденецът е пребивавал осем месеца в Турция, административният орган се е позовал на чл.75, ал.2 от ЗУБ и е направил извода, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е пребивавал жалбоподателят, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Така постановеното решение не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл.8 и 9 от ЗУБ. Съобразно чл.8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от оскъдната информация, предоставена от жалбоподателя по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от жалбоподателя не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в Турция- страната, в която е пребивавал след напускане на Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто, поради което не е налице и нарушение на принципа на истинност, както е приел първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било твърдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, административният орган приема, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война и не може да се очаква молителят да се установи където и да е на територията на държавата си по произход, където да ползва трайна и ефективна закрила. При този извод административният орган е отчел и факта, че жалбоподателят е пребивавал осем месеца на територията на Турция, където впоследствие е пристигнало и семейството му и е извършил преценка относно сигурността на територията на тази държава. Административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки Турция, където е пребивавал жалбоподателят, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. В решението е направен изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането му в Турция и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в решението е прието, че чужденецът е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход, и че същата представлява "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същият няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетите справки относно Република Турция, следва да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Съгласно чл. 21, т. 7 от устройствения правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. И в представената в настоящото производство справка относно Република Турция (вх. ЦУ-1314/04.09.2023г.) е посочено, че съгласно турското законодателство, сирийските граждани, находящи се на територията на Турция, са обхванати от режима на временната закрила, включително и тези, които нямат никакви документи. Ползващите се от временна закрила имат право на оставане и престой в Турция до намиране на по-трайно решение на ситуацията, защита срещу принудително връщане в Сирия, както и известно ниво на достъп до здравеопазване, образование, социално подпомагане и достъп до пазара на труда. Освен това правителството предоставя и гражданство на някои сирийски бежанци на ограничени основания. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на А. Алмохаймед срещу решението на заместник -председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут бъде отхвърлена по изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение