Решение № 44 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2015 г.

Решение № 44 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение от 27.02.15 г. по в. гр. дело № 6555/14 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 20.02.14 г. по гр. дело № 47164/13 г. на Софийски районен съд, 67 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ, предявени от П. С. Д. срещу дружеството. С определение № 1160 от 21.10.15 г. настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 280, ал. 1 г. 1 ГПК, по въпроса: следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя, ако уволнението е отменено, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието, като е счел, че е разрешен в противоречие с ТР № 2/12 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че на поставения за разглеждане въпрос въззивният съд е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- решение № 291 от 9.10.13 г. по гр. дело № 1430/12 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, включително и с Тълкувателно решение № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че заповед за дисциплинарно уволнение, последвала след отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не отменя действието на последното. С последвала отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконосъобразно трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. Посочва се, че трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие и изтичането на срока води до неговото прекратяване. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 8 от 2.10.13 г. на управителя на ответното дружество, с която на ищеца П. Д., на длъжност"застрахователен брокер", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 190, т. 3 КТ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е незаконосъобразна. Направен е извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ - заповедта не е мотивирана, включително и чрез препращането към доклад за ревизия; не са уточнени нарушенията от обективна и субективна страна; не е посочено времето на извършването им. Изложени са и мотиви за недоказаност на нарушенията. По тези съображения са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се поддържа, че неправилно ищецът е възстановен на работа, тъй като дисциплинарното наказание му е било наложено преди да е изтекъл срокът на отправено му от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. След отмяната на дисциплинарното уволнение срокът на предизвестието е вече изтекъл и не следва да бъде постановено възстановяването му на работа. Ответникът по жалбата И. С. чрез процесуалния си представител адв. П. моли да бъде оставено в сила. Претендира за разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е неправилно. Данните по делото сочат, че на 3.09.2013 г. на П. Д. е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в 30-дневен срок. Преди изтичане на срока на предизвестието на лицето е наложено дисциплинарно наказание, като заповедта е връчена на 2.10.2013 г. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на отправеното от работодателя предизвестие по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е изтекъл, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на работа. В останалата част решението е влязло в сила. На основание чл. 78 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за тази инстанция съобразно изхода на спора. Пълномощникът на ответника по жалбата е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед предмета на разглеждане в настоящото производство - иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа, настоящият състав намира, че следва да намали размера на адвокатското възнаграждение на 380 лв, определено съгласно чл. 7, т. 1 от Наредбата за минималните размера на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 359 КТ работниците и служителите не плащат такси и разноски в производството, поради което не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя платените от него държавни такси за допускане и разглеждане на касационната жалба. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.