Решение № 8089 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2012 г.

Решение № 8089 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- гр. Варна и от Галина Трифонова Гошева от гр. Добрич. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна обжалва Решение № 2134 от 20.08.2012 г., поставено по адм. дело 409/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 081102034/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 807/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Галина Трифонова Гошева, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 081102034/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 807/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 081102034/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 807/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който за данъчни периоди 2005 г., 2006 г. и 2009 г. по реда на чл. 122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци, определени са задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 4 702,49 лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви. С решението си Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионния акт в частта, в която за данъчен период 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 567,72 лв. и съответните лихви, в частта, в която за данъчен период 2006 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 509,62 лв. и съответните лихви и в която за данъчен период 2009 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 2 121,51 лв. до 3 625,15 лв. и съответните лихви. Отхвърлил е жалбата в нейната останала част. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна. Жалбата е неоснователна. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. При правилно установени факти съдът е формулирал обосновани правни изводи за незаконосъобразност на определените с РА задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г и за сумата над 2 121,51 лв. за 2009 г. Съдът е направил задълбочена съпоставка на приходите и разходите на лицето за всяка от ревизираните години. В случая, чрез извършената съпоставка на паричните постъпления и разходите на физическото лице, съдът е установил за всяка отделна календарна година в края на данъчния период дали е налице превишение на разходите над приходите. Обоснован е изводът за неизпълнение от страна на приходната администрация на задължението за обективно и безпристрастно установяване на всички факти, свързани с определянето на основата за данъчно облагане, в т. ч. и на съпруга на жалбоподателката с оглед баланса на семейната касова наличност Правилно първостепенният съд е приел, че приходите на сем. Гошеви през 2005 г. възлизат на 19 034,40 лв., а разходите им са общо 19 340,31 лв. При съпоставка на двете стойности е налице превишение на разходите над приходите в размер на 305,91 лв. или отрицателно салдо от 152,95 лв. на Галина Гошева. В конкретния случай определената по реда на чл. 122 от ДОПК от съда основа е под необлагаемия минимум и лицето не дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и ревизионния акт за 2005 г. в обжалваната му част правилно е отменен като постановен в нарушение на закона. Приходите на Гошева и нейния съпруг за 2006 г. възлизат на 37 927,65 лв., а разходите им са общо 39 981,51 лв. При съпоставка на двете стойности е налице превишение на разходите над приходите в размер на 2 053,86 лв. или отрицателно салдо от 1 026,93 лв. на Гошева. В конкретния случай определената по реда на чл. 122 от ДОПК от съда основа е под необлагаемия минимум и Гошева не дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и ревизионния акт за 2006 г. в обжалваната му част правилно е отменен като постановен в нарушение на закона. За 2007 г. приходите на семейството възлизат на 184 092,87 лв., а разходите са общо 27 198,90 лв. При съпоставка на двете стойности е налице превишение на приходите над разходите в размер на 156 893,97 лв. За 2008 г. приходите възлизат на 305 270,45 лв., а разходите им са общо 103 904,51 лв. При съпоставка на двете стойности е налице превишение на приходите над разходите в размер на 201 365,94 лв., Приходите през 2009 г. възлизат на 530 431,39 лв., а разходите им са общо 586 912 лв. При съпоставка на двете стойности е налице превишение на разходите над приходите в размер на 56 481 лв. или отрицателно салдо от 28 240,50 лв. на Гошева. В конкретния случай определената по реда на чл. 122 от ДОПК от съда основа е в размер на 28 240,50 лв. и дължимия данък е в размер на 2 824,05 лв., като е налице авансово внесен данък в размер на 702,54 лв., съгласно служебна бележка от работодателя и данъкът за довнасяне е в размер на 2 121,51 лв. Въз основа на всичко гореизложено, правилно първостепенният съд е отменил процесния РА в горепосочените части. Решението в така обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Галина Трифонова Гошева: Жалбата е неоснователна. Основното оплакване на този касатор против отхвърлителната част на решението е за необоснованост, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Според Гошева, съдът неправилно е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени безспорни доказателства за предоставени суми от родителите на Галина Гошева. В касационната жалба се релевира довод, че разходите за живот в домакинството на семейство Вълчинкови са различни от посочените в използваните статистически данни от НСИ и са на по-ниска стойност, поради което и за родителите на Гошева е съществувала възможност да спестят паричните средства и да ги предоставят на дъщеря си. Оспорва се и преценката на съда досежно твърдяното дарение на семейството в размер на 20 000 лв. Направените оплаквания са неоснователни. И по тази част от спора, въз основа на правилно установените факти, административният съд е направил верни изводи за недоказаност на твърденията на ревизираното лице, че сумата в размер на 20 000 лв. действително е получена от сем. Гошеви. Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. В делото не се съдържа договор за дарение в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Тоест, твърди се извършване на дарението във втората предвидена от закона форма за действителност, а именно, чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, обаче, също не се установява с някакви писмени доказателства, а единствено посредством обясненията на самото задължено лице и показанията на свидетеля Трифон Вълчинков. Действително, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не съществува пречка в съдебното производство установяването на договори между роднини по права линия, да се извършва и посредством свидетелски показания. В случая, обаче, при преценка на свидетелските показания, следва да се държи сметка, че те се дават от бащата на жалбоподателката, който несъмнено е заинтересован да я подпомогне в спора му с приходната администрация, поради което не следва да бъдат безрезервно кредитирани, както правилно е счел и първостепенният съд. От оспорващия, в чиято тежест е да обори фактическите констатации в РА, не са ангажирани други доказателства за реалното предаване на посочената сума. Същевременно в делото не се съдържат и никакви косвени доказателства за предаването от родителите на Галина Трифонова Гошева през 2009 г. на такава парична сума. Липсват данни по какъв начин е била съхранявана тази сума в периода от спестяването й до предаването й на Галина Гошева и съпруга й. В реда на изложеното следва да се посочи, че при извършената насрещна проверка на родителите на Гошева от приходната администрация са събрани доказателства, установяващи финансовото състояние на дарителите, от които не може да бъде направен категоричен извод, че лицата са били в състояние да спестят суми в горепосочения висок размер. Следва да бъде споделен извода на съда, че в случая не е доказано при условията на пълно доказване (каквото задължение съществува за лицето, предвид характера на извършване на ревизията по аналог) семейство Вълчинкови да са имали финансова възможност да предоставят средства в размер на 20 000 лв. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че дори и да са дарявани някакви суми, от доказателствата по делото не може да бъде преценен точния им размер и годините, през които те са дарени. Още повече, че в самите обяснения на ревизираното лице съществуват противоречия досежно момента на дарственото предоставяне. Тези противоречия са отчетени от съда и обосновано са релевирани в мотивите, обосноваващи извода за неоснователност на жалбата срещу РА в горепосочената му част. Предвид изложеното, постановеното решение и в разгледаната по-горе част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение