Решение № 7021 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2011 г.

Решение № 7021 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3849/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. д-р Р. Петков, в качеството му на пълномощник на "Стройкомерс" ООД гр. Пазарджик, срещу решение № 70 от 9.02.2011 г., постановено по адм. дело № 652/2010 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се сочат отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ДГС гр. Пазарджик, в писмено становище възразява срещу касационната жалба, която счита за неоснователна. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспорваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на "Стройкомерс" ООД гр. Пазарджик против Държавно горско стопанство (ДГС) гр. Пазарджик, с който на основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се претендира обезщетение в размер на 20 500 лева за претърпени имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, от които 20 000 лв. представляват пазарната цена на 167 куб. м тополова строителна дървесина и 500 лв., представляващи цената на 31 куб. м пространствени тополови дървета за огрев, иззети на основание наказателно постановление (НП) № 81 от 28.05.2007 г., отменено с влязло в сила съдебно решение от 08.10.2007 г., постановено по НАХД № 1364/2007 г. от Районен съд Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по делото. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. За да бъде ангажирана отговорността на държавата/общината по реда на специалния закон - ЗОДОВ следва да са налице законово изискуемите предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, респ. общината; 2. това действие, бездействие или акт да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът (действие/бездействие) да е отменен по съответния ред; 4. да е доказана вреда от такъв административен акт (действие/бездействие); 5. да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Отсъствието на който и да е от елементите на посочения фактически състав води до отхвърляне на ищцовата претенция, тъй като отговорността на държавата или общината не може да се реализира по реда на специалния закон, а вредите следва да се търсят по общия исков ред. В конкретния случай съдът е дал вярно тълкуване на закона и правилно го е приложил. Не е допуснал процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт. Правилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата пред вид следното: Действително в практиката е спорен въпроса дали наказателното постановление, бидейки акт, издаван от административен орган, е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, отмяната на който да е основание за предявяване на иск по ЗОДОВ. Законът за административните нарушения и наказания дава конкретно дефиниция на понятието административно нарушение в чл. 6 - "Административното нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.". По нататък - в чл. 11 законодателят е посочил, че при налагане на наказания по реда на ЗАНН административният орган задължително обсъжда въпросите за формата на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението или опита и по тези въпроси се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, ако в ЗАНН не е предвидено друго. Законът регламентира изчерпателно и наказанията, които могат да бъдат налагани, а именно: обществено порицание; глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или длъжност и наред с тези наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата ... Актовете, с които административния орган налага наказания се обжалват по реда на НПК, пред Районния съд, а неговите решения - на касационните основания, предвидени в НПК, но пред Административните съдилища. Следователно, наказателното постановление се издава в състезателно производство, след сезиране на компетентния орган за решаване на конкретен административно-наказателно-правен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, чиито акт може да бъде отменен единствено по съдебен ред. Докато допустимостта на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица на държавата или общините от една страна е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК. От друга - в това производство е допустимо обективно съединяване на иска за обезщетение за вреди с оспорването на административния акт, от който тези вреди са произтекли и реализирането на тази възможност зависи единствено от волята на ищеца-жалбоподател - чл. 204, ал. 2 от АПК. Следователно, такова обективно съединяване не ще да е възможно, ако обезщетението се претендира от наказателно постановление, издадено по реда на ЗАНН. Това е така, тъй като оспорването на такъв акт не може да бъде разгледано по реда на АПК, който е и "съответния" ред за отмяна на индивидуални, общи или нормативни административни актове на органи на държавата или общините или на техни длъжностни лица. Не е без значение и фактът, че редът за защита е различен - наказателните постановления се оспорват пред РС, като първа инстанция, а актовете на административните органи подлежат на контрол за законосъобразност от Административните съдилища. Поради това претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответния, предвиден в АПК ред, но не и в друг закон. По тази причина държавата и общините не носят отговорност по реда на ЗОДОВ за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган, с което е наложено административно наказание по реда на ЗАНН. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,