Решение № 15350 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2019 г.

Решение № 15350 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Х. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат Анастасов от АК С. против решение № 483 от 14.12.2018 г. на Административен съд С. по адм. дело № 291/2018 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1029-20-1170#1 от 20.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ С., оставящо в сила разпореждане № 203-01-152-2/9.05.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ С.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследстви енеобоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. взема становище м писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. Възраженията са незаконоъсобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствната по приложената преписка, че Р. Х. е подала заявление от 7.08.2017 г. с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица, като към него е приложила преносим документ U 1, издаден от друга държава-Кралство Испания на 18.07.2017 г. От него е установен период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 19.05.2017 г. до 12.07.2017 г. с основание за прекратяване на осигуряването - изтичане на срока на договора. Това обстоятелство е декларирано от Р. Х. като прекратено правоотношение с работодател и осигурител SERV. AGRICOLAS L. SLU. С разпореждане от 8.08.2017 г. ръководителят на осигуряването за безраблотица към ТП на НОИ С. е отпуснал на Р. Х. парично обезщетение за безработица за времето от 13.07.2017 г. до 12.05.2018 г. в размер на 62.90 лева дневно. С писмо от 19.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" директорът на ТП на НОИ С. е уведомен, че се извършва проверка по подадена информация от ЦУ на НОИ във връзка със завишаване броя на изплащане на парични обезщетения, отпускани при прилагане правилата на Регламент ЕО № 883/2004 г. с информация за задграничните пътувания на лица от област С.. В тази справка е и Р. Х., за която е установено, че през 2017 г. има регистирани влизания на територията на РБ на 20.08.2017 г. и на 3.09.2017 г. което е различно от твърденията на Хаджиева, че е пътувала за Испания на 10.05.2017 г. и се е върнала на 17.07.2017 г. При несъответствие с данните е поискана повторна проверка от компетентната институция на Кралство Испания. При тези констатациие издадено разпореждане за спиране изплащането на отпуснатото парично обезщетение, считано от 1.04.2018 г., потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ С.. При констатиране на предпоставките за издаване на решението и при отсъствие на нарушения и при наличие на материалните предпоставки по чл. 54 г, ал. 4 КСО съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В случая очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истинността на подаваните данни от осигурителя "SERV. AGRICOLAS L., SLU" и упражняваната трудова дейност от лицето с оглед данните за пребиваването му на територията на РБългария и Кралство Испания в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съществен е моментът, че при прякото прилагане на чл. 62 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г., размерът на паричното обезщетение за безработица се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. В настоящия случай размерът на ПОБ ще се определи от осигурителния доход при последния осигурител"SERV. AGRICOLAS L., SLU". Съгласно разпоредбата на чл. 54 а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по кодекса, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност е съществен момент с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение