Решение № 3542 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина Плевен ООД, чрез адв. Т. Георгиева като процесуален представител, против решение 2440 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 397/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу административния акт. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, адв. И. Боев като пълномощник на касатора, поддържа доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът заместник кметът по ТСУ на община Плевен, не изразява становище по жалбата. Ответниците Т. М. Й., Г. Р. Й. и О. Р. Й., чрез пълномощниците си адв. Д. Ненкова и адв. В. Митов, представят писмен отговор и писмена защита със становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за правилно. Претендират разноски по представен списък и възразяват срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. Ответниците Д. Г. Д., Д. Д. Т., А. Й. А., Н. Г. П., Т. И. К., И. Д. Ц., К. Т. Ц., К. Л. П., З. Й. Т., А. Т. Т. и Стройком ДМ ООД, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът К. И. П., чрез адв. С. Генев като особен представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението като правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, по жалба на Т. М. Й., Г. Р. Й. и О. Р. Й., съдът е отменил заповед РД-12-150/13.04.2022 г., издадена от заместник кмета на община Плевен, с която на осн. чл.129, ал.2 във вр. с чл.136, ал.1 от ЗУТ и чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ е одобрено изменение на План за застрояване и Работен устройствен план за УПИ ХІV-5203,5204, кв.392 по плана на гр. Плевен. Видно от изложените мотиви на органа, за територията на УПИ ХІV-5203,5204 се запазва устройствената зона Смесена многофункционална устройствена зона /СМФ/, със съответните устройствени показатели, отразени в матрицата на графичната застроителна съставка на плана, както и съществуващата сграда в имота. С одобреното изменение на ПЗ се предвижда ново застрояване в УПИ ХІV-5203,5204 за техническо съоръжение, нанесено с намалени отстояния до задължителните линии на застрояване в червен цвят на графичната съставка с максимална височина до 15,00м. С одобрения РУП, са определени очертанията на новопредвиденото техническо съоръжение в план, с намалено минимално разстояние до имотната граница; нанесени са линиите на застрояване; отразени са максималните височини на сградите, котите на билата на сградите, формата и наклоните на покривите и връзката между сградите на основното застрояване, а разстоянията от застрояването до имотните граници, през улицата, през дъното на имота и между новопредвидените сгради в съседните имоти, са определени на основание чл.36 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателите като съсобственици на УПИ ХVІ-5206 съседен на УПИ ХІV-5203,5204 предмет на одобрения ПУП-ПЗ и РУП при намалени отстояния, са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал.2, т.3 вр. с ал.1 ЗУТ, а оспорената заповед - че е издадена от компетентен орган и в писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Според формираните правни изводи, в оспорената заповед не са изложени фактически обстоятелства относно приложеното правно основание по чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ за изменение на ПУП-ПЗ; решението на ОбЕСУТ е за приемане на проект за ИПУП, който е различен от одобрения с процесния административен акт; предметният обхват и условията на проектираното изменение на ПУП не съответства на заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ за разрешаване изработването на проекта за изменение на ПЗ и РУП. Нарушението на материалния закон се свързва с неприложимост на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗУТ спрямо проектираното ново застрояване на техническо съоръжение, квалифицирано като пристройка към съществуващата в имота сграда на намалено отстояние от 0,70м до границата с УПИ ХVI-5206. В тази връзка, съдът след като е възпроизвел подробно констатациите на вещите лица по първоначалната, допълнителните и тройната съдебно-технически експертизи, приети по делото, е кредитирал преимуществено първоначалната експертиза, вкл. в частта относно възможността за разполагане на проектирания строеж на намалено отстояние до имотната граница със съседния имот. Прието е също, че в допълнителните и в тройната СТЕ неправилно са изчислявани разстоянията между проектираната сграда и сградите, предвидени с действащия ПУП за съседния УПИ ХVI-5206, вместо при изчисленията да са съобрази съществуващото застрояване в имота. С горните доводи е отменена процесната заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му съдът е формирал незаконосъобразни правни изводи. Неправилно и без да провери в пълнота доказателствата по делото съдът е приел липса на мотиви и недоказаност на правното основание по чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ, отразено в обжалвания административен акт. Действително в съдържанието на същия не са отразени фактически обстоятелства, обосноваващи приложената хипотеза, но от доказателствата по административната преписка се установява, че планът е изработен на посоченото правно основание - настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия. Нововъзникналите инвестиционни намерения за изграждане на техническото съоръжение, за което не е спорно, че е проектирано за асансьор за обслужване на съществуващата в УПИ ХІV-5203,5204 сграда - здравно заведение Диагностично-консултативен блок към болница за активно лечение Света Марина, съставлява основание по чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ. За доказване приложимостта му, съществено значение в случая имат функциите на сградата лечебно заведение, за което са налице нормативни изисквания за достъпна среда, включително чрез проектиране и изграждане на асансьори, установени с разпоредбата на чл.108 от раздел ІІ на Наредба РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата във вр. с глава девета от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове. Конкретно за лечебни заведения за болнична помощ, каквото е предназначението на сградата, за обслужване на която е новопроектираното застрояване, е задължително предвиждането на асансьори и съгласно чл.16, ал.1 от Наредба 2 от 8.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради. Променената кадастрална карта, засягаща процесния имот относно начина на трайно ползване, приета със заповед от 20.10.2016г., т.е. след одобряването на ПУП-ПРЗ от 2009г., което е констатирано от вещото лице по първоначалната СТЕ и е видно от приложената скица 15-60484/25.01.2021 г. на СГКК-Плевен, също съставлява обстоятелство, сочещо на промяна в устройствените условия, при които е одобрен действащия ПУП. С горното се обосновава и установява приложеното от органа правно основание по чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, т.е. извод, обратен на приетия от административния съд. На следващо място, съдът неправилно е счел, че не е налице съответствие между заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ за разрешаване изработването на проекта за изменение на ПУП, решението на ОбЕСУТ за приемане на проекта за ИПУП и одобрения проект с процесния административен акт, което е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 АПК. От съдържанието на процесната заповед е видно, че е издадена въз основа на заповед РД-12-112/09.04.2021г. на заместник кмета на община Плевен и съобразно тази заповед е следвало да се преценява законосъобразността на поведената процедура. Безспорно е, че органът не е обсъждал приложената по делото заповед РД-12-114/17.03.2022г. и съдът неправилно е формирал изводите си за процесуални нарушения въз основа на същата. С относимата заповед РД-12-112/09.04.2021г., на осн. чл.135, ал.3 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ ХІV и УПИ ХVІ в кв.392 по плана на гр. Плевен. При съпоставката й с оспорената заповед РД-12-150/13.04.2022 г., е видно, че процесния УПИ ХІV е включен в предметния обхват на предвиденото изменение на ПУП. Работният устройствен план, съгласно разпоредите на чл.113, ал.1 изр. първо и ал.5 ЗУТ, може да се изработи и одобри самостоятелно или както в случая - едновременно с подробния устройствен план, като производството се провежда в една фаза /арг. чл. 62, ал.1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове/. От изложеното следва, че има съответствие в предвижданията на двете заповеди за ИПУП, които засягат имота на заявителя, попадащ в предметния им обхват, а с РУП е конкретизирано одобреното изменение на плана за застрояване при условията на чл. 36 ЗУТ съобразно правилото на чл.113, ал. 2 ЗУТ. Горните констатации за съответствие са относими и за решението по Протокол 9/02.03.2022г. на ЕСУТ на община Плевен, което следва във времето заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ, а изводите са, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както неправилно е приел административния съд. Не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и констатациите в оспореното решение за материалноправна незаконосъобразност на издадената заповед. Не е спорно по делото, а и от мотивите и графичната част на същата се установява, че към съществуващата сграда в УПИ ХІV, която се запазва, е предвидено изграждане на техническо съоръжение на намалено разстояние до вътрешната граница със съседния УПИ ХVІ -5206, а последното е основание за процедиране на РУП съгласно нормата на чл.113, ал.2 във връзка с чл.36 ЗУТ. Приложимостта на чл.36 ЗУТ е изрично посочена от органа по отношение на разстоянията от застрояването до имотните граници, през улицата, през дъното на имота и до сградите. С оглед фактите по делото и предвижданията на одобрения план, съдът правилно е обсъждал хипотезата на чл.36, ал.2 ЗУТ, според която, въз основа на работен устройствен план, заварените масивни сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници, като в този случай се допуска разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Неправилни обаче са изводите на административния съд за неприложимост на горната хипотеза, които изводи са формирани въз основа на необоснован отказ да се кредитират заключенията на допълнителните и тройната съдебно-технически експертизи. Вещите лица сочат еднозначно, че съществуващата сграда в УПИ ХІV е с преход в етажността от два до пет етажа и със специфични параметрите: 2М- два нежилищни етажа и П - приземен етаж с гараж, а съобразно графиката към процесната заповед - новопредвиденото строителство в УПИ ХІV е с размери 2.30м/3.00м и височина 15.00м, на разстояние до вътрешната граница с УПИ ХVІ от 0,70м., което е по-малко от нормативно определеното разстояние от 3.00м. по чл.35, ал.2 ЗУТ. Предвид горното и предпоставките по чл.36, ал.2 ЗУТ, дължимата преценка е за вида на проектираното застрояване и относно допустимите разстояния между сградите в засегнатите имоти. Съдът е приел, че предвиденото застрояване е на пристройка като изцяло се е позовал на заключенията на вещите лица, които е счел за безпротиворечиви в тази част. Това становище не се споделя от настоящия състав, тъй като видът на бъдещия строеж не е включен като предмет на назначените експертизи, в които не се съдържат ясни констатации за това, респ. няма проверка на данните в графичната част към РУП, вкл. на силуетите към нея, а само при изслушването им от съда, вещите лица заявяват, че се касае за пристройка към заварената сграда на болницата в УПИ ХІV. Освен, че отговорите не са мотивирани с конкретни параметри на плана, но и същите не са еднозначни, както неправилно е приел съдът. Вещото лице арх. Г. например, в съдебно заседание обосновава приложимостта на чл.36, ал.2 ЗУТ в случая с предвиждането на пристройка встрани и надстройка нагоре /цитат/ към съществуващата сграда. Че е проектирано надстрояване е видно от данните в силуетите и напречните разрези задължително приложение към графичната част на РУП съгласно правилото на чл.113, ал.4 ЗУТ и чл.62, ал.3, т.3 и т.4 Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Според размерите, нанесени в графиката към РУП и конкретно в напречните разрези, най-високата хоризонтална част на сградата, т.е. нивото било по см. на §5, т.54 ДР ЗУТ, е 12.63 м, а височината на новопроектираното техническо съоръжение е 15.00 м, което е обективно обусловено от предназначението му като асансьор, обслужващ основната сграда - здравно заведение. От горното следва, че с одобрения план е предвидено присъединяване на допълнителни застроени площи, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение спрямо съществуващия основен обем, което трайната съдебна практика дефинира като надстрояване и пристрояване. С изменението на ПУП-ПЗ в случая е одобрена възможността за това застрояване, а начините за реализирането му следва да се определят в етапа на проектирането, в който смисъл има констатации в СТЕ /вж. допълнителна СТЕ на в.л. арх. Г./. Изводът от изложеното е, че е налице предпоставката за приложение на чл.36, ал.2 ЗУТ надстрояване, заедно с необходимото за това пристрояване. Доказано е и второто условие, предвидено в цитираната разпоредба спазени са изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти. В този смисъл са данните в приетите по делото допълнителни и тройна СТЕ. Относимите разстояния са измервани както спрямо сградата, съществуваща в дъното на УПИ ХVІ-5206 - собственост на жалбоподателите пред административния съд /сграда с идентификатор 56722.659.396.5 по КК/, която не е предвидена за запазване съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със заповед от 1994 г. и съгласно действащия ПУП-ПЗ и РУП от 2009г., така и спрямо предвиденото с последния план застрояване в същия УПИ на двуетажна и триетажна сгради. Според СТЕ, разстоянието между новопроектирания строеж и съществуващата жилищна сграда в съседния УПИ ХVІ-5206, измерено от различните ъгли на последната е от 9.32м до 9.66м, а до бъдещата триетажна сграда в УПИ ХVІ, измерено от различните ъгли на последната е от 9.1м до 10.00м. Установените разстояния надвишават минималните такива, определени според разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗУТ вр. с чл. 31, ал.4 ЗУТ. Според чл.35, ал.1 ЗУТ, разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради, т.е. по чл.31, ал.4 ЗУТ, според който текст, разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. В случая, за сградата в УПИ ХІV , която е нежилищна, минималното разстояние до границата до съседния УПИ ХVІ е 3,00м. съгласно чл.35, ал.2 ЗУТ, към което се прибавя разстоянието от съществуващата сграда /ниско застрояване/ в УПИ ХVІ до вътрешната граница също 3.00 м съгласно чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ или общо изискуемото минимално разстояние между сградите е 6.00м, при установени от вещите лица 9.32м-9.66м. Съответно, разстоянието от новопредвидената сграда /средно застрояване до 15.00м/ в УПИ ХVІ до вътрешната граница е 5.00 м или една трета от височината на сградата съгласно чл. 31, ал.2, т.1 ЗУТ, към което се прибавя разстоянието от 3.00 м между сградата в УПИ ХІV до границата или минимално необходимото разстояние възлиза на 8.00 м., което е по-малко от установеното в случая от 9.10м-10.00м. Изводите от събраните доказателства и установените от тях данни са за наличие на предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗУТ, която урежда възможността с РУП да се предвиди застрояване /надстрояване и пристрояване на заварени масивни сгради/, без да е необходимо да се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници, както е в случая. От горното следва, че ПУП-ПЗ и РУП, одобрени с процесната заповед съответстват на материалноправните разпоредби на ЗУТ, а оспореният административен акт е законосъобразен и като го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Последното е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и следва да бъде отменено, като вместо него се постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба срещу заповед РД-12-150/13.04.2022 г. на заместник кмета на община Плевен. С оглед изхода по делото, съдът присъжда в полза на касатора разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение, за сумата от 1570,00лв. съгласно приложения по делото списък. Размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, а възражението на ответниците Т. М. Й., Г. Р. Й. и О. Р. Й., за прекомерност е неоснователно. Последните нямат право на разноски. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,