Решение № 12501 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2014 г.

Решение № 12501 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александра Антонова Грънчарова от гр. София срещу решение № 1882 от 24.03.2014 г., постановено по административно дело № 12209/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № НЗ-4239 от 25.10.2013 г. на началник отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" Сердика-София, потвърдена с решение № РД 01-568/25.11.2013 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - София-град. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, след което делото да се реши по същество, като се отмени процесната заповед и й се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по касация - началник отдел "Социална закрила" в дирекция "Социално подпомагане" Сердика - София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Лазарова моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № НЗ-4239 от 25.10.2013 г. на началник отдел "Социална закрила" (СЗ) в дирекция "Социално подпомагане" Сердика - София, упълномощен от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика - София, съгласно заповед № 09-13/1.02.2013 г., с която на основание чл. 12, т. 7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл. 8в от същия закон на оспорващата е отказано отпускането на еднократна помощ за отглеждане на едно дете по чл. 8в от ЗСПД касателно дъщеря й Карина Александрова Велинова. Като мотиви за отказа е посочено изтекъл срок за плащане - чл. 12, т. 7 от ЗСПД (погасяване на вземането в 6-месечен срок). При осъщественият административен контрол директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град с решение № РД 01-568 от 25.11.2013 г. е отхвърлил жалбата на Александра Антонова Грънчарова срещу заповедта. За да не уважи сезиралата го жалба срещу същата заповед първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт при правилно тълкуване и прилагане на действащото материално право и при спазване на съдопроизводствените правила. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактическите си и правни изводи е направил след задълбочено анализиране на събраните доказателства. Съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Детето на жалбоподателката е родено на 18.01.2013 г., но последната е възстановила студентските си права въз основа на заповед № 1763 от 9.09.2013 г. на ректора на Университета за национално и световно стопанство и е редовна студентка от 9.09.2013 г., като молба-декларацията й за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година е подадена на 11.10.2013 г., т. е. след изтичане на 6-месечния погасителен срок, предвиден в чл. 12, т. 7 от ЗСПД. При тези обстоятелства съдът обосновано и материално законосъобразно е възприел изводите на административния орган и е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. В чл. 12, т. 7 от ЗСПД изрично и ясно е посочено, че вземанията за еднократна помощ (т. е. помощта по чл. 8в, ал. 1 от същия закон) за отглеждане на дете до навършване на една година от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. В случая този срок е изтекъл на 31.07.2013 г. Случаят не попада и в обсега на старата редакция на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), изменен с ДВ, бр. 95/2012 г., която предвиждаше и текста "и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД", защото детето е родено след изменението на тази норма. Сегашната редакция на ал. 6 от чл. 16а от ППЗСПД, в сила от 4.12.2012 г., предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД възниква от датата на раждането на детето, което означава, че правото на получаване на исканата помощ е изтекло към датата на неговото упражняване. Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на главния спор, не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,