Решение № 156 от 5.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2018 г.

Решение № 156 от 5.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на С. Т. К., чрез пълномощника й адв. Л. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 32"г" от 09.07.1999 г. по гр. д. № 25/1998 г. по описа на Казанлъшки районен съд, влязло в сила на 28.08.1999 г. като необжалвано, с което е допусната съдебна делба между С. Т. К., И. Н. И. и М. Н. И. на съсобствен имот, останал в наследство от Т. С. К., починал на 23.12.1989 г. и Д. И. К., починала през 1997 г., както и на всички решения, постановени във втората фаза на делбата, а именно: решение № 519 от 27.01.2004 г. по гр. д. № 329/2003 г. на Старозагорски окръжен съд, оставено в сила с решение № 799 от 01.12.2004 г. по гр. д. № 436/2004 г. на Върховния касационен съд, І г. о.; решение по претенциите по сметки - № 294 от 21.07.2005 г. по гр. д. № 859/2004 г. на Старозагорски окръжен съд, което отчасти е оставено в сила и отчасти е отменено с решение № 484 от 09.11.2006 г. по гр. д. № 178/2006 г. на Върховния касационен съд, І г. о. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според молителката са налице нови писмени доказателства, удостоверяващи неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за допускането на делбата, а именно, че съделителите И. Н. И. и М. Н. И. не са наследници на Д. И. К. Писмените доказателства, приложени към молбата са единадесет и са описани в нея. В срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е писмо на [община] баня от 06.11.2017 г., адресирано до Казанлъшки районен съд по гр. д. № 2109/2016 г., в което се сочи, че Д. И. К. е родена през 1921 г. в [населено място], а не през 1922 г., както следва от единния й граждански номер. Ответникът М. Н. И., чрез пълномощника адв. К. Г., изразява мотивирано становище за неоснователност на молбата. Претендира разноски. Ответникът И. Н. И. не взема становище. С определение № 118 от 17.09.2018 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: С атакуваното решение по допускане на делбата е прието, че страните са съсобственици на дворно място в [населено място] с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня и два гаража при квоти 2/8 ид. ч. за ищцата С. К. и по 3/8 ид. ч. за всеки от ответниците И. И. и М. И., като съсобствеността е възникнала по наследство от Т. С. К., баща на ищцата, починал 1989 г. и съпругата му Д. И. К., починала 1997 г., чийто наследници са ответниците - синове на покойния й брат Н. При завеждане на делото е представено от ищцата удостоверение за наследници на Т. К., издадено от [община] баня на 21.11.1997 г., в което като наследници са вписани страните по делото в горепосочените им качества. Твърди се от молителката, че на 22.08.2016 г. е издадено от [община] баня удостоверение за наследници, в което ответниците не са посочени като наследници на Т. С. К.. С оглед на това тя поддържа, че приложеното по делото удостоверение не отговаря на обективната истина. /В действителност в удостоверението от 22.08.2016 г. липсва отразяване кои са наследниците на Д. И. К., така че то е непълно по съдържание/. Молителката е завела пред Казанлъшки районен съд дело по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване престъпно обстоятелство при съставянето на удостоверението за наследници от 21.11.1997 г.; образувано е гр. д. № 2109/2016 г., по което е постановено решение за отхвърляне на иска, невлязло в сила към момента. Молителката твърди, че по време на разглеждане на това дело е представен акт за раждане на Н. Г., брат на наследодателката Д. К. и баща на ответниците; при съпоставката на данните в актовете за раждане на Д. и на Н. молителката прави констатации, че имената на родителите на Д. не съвпадат с имената на родителите на Н. /майката на Д. е М. И., а майката на Н. е М. И., бащата на Д. е И. Г. М., а бащата на Н. - И. Г. / и че посочените родители са родени в различни години, при което е обективно невъзможно Д. и Н. да са брат и сестра. Въз основа на това твърди, че фактите в писмото от 06.11.2017 г. на [община] баня са от особено съществено значение за решаване на делбеното дело. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая новото писмено доказателство, на което се позовава молителката е уведомително писмо от [община] баня, адресирано до Районен съд-Казанлък, в което се сочи, че Д. И. К. с ЕГН [ЕГН] е родена през 1921 г. в [населено място], за което е съставен акт за раждане. Преценявайки това доказателство и изложените от молителката обстоятелства, съдът намира молбата за отмяна за неоснователна. Фактът кога е родена наследодателката на ответниците не обуславя промяна в извода за наличие на съсобственост по наследство. Ищцата /сега молител/ С. К. черпи своите права от наследството на баща си Т. К. - тя е негов наследник заедно с преживялата съпруга Д. и за това не се спори. Молителката не е наследник Д. К., а всички наведени от нея твърдения /за различия в имената и в годините на раждане/, касаят именно наследниците на Д. К.. Тези наследници, според издадените към настоящия момент официални документи, са ответниците. Липсват твърдения, още по-малко доказателства, че други лица са наследници на Д. К. /това бе потвърдено и от пълномощника на молителката в съдебно заседание/. С оглед на това, правното положение на молителката в съсобствеността не би могло да бъде променено, дори да се окаже, че наследници на Д. не са ответниците, а други неизвестни лица. Нейният дял би останал същия. Сочените нови обстоятелства, не рефлектират в нейната правна сфера. А това прави молбата за отмяна неоснователна, тъй като с предявяването й молителката не би могла да постигне промяна в своя патримониум. Въз основа на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а в полза на ответника М. Н. И. да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.